Искате ли да споделите мнение по този въпрос чрез статия в http://www.novavizia.com ?!

Поздрави А. Пандов

Много благодаря за примера, който давате.

Основният проблем в оценяването е субективния фактор, както и некачествената система за подбор на тези, които искат да учат висше образование, било то икономическо, техническо и прочее.
Проблемът е липсата на новаторство в подхода към самите студенти или ако щете аудитория. Тук говорим за най-различни отдавна отречени методи на преподаване, както и за това, че има доста преподаватели, които нямат харизмата и умението да завладеят слушателите си, а това е най-сигурния начин да ги провокират да разсъждават и да се “ровят” по един или друг проблем.
На Светльо бих искал да кажа следното:
Семантиката драги колега е важна дотолкова, колкото да се перифразират разсъжденията по даден проблем, лексиката е основата тук, а тя се натрупва с четене и генериране на знания, и това дали ще кажеш мениджър или управител няма голяма разлика, но когато се касае за конкретна терминология си има стандарти, които са за това да се научат и спазват.
По отношение на това дали е лесно или трудно да се измери качеството според количеството което е изложено от “твореца”, си мисля, че може да се отговори по следния начин.
Хората, които имат задълбочени знания по определен въпрос, нямат никакви проблеми по отношение нито на семантиката, нито по отношение на лексиката.
В заключение искам да изразя мнението си, че за да има качествено образование, трябва да има и качествен изкуствен подбор. Но не само при студентите, а и при преподавателите. Трябват повече млади хора с новаторски идеи и ЗНАНИЯ. Трябва креативност, защото сме свидетели на един процес на затъпяване на нацията и синдрома “ще кандидатсвам висше щото няма какво да правя друго”. И те стават лекари, адвокати, не дай боже икономисти, защото са имали пари да плащат за една 3-ка.
Качествен подбор и високи критерий.
Учих в Сейн Дноунс Колидж в Англия и там бях свидетел на следното:
Студент последен курс по Икономика се явява на изпит изпита е устен, изложи всички три въпроса но не можа да отговори на допълнителния въпрос на изпитващия и получи оценка “добър”. На въпроса ми към него доволен ли е, той отговори, че вината да не отговори на въпроса е негова, а преподавателят е бил с висок критерий по отношение на оценяването и той не се сърди и смята, че оценката е обективна.
Коментарите оставям на вас.

Благодаря ви за коментара към статията.

Споделям точно като Вас тезата, че администрацията следва да бъде достатъчно компетентна, за да управлява процесите на създаване на своя продукт – студента.

Изглежда не във всички висши учебни заведения компетентността на администрацията е на достатъчно високо ниво.

За съжаление и не във всички вуз-ове ползват културата и познанията на някои преподаватели. Ами, то е същото като в компаниите – кой по-некомпетентен високопоставен мениджър ще търси помощ от някой, който е “долу в йерархията”! Та нали така ще лъсне истината!

Всичко във Вашия коментар е много точно!

Вие казвате, че студентите са продукт на университета. Може да звучи много наивно, но толкова ли е трудно администрацията на университета да почерпи от експертните знания на преподавателите си – особено ако е икономически ВУЗ. Защото на мен лично ми беше много странно да уча на теория за добри практики по управление, а да не ги срещам в дейността на моя университет.(това важи в голяма степен и за оценката на знанията на студентите).

Предполагам не е странно тогава, че уважавам отделни преподаватели, но не смятам, че моят университет е заслужил да се гордея с него.

Никога не съм изразявала мнение, че студентите са виновни за знанията си. Студентите са продуктът на университета – те са такива, какъвто е университетът, преподавателите, правилата за оценяване, критериите и т.н.

Надявам се, че сте одобрявате аналогията между оценяването на знанията и оценяването на резултатите в работата.

Иначе сте прав за критериите и тяхното предварително изясняване пред студентите. Същото се получава и в работата – служителите не знаят по какви критерии ги оценяват, нали си представяте какви са чувствата на тези хора.

Вина за това имат: администрацията на университета, когато става дума за оценяване на знания, съответно мениджърите, когато става дума за оценяване на резултатите в компанията.

Поздрави
Татяна Христова