Следейки развитието на някои български образователни институции, изявленията на ръководителите им и чудесните им атестации, оставам с впечатление, че те са перфектните университети и училища, в които работят най-добрите преподаватели на света и в които се създават най-добрите образователни продукти на планетата.
Тези мои впечатления се подсилват още повече, когато направя сравнение с образователните системи на водещи държави. Една от тях е Великобритания, прочута с едни от най-реномираните университети и училища в Европа.
Днес бяха разпространени резултатите от изследване на Конфедерацията на Британската Индустрия и KPMG, според което 74% от британските компании не успяват да запълнят свободни работни места поради липсата на хора с достатъчно умения. Най-силно дефицитът на хора се усещал в Лондон.
В сравнение с Януари 2005г., процентът не недоволните компании, които не могат да открият що-годе подготвени хора се е увеличил значително. Преди две години, той е бил 60%.
80% от анкетираните 126 лондонски работодатели прогнозират, че ситуацията още повече ще се влоши в следващите 6 месеца.
Вижте всичко за изследването в Management-Issues.com.
Просто не знам как да тълкувам резултатите от изследването… Има няколко възможности:
- Изследването е пълна глупост.
- Броят на работните места, които предлагат компаниите превишава значително броят на местата в университетите и професионалните училища.
- Британците наистина имат проблеми с образованието си.
- Подготвените служители избягват да работят в Лондон.
- Българското образование е по-добро от британското. Как иначе да си обясня факта, че нито веднъж до момента не съм прочел или чул за каквато и да е било нотка на самокритика от страна на т.нар. “ръководни” длъжности в българските университети и училища? Да не говорим, че познавам лично известен брой преподаватели и учители - само ги попитайте как върви при тях - ще останете приятно впечатлени да научите колко МНОГО и ВАЖНА работа и труд кипи при тях.
Разбира се, познавам и самокритично настроени български преподаватели и учители, но техният брой е пренебрежимо малък. За сметка на това пък имам усещането, че на тях в местоработите им се гледа като на “черни овце” - хора, които са неудобни, неразбиращи, прекалено-много-изискващи, странни.
Преди половин година написах краткия материал “Някой знае ли изобщо верния път?” От тогава до сега не виждам абсолютно никаква промяна както в сферата на образованието, така и в сферата на работата на Министерството, което следва да управлява това образование.
А може би грешката е в мен и наистина българското образование е по-добро от британското?!?!
Кой знае… Пък на кой ли му и пука чак толкова…






6 Коментара
аа на 12.06.07 в 13:06
И нашето образование е гола вода. Поне висшето. Направете интервю за работа викнете току що завършващи или скоро (1-3г) завършили студенти и задавайте въпроси по специалносттаим. Не общи: какво мислите за бъдещето си или от тоя род по специалността която са учили 5 години.
Георги Танев на 12.06.07 в 21:06
На база само този фактор може да се извади твърде неточен извод за това - коя образователна система е по-добрата. Мисля че е ясно коя е по-добрата, но допускам че може да има и някои изключения като специалности.
Докато във Великобритания явно имат сериозен проблем със намирането на способни служители ( във момента Великобритания е във възход както от гледна точка на ИК растежа така и при цените (т.е. инфлацията) която успяват да държат в приемливи граници. Явно там са разбрали огромното значение на човешкият ресурс, докато във България фирмите явно имат други приоритети поради икономическата среда и/или целите на мениджмънта. Изключвам фирмите чиято цяла или значителна дейност е свързана със “аутсорсинг”. Освен тях вероятно има и други фирми които да гледат на човешкият ресурс като на приоритетна задача. Но все още голямата част от фирмите явно са далеч от това.
Ваня Станева на 13.06.07 в 12:06
За да успеем и наистина българското образование да е по-добро от британското трябва да сменим подхода на обучение.
Студентите да натрупат знания, които да им помогнат за вземане на най-правилните решения.
Да стимулираме желанието им за академични знания.
Да развием чувствата отговорност, приспособимост и достойнство.
Ако успеем да променим начина на преподаване от ” изпяване на лекцията” в забавление може би успехите ще бъдат много по-добри.
mapto на 13.06.07 в 18:06
Искам да Ви обърна внимание на някои практики, които постепенно се налагат във Факултета по математика и информатика на СУ. Мисля, че там има някои хора, които много добре знаят какво трябва да се направи. Проблемът е, че финансовата централизация им държи ръцете завързани. Може да Ви е интересно да видите http://www-it.fmi.uni-sofia.bg/msis/
Страницата не е актуализирана, но информацията на нея е интересна.
mapto на 13.06.07 в 18:06
А това знаете ли го?
http://www.bgvelikden.org/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=379
Svetlio Blyahoff на 13.07.07 в 10:07
Написаната тема е формулирана повече като риторичен въпрос според мен. Няма логика образованието в България дори да се доближава (като цяло) до това във Великобритания.
Дори преди години, когато се славехме с много добра образователна система, пак бяхме доста назат от британците, да не говорим за днешните дни, когато качеството на образованието е паднало, бих казал в пъти. Не че няма добри преподаватели, няма кой да ги слуша. Малка част от младите имат стимул за постигане изобщо на нещо свързано с бъдещето им. Това според мен е причинено от водената социална политика (или липсата на такава), както и лансираните известни личности, еталон за българската младеж.
Коментирай!