Емоциите в работата: зависими ли сме от тях?

През изминалата седмица “преминах” през няколко емоционални състояния на местата, в които работя:

• Стана ми мъчно, че на семестриален изпит се явяват много неподготвени млади хора, с надеждата, че “ще минат между капките”.

• Изпитах гняв, че вместо да се срамуват от себе си, онези от тях, които получиха “среден 3″, крещяха неистово от радост, след като получиха студентските си книжки.

• Обзе ме смущение дали не съм сгрешила като съм ги оценила със “среден 3″.

• Изпитах печал, че една асоциация, в която навремето членувах, не се е променила кой знае колко в положителна посока.

• Зарадвах се, че читатели на NovaVizia.com харесват това, което четат и го споделят в множество коментари и е-мейли до нас.

• Станаха ми интересни някои теми, които наблюдавам в човешкото поведение и на тази база взех решение да съставя полезни за работещите хора статии и други материали.

• За сетен път се убедих, че обичта към работата, моите близки и приятели ме прави по-отговорна към тях, поради което се захванах с жар и плам за предстоящите си задачи.

И така, равносметката на моите емоции през изминалата седмица е 4 на 3, или четири “вредни” и три “полезни” за мен емоции.

Трябва ли да се впечатляваме чак толкова от емоциите си? Да, трябва, но зависи как ще погледнем на нещата.

Преди време един мой колега ме упрекна в прекалено силно развита емоционалност и ме сравни със самия себе си. Той бил едно рационално мислещо същество, което не се поддавало на никакви емоции.

Това е абсурдно. Ние не можем без емоциите!

“Емоциите са винаги с нас” – отбелязва Карол Изард, известен учен изследовател, преподавател и психолог, признат за един от най-видните специалисти по човешките емоции (виж книгите на Изард “Човешките емоции” от 1978г. и “Психология на емоциите” от 1991г.)

Емоциите присъстват постоянно в нашето съзнание. Затова и влияят постоянно на нашите възприятията, решения и действия.

Вместо да размишляваме дали сме рационални или емоционални, е по-добре да признаваме зависимостта си от емоциите и да се опитваме да ги управляваме.

Какво са емоциите?

Емоцията е сложен феномен. Включва три компонента – неврофизиологически, двигателно-експресивен и чувствен. Резултат е на еволоцията ни като човешки същества.

Краткото и простичко определение на емоцията е “това, което се преживява като чувство, мотивира ни, организира ни и направлява възприятията, мисленето и нашите действия” (Изард, К.Психология эмоций, прев. с англ., изд. “Питер”, Санкт-Перербург, 1999, стр. 27)

Интересното в емоциите е, че всяка една от тях се проявява по своему. Така например, гневът предизвиква агресивна реакции у човека, а страхът – самозащитна реакция и бягство.

Освен това емоцията се създава от ситуацията, но същевременно е и проява на някаква устойчива характеристика на индивида. Затова има и специално понятие “емоционална черта”, т.е. склонност на индивида да преживявя това или онова емоционално състояние. Има и понятие “емоционален праг”, с което можем да си обясним защо човекът с нисък емоционален праг на гняв изпада доста често в състояние на гняв.

Веднага бързам да кажа, че гневът, а същото се отнася и до страха и срама, не са задължително винаги “негативни” емоции, както обикновено сме свикнали да мислим. Гневът може да е израз на защита на собственото достойнство, или на желанието да се съхраним, или да е просто бунт срещу някаква несправедливост. В този смисъл само безпричинните гневни изблици могат да провокират негативни последици.

Ето един списък с източниците на човешките емоции:

1. Различни активатори (действат на нервните и мускулни процеси) – хормони, наркотични препарати, промяна в температурата на кръвта и др.
2. Различни афектори – болка, полово влечение, умора, др.
3. Различни когнитивни активатори (свързани с познавателните процеси) – оценка, самооценка, атрибуция и др.

С помощта на този списък аз откривам кои са източниците на моите емоции. Така например, ако става дума за тези, които описах по-горе, то определено са причинени от когнитивни активатори.

Например, мъката, която изпитвах, бе породена от лавонообразно нарастващия брой хора, които се явяват неподготвени на изпит, но с надежда, че ще минат.

И още. Осъзнавам ясно, че ми липсва възможност да окажа каквото и да е влияние на тази тенденция. Но това е друга тема, нека засега я оставим настрана.

Да имаш емоция е личен избор!

Така съм избрала да изживея нещата през тази седмица, такива са били и емоциите ми през това време!

Всъщност, взех решение да подобря емоционалния си резултат оттук нататък.

За целта прегледах отново някои пасажи в “7 стъпки към емоционална интелигентност” на Патрик Мерлеведе, Денис Бриду и Руди Вандам (прев. от англ., изд. “Класика и стил”, София, 2004).

На страница 70 открих много ценни съвети:

• Решете сами кое е оптималното ви състояние.

• Комбинирайте най-добрите аспекти на няколко състояния.

• Създайте свой емоционален коктейл.

• Харесвате ли определено чувство?

• Тогава увелечите силата и интензивността му.

• Почувствайте го с тялото си. Какво става, когато го изпитате двойно по-силно?

• А кой казва, че можете единствено да го удвоите?

В резюме: Всички имаме емоции. Без тях не можем. Но от нас самите зависи какво да правим с тях, т.е. за какво ще ги използваме, в какво направление и как.

В следващата статия ще ви запозная с примери от компании, чийто висш мениджъмнт е осъзнал огромната мотивираща роля на емоциите и с подходящи техники за управление “впряга” емоциите в полза на компанията, а и в полза на самите служители.