Емоциите в работата: Защо компаниите проявяват интерес към тях?

В последните 8-10 години много компании по света проявяват интерес към емоциите на работното място.

Доколкото следя изследванията по тази тема, мога да заключа, че интересът е свързан с възможностите на емоциите да мотивират поведението на служителите в следните области:

• изпълнението на бизнес стратегията на компанията;

• подобряването на личните, груповите и екипните резултати;

• разширяването на т.нар. “открити” комуникации;

• подобряване на иновационната дейност на компанията;

• ефективнотото изпозлзване на времето, финансите, информацията и човешките ресурси на компанията;

• придобиването на по-висока степен на мениджърска компетентност;

• развитието на кариерата на служителите и мениджърите;

• укрепването на чувствата на доверие, съпричастие, отдаденост към работата и компанията.

Е, можем само да съжаляваме, че на емоциите в работата у нас не се гледа по същия начин.

Защото по-често срещаме разсъждения от типа на “Задръж си емоциите, нямаме нужда от тях!”, “Оправяйте си взаимоотношенията сами, не ме занимавайте, тук сте, за да работите, а не да се карате!” и др.

На практика ни се налага всеки да се спасява сам.

Мой познат, например, е избрал да потиска емоциите, с които му се налага да се среща. Той е приел поведението на пълно мълчание. Резултатът не е добър, и простете за израза, но “чивиите му избиват” точно там, където не трябва - у дома.

Друга моя позната е убедена, че ако не е агресивна, няма да може да се справи - с клиентите, с колегите и дори с шефовете си. Резултатът също не е добър, защото тя усвои навика да е агресивна и с близките си.

Аз пък, както вече ви казах, приех философията да се упражнявам на тема “управление на собствените емоции”, но за съжаление късничко. Години наред страдах от завистта, злобата, а понякога и гнева на субекти, които по някакво стечение на обстоятелствата са били на ръководните постове.

Предполагам, че вие също можете да дадете подобни примери, нали?

Затова, нека се върнем по-добре към компаниите, които обръщат внимание на емоциите и искат да направят така, че да впрегнат тяхната мотивираща сила в полезна работа.

Първоначалният тласък е даден от науката и по-точно от понятието “емоционална интелигентност”.

Емоционалната интелигентност възниква, за да покаже, че човешки същества с висок коефициент на интелигентност не са застраховани срещу провали във всекидневни ситуации, докато други човешки същества със среден коефициент на интелигентност успяват.

В книгата “7 стъпки към емоционална интелигентност” на Патрик Мерлеведе, Денис Бриду и Руди Вандам прочетох, че традиционната интелигентност допринася само с 20% за успеха на човека:

“Прочути герои в света не са били съвършени. Повечето от тях имат превъзходни постижения само в една или в няколко области на живота си.

Уолт Дисни не е желаел да отдава дължимото на своите сътрудници за работата, която те вършели, твърдейки, че сам е направил всичко.

Президентът Джон Кенеди е известен с женкарството си в Белия дом.

Мартин Лутър Кинг е пребивал жена си…

Всички тези обществени фигури са имали област в живота си, в която тяхната емоционална ингелигентност ги е проваляла. Имали са голям късмет, че са успели да държат тези сфери извън общественото внимание.”

(вж по-горната книга, стр. 18)

Традиционната интелигентност е за логическите разсъждения, способностите, пространствената ориентация, аналитичните умения, езиковите умения и др., или накратко за поредицата от когнитивни умения. С тях можем да анализираме и решаваме рационално някакъв проблем.

Ако приемем, че в стратегията за разрешаване на проблем има три стъпки:

• описание на проблема, или събиране на факти, с което следва да сме свикнали в основното училище;

• решаване на проблема, или предлагане на теоретично решение на основа на фактите;

• приложение на решението, или откриване на начин да приложим избраното решение на практика,

то, първите две стъпки са свързани с логическото мислене, а третата стъпка изисква повече емоционална интелигентност.

Емоционалната интелигентност са способностите (компетентностите), убежденията и ценностите, които помагат на индивида да реализира визията и целите си. Групирани са в 4 направления:

• самоосъзнаването - способностите да се разбират собствените емоции, силни и слаби страни;

• самоуправлението - управлението на собственото поведение;

• социалното осъзнаване - разбиране на чувствата и поведението на други хора (защо те постъпват по определен начин);

• управлението на отношенията - способностите да се получават резултати от други хора и да се постигат лични цели.

Може да срещнете и други мнения по този въпрос, но това точно сега няма кой знае колко голямо значение.

По-голямо значение има фактът, че емоциите на индивида и на компетентността на индивида в емоционалната сфера играят съществена роля в живота му.

По-голямо значение има още и фактът, че се прави връзка между емоционалната интелигентност и поредица от резултати на компанията.

На уебсайта на Hay Group - консултантска компания с филилали по целия свят можете да прочете, че направените изследвания в американски компании показват следните ситуации:

• над 50% от работещите хора нямат мотивация да подобряват собствената си работа;

• 4-ма от група от 10 души не са способни да работят в сътрудничество;

• само 19% от новопостъпващите служители са със съзнанието за самодисциплина;

• 70% от всички инициативи за промяна не постигат резултати , което се дължи на лоши умения за ръководство, лоши умения за работа съвместно с колеги, липса на иницативност, умения за справяне с промяна и др.

При тези ужасяващи резултати американските компании са принудени да инвестират огромни средства във възпитание на емоционална интелигентност.

Ще завърша с някои примери, които макар, че са отпреди 8-10 години, впечатляват:

Air Force е използвала емоционалната интелигентност при набор и подбор на служители. Държало се е на хора, които са подкрепящи, емпатични, щастливи. Air Force е спестявала по 3 млн. долара годишно от работата на такива служители.

Търговските служители на L’Oreal, които са били наемани на основа на някои от показателите на емоционалната интелигентност, са продавали продукти за 91 370 долара повече, отколкото другите търговски служители, които са наети по традиционните методи. Освен това, текучеството сред тях е било с 63% по-малко, отколкото при другите служители.

В една американска застрахователна компания служителите, които продавали застрахователни услуги, показвали различни резултати. Определено тези от тях, които имали по-ниско самочувствие, инициативност и емпатичност, се справяли по-зле отколкото служителите с по-високо самочувствие, инициативност и емпатичност.

Служители на American Express, които са преминали през обучаваща програма за емоцонална интелигентност са показали много по-добри резултати в работата си, в сравнение с колеги, непреминали такава програма.

Можете да прочетете още примери в The Business Case for Emotional Intelligence на сайта на Консорциума за изследвания на емоционалната интелигентност в организациите.

В следващите две статии ще прочетете още за човешките емоции. Надявам се да ви бъде интересно да ги опознаете по-отблизо.