Много хора са на мнение, че парите са най-важното нещо - основна цел и смисъл в работата и бизнеса. Логично, тези хора търсят работа или възможности за бизнес водени от това “къде” са по-големите пари - в кой бранш, в кой град, в коя ниша, в коя фирма.
В същото време има хора, които твърдят, че е по-важно да се открият нещата, които истински обичаме да правим. Един от тях (но не и единствен) е Стив Джобс от Apple. Вижте и чуйте философията му за бизнеса и кариерата.
Тук няма да коментирам кой е по-прав - в крайна сметка става дума за личен избор. Но може би това ще ви се стори интересно:
В продължение на 20 години, от 1960 до 1980г., едно изследване проследява кариерата на 1500 души, завършили бизнес училища. Още в самото начало випускниците били групирани в две категории.
Категория А включвала хората, които заявили, че на първо място искат да правят пари, така че когато спечелят достатъчно и нямат финансови затруднения, да се занимават с онова, което наистина желаят.
Хората в категория Б заявили, че ще се отдадат на интересите си, като били сигурни, че парите ще дойдат при тях впоследствие.
От 1500 випускници в изследването, в категория А (парите сега) попаднали 83%, или 1245 души. Категорията Б на хората, склонни на риск съставила 17%, или 255 души.
След 20 години в групата от 1500 души имало 101 милионера. Само един бил от Категория А, 100 души били от категория Б.
Източник: Soul in the Sky.
Оставям това без коментар. Но може би вие искате да добавите нещо?
{ 22 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Димитър Минков 23.05.07 в 09:05
Нормално е да е така
Лично аз, когато трябва да правя нещо, което не ми е интересно не успявам да вложа цялата креативност и усърдие, което неминуемо води до по-ниски и незадоволителни резултати. Да! Някой ще каже - изказване на НЕпрофесионалист. Да! Но да попитам аз - как се става професионалист?!? А съм все още в началото на творческата си кариера…
Поздрави…
Христо Стоянов 23.05.07 в 10:05
С удоволствие се включвам с коментар.
Преди няколко години разглеждах проучване за 10-те най-важни неща в работата. Въпросът с парите беше на 3-4 място. По интересен беше коментара на участниците. В разговорите с приятели и колеги по темата почти всички са посочвали заплащането на първо място, но когато са останали на саме пред белия лист на анкетата са посочили любовта към работата и екипа. И колкото повече се трупа опит/стаж и се развиваш професионално, толкова повече отдаваш значение на тези фактори. За съжаление все още сме в такива външни условия, които не позволяват нещата да се случат по правилния начин за подходящите хора.
Все още в България ” само с акъл не става …..”. Това е приятели от категория Б /по текста от статията/.
Longanlon 23.05.07 в 10:05
Целта в живота на всеки човек е да получава морално удовлетворение от това как го живее.
Някои хора получават най-голямо морално удовлетворение от печеленето на много пари и са склонни да пренебрегнат удоволствието от самата работа или дори от живота си като фактор, за други напротив - дейностите им носят щастие и радост, а не финансовият резултат от тях. За трети пък работа, която им осигурява едновременно достатъчно доход и достатъчно свободно време е желаният избор.
Колкото до милионерството, има една поговорка - work smart not hard
И да споделя - определено не ми харесва това, че коментарите под статиите вече се виждат след допълнително кликване. Те са неразделна част от статиите и често хората посещават сайт повторно само за да разберат какво мислят другите хора по въпроса, след като вече са прочели статията.
Тодор Христов 23.05.07 в 10:05
Благодаря много за коментарите дотук.
Longanlon, разбирам препоръката. Празното място след статията е по-скоро временно - правим един тест в тази зона.
Между другото, в тази връзка може да се използва опцията за получаване на най-новите коментари по избрани от теб статии по е-мейл (малкото квадратче със зелена отметка). Така човек ще е винаги в течение на коментарите по онези статии, по които иска да следи развитие.
sasho 23.05.07 в 10:05
Моят шеф казва, че човек никога не напуска работа само по една причина. Тъй че отговорът ми е: и двете.
Димитър Н. Митев 23.05.07 в 11:05
От доста време наблюдавам в България тенденция в нарастването на процента от все повече хора, които сменят работата си по различни от тази за заплащането причини!
Аз самия съм назначавал през последните 4 год. доста хора, които поставят възнаграждението на 3-то място след това позицията за която се кандидатства да отговаря на уменията на кандидата а атмосферата и условията да са по-скоро предпоставка за това те да бъдат материализирани!
Марто 18.07.08 в 13:07
Г-н Митев, това е психология и тактика на кандидата за работа.
Бихте ли наели човек, който на първо място ще постави заплащането? Вероятно не - това пък е психология на HR-а.
Стипендиант - Пари за Студенти 18.07.08 в 14:07
Аз бих заложил на това човек да прави това, което обича. В крайна сметка нали това е смисълът на живота?
georgi 18.07.08 в 18:07
to e iasno wseki da si wadi zaklu4enia za sebe si no edno e dosta interesno:
ot 1500 zawyrshili biznes u4ilishat - 100 sa milioneri - towa prawi wseki 15 milioner, ostanalite ne se syobshtawa kakwi sa no edwa li sa bedniaci.
izwoda: u4ete hora u4ete, a ne pishete po forumi
Ваня Станева 19.07.08 в 11:07
Управлението на възнагражденията е елемент от управлението на човешките ресурси в организацията. То има много силно въздействие върху различни области от управлението на хората: заетост, лоялна оценка на приноса, на иновациите и риска, стила на управление, климата, качеството на трудовия живот, производителността и удовлетвореността на изпълнителите. Резултатите от ефективното управление на системата за възнаграждения се свързват с изпълнения на цели, ангажираност, съгласие и хармония. Всичко това повишава просперитета на организацията, професионализма, внедряването на екипния модел на работа.
Немонетарното възнаграждение е свързано предимно с фактори за мотивация, трудовата дейност, работа в екип, участие във формални групи, контрол на работната среда, свобода на действие, отговорност за изпълнението, самоконтрол, лидерство, участие в комисии. Този елемент на възнаграждение се осъществява при наличие на две важни условия - подходяща фирмена култура и много добро управление.
Дайте свобода на действие и чакайте резултати. Свободата е отговорност за изпълнинието.
Орлин 19.07.08 в 19:07
Да гризнем парите! И аз бях милионир, но смениха парите…
Светослав 20.07.08 в 05:07
До: Ваня Станева.
смятам, че коментарът можеше да се синтезира в по-упростен вариант. Явно имате връзки с академичната сфера или четете прекалено много
Аз поставям удоволсвието от работата на първо място, но при условие, че заплатата минава определно ниво.
Кой би работил любимата си работа ако получава 150 лв или пари, с които не може да плати и половината от разходите си ?
С
Светослав 20.07.08 в 05:07
“удоволсвието” от предния ми коментар да се чете удоволствието
Тодор 20.07.08 в 07:07
Ако човек желае нещо силно го получава. Ако вършиш с любов работата си ще бъдеш щастлив. Сега разбирам, че и богат.
Ваня Станева 20.07.08 в 11:07
Светослав,
човек може да работи любимата си работа безплатно, ако има доходи /спестявания, акции, рента и др./.
Забелязах, че когато се концентрираш и вършиш работата с любов парите сами идват.
Опитай!
Marto 20.07.08 в 12:07
Г-жо Станева,
моля да уточните дали коментара ви се отнася за следните позиции: редовата чистачка на тоалетни, секретарка, счетоводител например? Или се отнася за работата в собствена фирма или собствено начинание?
Ваня Станева 20.07.08 в 13:07
Няма значение дали работите на трудов договор или в собствена фирма.
Йерархията на потребностите според Ейбраам Маслоу е разделена в пет основни групи:
физиологични;
сигурност;
социални;
уважение;
самореализация.
Основната идея на Маслоу е, че се започва с физиологическите докато се стигне до най-висшите потребности - от самореализация.
Приемам вашата реакция за нормална. Разликата в годините и постиженията е различна.
Желая Ви успех!
Светослав 20.07.08 в 19:07
До: Ваня Станева,
и аз си мислех за пирамидата на Маслоу (http://en.wikipedia.org/wiki/Maslow%27s_hierarchy_of_needs), но ти ме изпревари.
Вярно, човек може да разчита на пасивни доходи до определен момент. Ами ако приходите идват само една рента и квартирантите се откажат или път нанесат доста щети на жилището/офиса ?
Това ще доведе разходи и стрес.
Твоята идея е приложима ако човек има комбинация от активни и пасивни доходи, които ще се балансират.
Това ме навежда приказката да не се слагат всички яайца в една кошница.
Ваня,”звучиш” ми като HR, така ли е ?
П.С. : До novavizia, може ли кутийката за коментар да я разширим малко с 200-300 px
? а също може и да се интегрира TinyMCE
С
Marto 21.07.08 в 00:07
Г-жо Станева,
не разбрах дали отговора ви беше за моя пост?:)
Ваня Станева 21.07.08 в 07:07
“Ваня,”звучиш” ми като HR, така ли е ?”
НЕ никога не съм работила като HR.
А.Андреева 28.05.09 в 10:05
Работя любимата си работа ,но надали ще получа достойно заплащане .Така е в сверата на образованието.
ХРИСТО ПЕТРОВ ХРИСТОВ 29.05.09 в 08:05
здравейте,аз ще кажа само нещо кратко: Правете това което обичате парите сами ще ви последват./Джон Кехоу/ Не се ангажирайте спарите, а служете на хората,така както бихте искали те да ви служат./дон Айс /