Преди около месец мой познат ми разказа, че в неговата компания мениджърите обичали да се хвалят с липсата на конфликти.
Бях забравила за това, но ето, че съвсем наскоро, от друг човек отново чух фразата: “При нас се работи безконфликтно”.
Не е важно кое е “мястото на събитието” и как се казва този, който е казал тази фраза. По-важното е, че тя принадлежи на мениджър, при това високопоставен в йеархията на голямата си организация.
Да се гордееш, че хората работят безконфликтно, не е присъщо за манталитета и поведението на компетентните мениджъри. В практиката на управлението е доказано, че конфликтът е конфронтация, която засилва и повишава резултативността на компанията, а липсата на конфликти означава застой и тъпчене на едно място.
В условията на конкуренция липсата на конфликти е нездравословно, а в някои случаи дори вредно и опасно за компанията. Затова се препоръчва конфликтите да бъдат стимулирани изкуствено. Това подобрява процеса на разрешаване на проблемите и поддържа междуличностните отношения в състояние на по-висока ефективност.
Сюзън Хетфилд отбелязва, че полезният конфликт е въпрос преди всичко на корпоративна култура.
Например:
- в т.нар. “успешни компании” се поощрява поведението на свободно изразяване на идеи, независимо, че те са различни от идеите на висшите мениджъри;
- в същите компании има практика да се възнаграждават служителите, които изразяват собствени позиции и ги защитават, понеже считат, че това ще е полезно за компанията.
Напълно съм съгласна с това становище. А вие?
Работите ли в компании, в които сте насърчавани и стимулирани да се конфронтирате с идеите на ваши колеги и мениджъри?
Или сте горди, че работите безконфликтно?
9 Коментара
Longanlon на 28.05.07 в 10:05
Тези, които работят безконфликтно и го казват, очевидно са горди с умението си да не предизвикват и да тушират ескалитрането на междуличностните отношения в екипа си, които не са добри за общата работна среда.
Не знам защо приравняваш конфликт с обсъждане. Да се говори на професионални теми, да се обменят мнения между служителите и ръководството, да се дават идеи, да се обсъждат и дори да се спори върху тях в професионален план не е конфликт.
Димитър Минков на 28.05.07 в 11:05
Май-май и тук имаме криво разбиране на думата “конфликт”.
На скоро се бях загледал в някакъв филм, в който главния герой психиатър имаше пациент, който на всеки въпрос на лекаря отговаряше с “Дефинирай *.*”, където *.* е чуството, състоянието и пр., които психиатъра искаше да бъде описано от пациента.
Що се отнася до конфликта, като отправна точка за обмяна на идеи, за избистряне на концепция или доуточняване на детайли - да това е ползотворно.
Що се отнася обаче до конфликта, като сътворяване на клюки и интриги поради факта, че не сме компетентни за работата, за която сме назначени и се чудим как да си уплътним времето - това няма как да бъде ползотворно в какъвто и да е било вариант.
Така че - всичко зависи от гледната точка и дефинирането на думата “конфликт”.
Поздрави: Д. Минков
Татяна Христова на 28.05.07 в 11:05
Благодаря за мнението.
Определено няма такова приравняване, Longallon.
Освен това не бъркам и междуличностните отношения с отношенията в работата.
Longanlon на 28.05.07 в 14:05
В такъв случай смисълът на статията силно ми убягва.
Ако не смяташ обмяната на мнения за конфликт, как да разбирам следното:
“Затова се препоръчва конфликтите да бъдат стимулирани изкуствено. Това подобрява процеса на разрешаване на проблемите и поддържа междуличностните отношения в състояние на по-висока ефективност”
Нима искаш да кажеш, че трябва да стимулираме служителите си да се карат, за да поддържаме висока ефективност на работа?!?
Татяна Христова на 28.05.07 в 16:05
Конфликтът не е караница, а сблъсък на идеи, най-често противоположни (и различни от тези на шефа), така че да се генерира възможно най-добрата идея, около която всички да се обединят, за да я изпълнят.
Това е “добрият”, “полезният” конфликт.
Затова и компаниите, които искат да разполагат с много идеи, за да бъдат иновативни, бързи, ефективни, конкурентоспособни, стимулират изкуствено конфликтите.
Това става чрез специални техники за комуникация - кръгла маса, мозъчна атака и др. На тези “събития” никой не критикува идеите на другите, т.е. и тогава хората не се карат чия идея е по-добра.
Longanlon на 28.05.07 в 21:05
Т.е. както предположих в началото, статията нарича “конфликт” нещо, което в традиционният смисъл не е такова
Владо на 29.05.07 в 01:05
Склонен съм да се съглася
Управлението на конфликти е висш пилотаж, но често се бърка с “управлението” на интриги. При конфликтите на професионални теми (стига да остават на това ниво) двете страни достигат най-високи нива на мотивация и концентрация, където вече виреят може би най-бистрите идеи.
На пръв поглед радикално твърдение, но много полезно в някои случаи.
Димитър Н. Митев на 29.05.07 в 21:05
Ако ще мотивирам някой да постига по-високи резултати признавам си последното оръжие което бих използвал ще е конфронтацията! Не че има компании в които тя е изключение и ефекта от нея не винаги е отрицателен но със сигурност комфорта, средата и чисто професионалните умения вършат повече работа!
Кога обикновено възниква един спор – когато едната страна не е наясно с всички факти известни на другата?!
Г.Т. на 03.06.07 в 15:06
За мен безконфликтната работа е равнозначна на “постоянният успех”.
В работата си всеки се сблъсква с проблеми, грешки и ако не се дава възможност свободно да се изрази мнение, да се търси по-доброто решение, изход, това означава затваряне на очите пред проблематиката.
Коментирай!