В онлайн изданието The New York Times има препечатка от Inc.com как работи семейният бизнес в САЩ.
Става дума за проведено изследване сред над 800 семейни компании.
Резултатите сочат, че само 30% от семейните компании в САЩ планират своя бизнес. Повече от 50% от семейните компании обаче нямат писмено разработен стратегически план.
Според авторите на изследването липсата на планиране може да е най-голямата заплаха за оцеляването на семейните компании оттук нататък.
Участниците в изследването считат, че откриването на някой, който да ръководи семейния бизнес, никак не е лесно. Почти 25% са на мнение, че сегашното поколение не е особено компетентно да се занимава с планиране.
Не е възможно обаче (предполагам, че и вие мислите така) прочутите фамилни династии Мърдок, Якобс, Робъртс, Джонсън, Редстоун, Тръмп и още много други, да не планират бизнеса на своите компании. Според мен в такъв случай те нямаше да са династии с милиарди долари активи и оборот. Впрочем, ако искате да видите как изглеждат сегашните представители на най-прочутите семейни компании, намерете с търсачката “Famous Families of Business”.
За съжаление, не открих изследвания за това дали семейните компании у нас планират бизнеса си. Щеше да е интересно да се направи сравнение и изводи за това как работят семейните компании по света и у нас.
Въпреки това поставям два въпроса за размисъл на тема “Планирането в семейните компании”, отчитайки факта, че сред читателите на NovaVizia.com има такива, които са в семейния бизнес или поне работят в компании, управлявани като фамилни.
- Планирането на бизнеса с помощта на бизнес план е част от управлението на компанията. Това е императив, който не бива да го подлагаме на никакво съмнение. Ако подобни компании работят без планиране, значи ли това, че те не се управляват, въпреки че имат изпълнителни директори и мениджърски състав? Ако вярваме на теорията на мениджмънта, отговорът е “да”. А последиците от липсата на управление са фатални. Ето един въпрос за размисъл пред собственици на семеен бизнес, които са предоставили управлението на висши мениджъри.
- Когато в компанията липсва план, т.е. ясно виждане какво е това, което следва да бъде постигнато (какви са целите), персоналът, а и самите мениджъри работят на принципа “ден да мине, друг да дойде”. Липсата на цели лишава служителите от мотивация, а компанията от яснота какво е това, за което се бори. Това също е императив, който не е излишно да подлагаме на съмнение. Това пък е въпрос за размисъл на служители, които работят в семейни компании без практика да планират дейността си.
И накрая, какво е това, което можете да ползвате като четиво и информация на тема “планиране на семейния бизнес”?
В Amazon.com има любопитно заглавие: “Strategic Planning for Family Business” на Randel Carlock и John Ward.
Посетете също така и сайтовете на българското Сдружение на фамилния бизнес, както и The International Centre for Families in Business.
2 Коментара
Димитър Н. Митев на 08.06.07 в 17:06
Съотношението в резултатите от едно такова изследване в България най-вероятно би изглеждало: фирми с планови документи 17,18; ден да мине…. 80,82% !
„Наше лошо няма” е в основата на повечето главоболия на инвеститорите поверили парите си в ръцете на новозавършилия Син, Зетя, Баджанак и ………
Георги на 21.09.07 в 14:09
Преди минути, се досетих за точно тази статия и тези фамилии “Не е възможно обаче (предполагам, че и вие мислите така) прочутите фамилни династии Мърдок, Якобс, Робъртс, Джонсън, Редстоун, Тръмп и още много други, да не планират бизнеса на своите компании. Според мен в такъв случай те нямаше да са династии с милиарди долари активи и оборот. Впрочем, ако искате да видите как изглеждат сегашните представители на най-прочутите семейни компании, намерете с търсачката “Famous Families of Business”. ”
“Не е възможно”, “нямаше”, … - явно реалността показва друго. А именно - планирането, е изготвяне на план за определен период във бъдещето. Но той се изготвя на база предположенията. Именно тези фамилни династии (за подобни фамилии съм чел поради съвсем друга причина), може да са внедрили в основите на развитието си, именно онзи инструмент който е по-добър от планирането. Да наистина смятам че има такъв, но и това само по себе си е предположение, а то може да се отдалечава доста от истината. Но до идеята за използването на този “нструмент” при управлението достигнах преди време, за нещастие беше твърде далеч от средностатистическите представи за управление. Както може да покаже и насоката на статията - вероятно тези се занимават с планиране, подобно на несемейните компании. Но дали наистина е така, или използват по-ефективен метод, който е толкова далеч от разработките на повечето иновативните умове(отдели), че още не е открит?
Коментирай!