Управлението на проекти и мрежови модели с параметър “време” (3)

Една от съществените характеристики при построяване на мрежови модели с параметър “време” е определянето на времетраенето на всяка една работа от комплекса работи по проекта.

За някои проекти е възможно времетраенето за изпълнение на работите да бъде определено чрез една оценка (еднозначно), тъй като за тях съществуват норми или опит, получен при изпълнението на аналогични работи.

За други проекти може да има висок процент от работи, за които няма научно обосновани норми или опит, поради което времетраенето на тяхното изпълнение не може да бъде определено чрез еднозначна оценка.

Именно поради това в практиката на мрежово планиране и управление съществуват два подхода на оценка на времетраенето на изпълнение на работите в един проект.

Първият подход е известен като “детерминистичен”. Използван е от Морган Уокър и Джеймс Кели при определяне на критическия път. Състои се в това, че за всяка работа, отразена в мрежовия модел се дава една оценка на времето за изпълнение.

Вторият подход е известен под наименованието “вероятностен”. Състои се в това, че за всяка работа, отразена в модела, се дава не една, а две или три оценки на времето за изпълнение. На тяхна основа се определя и окончателната величина на времето за изпълнение на всяка работа.

Този подход се използва главно за такива проекти, за които неопределеността на времето е от съществено значение. Това може да се дължи на липсата на норми, на липсата на опит за осъществяване на сходни работи, на липсата на стандартизирани и нормализирани логически процеси и др.

Когато се прилага този подход в практиката е прието да се използва експертна оценка. Тя може да индивидуална или групова. Експертът трябва да е добър специалист, да познава добре характера на работите, които ще оценява, да има опит при изпълнение на тези работи.

Когато се оценява продължителността на времето за изпълнение може същевременно да се използват двувременният и тривременният подходи за оценка.

При тривременния подход на оценка всеки експерт дава за всяка работа по три оценки, а именно: оптимистична оценка на времето за изпълнение на работата; най-вероятностната оценка за времето на изпълнение на работата; песимистична оценка за времето за изпълнение на работата.

Трите оценки са въведени още през 60-те години на ХХ век от първата изследователска група за разработване на системата ПЕРТ (PERT). Тази система е била предназначена за програми (проекти), за които не е имало предварително известни норми.

Нека да видим какво по-точно представляват трите оценки.

Оптимистичната оценка на времето за изпълнение на дадена работа от проекта представлява минимално възможното време, за което може да бъде изпълнена тази работа. Прието е да се отбелязва със символа “а”.

Най-вероятностната оценка на времето за изпълнение на дадена работа от проекта представлява оценка за това, че работата може да бъде изпълнена без отклонения от отбелязания срок. Отбелязва се със символа “m”.

Песимистичната оценка на времето за изпълнение на дадена работа от проекта представлява максимално възможното време, за което може да бъде изпълнена работата. Това е продължителността на времето за изпълнение на работата при най-неблагоприятните условия. Песимистичната оценка се отбелязва със символа “в”.

Трите оценки за продължителност на времето за изпълнение на дадена работа следва да удовлетворяват неравенството:

След като експертите определят своите оценки (оптимистична, най-вероятностна и песимистична) за всяка работа от проекта, те определят и времето за изпълнение на съответната работа, като използват следната формула:

Както вече отбелязах по-горе, времето за изпълнение на работите по проекта може да бъде оценено не само чрез три, но и чрез две оценки.

Този подход е разработен и приложен от съветсткия учен Д. И. Голенко в средата на 60-те години на ХХ век, но е актуален и до наши дни. (вж по-подробно Голенко, Д.И. Теоритико-вероятностные вопросы в сетевом планировании по времени в системах СПУ. Сб. Вычислительные системы № 1, изд. Сибирское отделение АН СССР, Новосибирск, 1964).

Формулата, по която се определя вероятното време за изпълнение на работата с две оценки (оптимистична и песимистична) е:

За преимущество на тази формула се счита, че оптимистичната и песимистичната оценки обикновено се определят по-уверено в практиката, докато при най-вероятностната оценка се наблюдава приближаване или към оптимистичната или към песимистичната оценки. Именно поради това освобождаването на експертите от необходимостта да дават вероятностна оценка се счита за плюс при използването на две оценки за всяка работа.

В заключение: Ако ви се налага да определяте колко време ще отнеме изпълнението на ваш проект, можете да използвате двата подхода за оценяване - тримерен и двумерен.

За да сте убедителни в работата си, следва да знаете, че това не са единствените подходи. Но поне са доказани в практиката на приложение на мрежови модели и са актуални и сега.

Вижте още по темата:

• Управление на проекти и мрежови модели с параметър време (1)
• Управление на проекти и мрежови модели с параметър време (2)

Тази статия на Симеон Христов се публикува за първи път на страниците на NovaVizia.com.

Сайтът на Симеон Христов и колегите му от “Сита Мениджмънт Консулт” ООД е SitaManagement.com