Вижте как постъпват от Atlassian.

Atlassian е успешно развиваща се австралийска софтуерна фирма, основана през 2002г. Тя има над 400 служители, от които 125 са базирани в Сан Франциско, САЩ. Клиентите на Atlassian са над 17,000, в т.ч. фирми като Google, Facebook, Twitter, Skype, LinkedIn, Pixar, Adobe, Salesforce, UPS, Nike и Coca-Cola. Софтуерът на Atlassian помага на фирмите да организират и работят по-добре със своите данни, да проследяват бъгове, задачи, проекти и др.

Дотук, нищо необичайно (освен сериозните мащаби, в които работи фирмата). Ето обаче как работят по отношение на иновациите в Atlassian.

Ден на FedEx

От Atlassian са въвели в регулярна практика т.нар. “Ден на FedEx” (FedEx Day). Четири пъти годишно, по веднъж на всяко тримесечие от фирмата дават на служителите си 24 часа, за да работят по каквато си искат задача с когото си желаят и да докладват на следващия ден какво са свършили. Подобна практика стимулира служителите да мислят креативно, да създават прототипи и да работят интензивно по свои идеи и хрумвания, свързани с работата.

Защо методът за стимулиране на иновациите на Atlassian се нарича “Ден на FedEx”? Защото целта на всичко това е служителите да измислят, разработят и създадат готови нови продукти (услуги, бизнес процеси) само за 24 часа. Или да демонстрират нещо важно, страхотно, вдъхновяващо. А реални иновации за 24 часа са си експресна работа, както услугите на куриерските фирми, в частност популярната “FedEx”.

Обичайно, “Дните на FedEx” започват в Четвъртък в 14,00ч. и свършват след точно 24 часа, когато всеки прави презентация на своето нововъведение. Практиката показва, че с помощта на подобни специално посветени на приложната иновация “FedEx” дни служителите на фирмата стават по-мотивирани и по-съпричастни. Елементът на забава също оказва положително влияние, а фирмата подпомага всичко това с безплатна пица и бира за всички в Четвъртък вечер.

Всеки “Ден на FedEx” в Atlassian завършва с избора на победител – служителят с най-доброто нововъведение, представено и защитено пред останалите чрез презентация. Освен славата и публичното признание на всички от фирмата, този служител се прибира у дома и с купа и тениска със щампа от лимитирана серия.

С помощта на FedEx дните Atlassian може да се похвали с множество конкретни полезни иновации, които са реализирани благодарение изцяло на служителите (не на собственика на фирмата или висшите мениджъри, от които обичайно сме свикнали да чакаме всичко ново и различно у нас). Тези иновации може би нямаше да се реализират, ако служителите бяха ангажирали времето и вниманието си с ежедневните си задачи, присъщи на тяхната длъжност.

Приложение на “Дните на FedEx” извън Atlassian

Концепцията за “Ден на FedEx” става популярна благодарение на книгата “Drive” на Даниъл Пинк (автор и на “Изцяло ново мислене”). В резултат на това и други фирми започват да прилагат този метод. Ето видео за една холандска компания, която е приложила на практика идеите от “Ден на FedEx” на Atlassian:

Както става ясно от видеото, резултатите от “Ден на FedEx” за холандците от PAT Learning Solutions са изключително добри! Само за 24 часа екип от 10 души прави 4 съществени нововъведения и сега мениджмънтът иска да въведе практиката за дни на FedEx в цялата фирма.

Как гледате на подобна идея? И мислите ли, че практиката на “Дни на FedEx” за блиц-иновации може да се използва във вашите фирми?

Счита се, че методът “Дисни” води своето начало от известното филмово студио “Уолт Дисни”, когато техниката се е използвала за оценката на различни идеи, генерирането на идеи и работа по различни филмови сценарии и проекти.

Методът “Дисни” се използва в случаите, в които група или екип от хора се събират заедно, за да могат бързо да генерират идеи и да набележат работещ план за действие. Хората в групата/екипа подхождат към проблема, който имат да решават от четири различни гледни точки (перспективи), като важното тук е, че всички преминават заедно през четирите гледни точки в едно и също време, а именно:

• От гледната точка на Наблюдател
• От гледната точка на Мечтател
• От гледната точка на Реализатор
• От гледната точка на Критик

Поради факта, че членовете на групата/екипа подхождат към конкретен проблем или въпрос поотделно и последователно от четири различни перспективи, това прави Методът “Дисни” ефективен в откриването на креативни идеи и построяването на работещ план за действие, при това в кратки срокове. Чрез метода хората променят гледната си точка, изследват един проблем от различни ъгли и посоки и това е начин, по който се използва максимумът от техния креативен потенциал и възможности.

Един от начините да се прилага методът “Дисни” е да се използва по-голяма зала, в четирите края на която да има четири флипчарта. Хората се придвижват последователно през всеки край на стаята и работят с всеки един от флипчартовете, за да записват своите идеи и решения, и така докато обиколят всички четири края на залата (т.е. помислят и поработят от четирите възможни гледни точки). Възможни са и други форми за използване на метода, разбира се.

Нека да видим по-конкретно какви са тези четири перспективи и как може да се приложи на практика Методът “Дисни” в различни брейнсторминг сесии, работни срещи, заседания и др.

Гледната точка на “Наблюдател”

“Наблюдател” е първата гледна точка, през която се преминава в обсъждане на въпроса/проблема. Членовете на групата разсъждават по проблема като наблюдатели, при което преглеждат детайлно фактите и данните. Това означава, че членовете на групата/екипа мислят например като клиенти, доставчици или дори конкуренти, като се взират във фактите и числата, за да добият ясна и по-пълна представа за проблема.

Гледната точка на “Мечтател”

След като приключат с генерирането на идеи или анализ на факти от перспективата на “Наблюдател”, хората се придвижват напред и стават “Мечтатели”. Групата се опитва да си представи идеалното решение на въпроса, без никакви ограничения. Чрез брейнсторминг се събират всевъзможни идеи за откриване на решение на обсъждания проблем. Както е прието в подобни случаи, забранена е критиката на чужди идеи или тяхната преценка дали са удачни или не. Целта е да се генерират множество идеи, които да се запишат на хартия.

Гледната точка на “Реализатор”

За пореден път групата променя нагласата си (и дори при възможност променя и физическото място, където се намира) и започва да работи по същия проблем от нова перспектива – тази на “Реализатор”, т.е. на човек, който гледа реалистично на нещата и се стреми да открие практическо приложение на идеите, набелязани преди това. Хората-реализатори оглеждат внимателно насъбралите се до този момент идеи и обсъждат помежду си критерии, с помощта на които да селектират най-добрите идеи. След като най-добрите идеи са селектирани, следва и изготвянето на работещ план за реализирането им, отчитащ различни променливи като срокове, разходи, рискове, очаквани ползи и др.

Гледната точка на “Критик”

Последният етап от медота “Дисни” е хората да възприемат гледната точка на “Критик”, като внимателно и критично прегледат изготвения план и се опитат да открият опасности, трудностии препятствия пред постигането му. В случая не става дума за негативни критици или за хора, които се отнасят с цинизъм или силна доза скептицизъм към плана, а за конструктивна критика, насочена към подобряване на ситуацията, стига да има възможности за това. Целта на критиката е да се открият слабости в плана и той да бъде подобрен.

Едва след края на тази стъпка членовете на групата/екипа могат да се върнат обратно към някоя от предишните гледни точки, за да се превърнат отново в наблюдатели, мечтатели, реализатори или критици, стига да имат времето, желанието или да усещат потребността от това.

Видео разяснение за Метода “Дисни”

Експертът по креативно мислене Пол Слоун е подготвил специално видео, в което разяснява методът “Дисни” и дава насоки за неговото по-добро приложение.

С годините се убедих, че музиката, която най-силно ми харесва и която най-силно ми влияе (без да ми омръзне) е прогресив рокът и някои негови разклонения (например прогресив метъл). Особено силно мисля за всичко това през последната година и стигнах до извода, че слушането на прогресив рок освен всички други емоции, които поражда в мен ме кара да изляза от зоната си на комфорт и силно стимулира креативността ми.

Бих искал да ви обясня защо е така с вярата, че след прочита на тази статия феновете на прогресива ще се увеличат. По-долу следва един субективен и пристрастен материал, с много видео.

Най-напред, какво точно е “прогресив рок”? Това е форма на рок, евоюлирала от края на 60-те и началото на 70-те години на XX век в опити предимно на групи от Великобритания да достигнат до нови нива на артистичност и изразяване. Оттам идва и терминът “арт-рок”, който много често се използва по отношение на прогресив рока. Прогресив рок музиката излиза извън рамките на стандартната техника и композиция на класическия популярен рок. В композициите на прогресив рок групите присъстват множество елементи от класическия рок, но така също и от джаза и други стилове. Характерни представители на прогресив рок музиката са групи като Yes, Rush, Jethro Tull, Pink Floyd, Genesis и много други.

Пример за прогресив рок

Едно видео е повече от 1000 думи, затова ето ви пример за съвременен прогресив рок, в изпълнение на живо на супергрупата Transatlantic и втората половина на тяхната композиция “Duel with the Devil”.

В Transatlantic попадат музиканти от няколко култови групи, а именно – Нийл Морз (вокал, клавишни, композитор и дълбоко религиозен християнин, основател и екс вокал Spock’s Beard), Ройне Столт (соло китара, вокал, екс Kaipa и The Flower Kings), Майк Портной (ударни, екс Dream Theater) и Пийт Треуавас (бас, екс Marillion). В клипа компания им прави и Даниъл Гилденлоу (китара, клавишни, перкусии и много други) от Pain of Salvation.

Защо прогресив рокът може да насърчи вашата креативност? Има няколко основателни причини, според мен. Ето кои са те.

Прогресив рокът е фантазия и изненада

Лично в мен рок музиката винаги е отприщвала чувство за фантазия и изненада. Тъй като арт-рок композициите не са решени в типичните и предсказуеми ритми, а са най-често по-сложни и като цяло – нестандартни, това винаги е стимулирало в мен творчески порив. Много често това се комбинира с изящество и красота, които не могат да се открият в други музикални стилове.

Когато системно, буквално ежедневно се докосваме до творчеството на други хора, неиминуемо това започва да ни влияе, да ни зарежда и да провокира в нас настроения и чувства, свързани с фантазията, изненадата, свободата на мисълта. Това са много силни импулси за креативност и творчество, които можем (и трябва) да трансферираме в нашите сфери на изява.

Ето края на композицията “The Gates of Delirrium” в изпълнение на едни от основоположниците на прогресив рока – легендарната група Yes. Това е една дълга, епична, сложна и многопластова композиция, в която финалът е нежен, красив, успокояващ. Когато слушам подобни изпълнения се замислям как точно са били измислени, как точно е решено коя нота и кой тон да бъдат поставени тук и там и това силно ме вдъхновява. Следя всяка извивка на китарата, на вокала, опитвам се да проследявам всеки удар на барабаните, всеки звук на баса, вълните на арфата… и това освен насладата от хубавата музика укрепва вярата ми, че да се твори е напълно възможно.

Прогресив рокът е качество

В жанра на прогресив рока има всякакви групи, но слушайки добрите, утвърдени изпълнители и групи човек се захранва с музика от възможно най-високо качество. Говоря за високото ниво на техническа грамотност и компетентност. Музикантите от прогресив рок жанра, които аз слушам са изключително начетени и създават музика от най-висока класа.

Вярвам, че качеството е неразривно свързано с креативността и че така трябва да бъде. Няма смисъл да си креативен, ако това не носи стойност за никого. А за да се носи стойност, е нужно качество, нужно е да се създават неща с оглед потребностите и ползите на други хора. Креативността без качество и стойност е като примера с триъгълната врата на Едуард де Боно – оригинална, но безполезна.

Една от групите, които винаги ме е изумявала с високото си ниво и качеството на всичко, което прави е Dream Theater. Това са изключително талантливи музиканти, които неслучайно пробиха в музикалния бизнес и станаха еталон за прогресив рок и прогресив метъл музика. Още си спомням как чух за първи път техни неща през 1994г. в квартирата на моя състудент и приятел Минко, който ми даде касетката си назаем и на връщане пеша към дома в тъмното бях поразен от това, което чувам в слушалките на уокмена (албумът Images and Words, а малко по-късно и Awake). Това бе нещо съвсем различно от всичко останало, което бях чувал преди! Оттогава станах най-ревностен фен на Dream Theater и дори имах щастието да бъда с тях на концерта им в Каварна през 2009. Музиката им ме е насърчавала да давам повече от себе си, както успяват да го правят самите музиканти във всяко свое парче.

Прогресив рокът винаги е нещо ново

Не търся самоцелно новите неща, но все пак – новото е нещо, което ме вълнува. Дори блогът ни се казва NovaVizia.com, това би следвало да означава нещо, нали?

Нови неща откривам непрекъснато и в жанра на прогресив рока. Тази година например открих една група, за която просто не очаквах, че ще ми донесе толкова удовлетворение, наслада и творчески импулси. Става дума за шведите от Kaipa – една принципно стара група (още от 70-те), но променила изцяло облика си, състава си (от старите изпълнители е останал само един, всички други са по-млади и нови членове) и дори звука си. Тъй като прогресив рокът е много богат на възможности жанр, не е чак толкова трудно човек да открива нови и нови групи, албуми и концерти, стига да се зарови. Подобни нови неща внасят свежест, нов ъгъл, под който да се слуша музика, нови нюанси и усещания. Вярвам, че за да насърчава човек креативността си трябва да е отворен и проактивен към новостите.

Ето изпълнение на моето ново откритие от тази година, за които ви споменах преди малко – великолепните Kaipa, които освен кристалния звук и перфектна мелодичност предлагат и прекрасни, смислени текстове, които много ми напомнят на идеите на Робин Шарма:

Още нещо много интересно за прогресив музиката и за начина, по който тя влияе на креативността. Забелязах, че мога да слушам едни и същи групи много дълго време, дори всеки ден и не ми омръзват. Установих, че всеки следващ път откривам нещо ново в техните композиции – нов елемент, нов звук. Звучи парадоксално, но откривам новото в стари неща, които би следвало да познавам до болка, тъй като съм ги слушал стотици пъти. За този малък “феномен” между другото споделят и други хора, които слушат прогресив.

По познат и в същото време нов начин звучат и кавърите в прогресив рока. Едни от най-оригиналните, ексцентрични и талантливи музиканти в жанра са Magellan, само какъв вдъхновяващ кавър са направили на иначе една отлично позната класика – “Aqualung” на Jethro Tull:

Прогресив рокът е страст

Прогресив рокът е силна страст, а какво е креативността без страст? Можем ли да творим без страст?

Слушайки прогресив рок, непрекъснато се вдъхновявам от огромното желание на музикантите да изрязяват себе си с желание и енергия. Да вземем Queensryche за пример:

Прогресив рокът е свобода

Нима има смисъл да обяснявам музиката по-долу на великите Pink Floyd, основатели на прогресив-арт рок музиката? Емоцията е толкова многопластова… чувството за свобода, което нахлува, е толкова неудържимо… все едно летиш заедно със звуците на музиката. А творчеството без свобода е като цвете без аромат.

Насладете се:

В резюме

Нека резюмирам. Фантазия, изненада, високо качество, стремеж към новото, страст, чувство за свобода – това са нагласи, чувства и емоции, които се раждат от прогресив рок музиката и които според мен имат пряко отношение към творчеството и креативността на обикновения слушател. Усещам, че не само при мен е така и по тази причина ви каня да се запознаете с прогресив рок музиката и сами да се убедите в нейните големи предимства.

Системното слушане на подобна музика лично мен зарежда силно, води ме до различни асоциации, стимулира енергията и вдъхновението ми и смятам, че е една истинска храна за креативността. В някаква степен смятам, че тази музика оформя и отношението ми към живота и възпитава към повече цветност, фантазия и вкус към експеримента.

В интернет има огромен брой източници, от които можете да черпите информация за прог музиката. Съществуват специализирани сайтове, сайтове на групи, можете да откриете класации с All Time Топ албуми, ревюта от фенове и много, много клипове. Възползвайте се и приятно слушане!

In Prog We Trust!

Изграждането на холистична компания

За да получите истинска среда, стимулираща изобретяването, трябва да създадете култура, която да го подкрепя. “Иновация” с голямо “И” е една от най-изтърканите от употреба думи в индустрията, защото ако една компания разполага с иновативни продукти, това внушава идеята, че изпреварва конкурентите си. Много компании рекламират, че продуктите им са новаторски или продукт на изобретателност, без те на практика да са такива. Това просто е маркетингов похват или половинчат и открит опит да се мотивират хората.

За да е предприемаческа една компания, новите идеи трябва да са част от жизнената й сила. Как да подхранвате новите идеи в традиционната корпоративна култура?

Не можете. Не върши работа. Предприемаческите компании и традиционните компании са две изначално различни структури. От една традиционна компания не се получава продукт, който се е появил вследствие на изобретение. Често в обикновените и традиционни компании служителят отнася идеята си до някой висшестоящ мениджър, който, ако види потенциал в идеята, може и да я придвижи по-нагоре. Обикновено по-високопоставеният служител започва да работи по проекта, а онзи, на когото е хрумнала идеята, получава потупване по рамото, но нищо повече. Това е пагубният поведенчески модел на традиционните компании, които работят по модела на йерархията. Не че при тяхне се раждат добри идеи. Добрите идеи се появяват там, където има мислещи хора, а това означава навсякъде. Но в традиционните компании тези идеи често пъти биват съсипани, захвърлени на боклука, развити по неподходящ начин или присвоени.

За разлика от тях, в една предприемаческа среда възприемчивостта и отплатата за новите идеи са начин да се насърчат хората да дадат най-доброто от себе си и да добият чувството, че имат принос за процъфтяването на компанията. Посредством идеите, хората се съревновават помежду си по начин, който не е несправедлив. Вие вдъхновявате конкуренцията и находчивостта като показвате вярата си в способността на всеки да даде израз на своята изобретателност както намери за добре. Тази изобретателност може да се прояви в счетоводството, продуктовия дизайн или в нов начин за осигуряване стимули за служителите.

Но има някои “трябва да”. Трябва да имате визия за бъдещето, която хората да следват – план, стигащ до безкрайността. Тогава насърчавате идеи, които са в съгласие с тази визия и се вписват в този план, и давате на хората възможност да бъдат част от него.

Трябва също да проявявате разбиране към грешките на хората, без да ги наказвате. Повярвайте ми, на хората им прави невероятно впечатление, ако някой, който даде идея и компанията я възприеме и вложи средства в нея, бъде понижен или дори уволнен, ако проектът не успее.

Когато се случи обратното, всички разбират, че никой не е против да проявявате изобретателност, да внасяте новости – работното ви място не е заложено на карта.

Като насърчавате служителите и техните идеи, създавате истинска интелигентна мрежа от източници на изобретателност. Служителите ще създадат нови продукти за пазара, за които да се говори, да се обсъждат техните предимства и недостатъци, да ги изпробват, да играят с тях… и ще измислят как да ги подобрят като привнесат новисти в тях.

В традиционните компании хората до такава степен са съсредоточени върху производителността и печалбите, че нямат време да погледнат на продуктите от различна гледна точка. Поне по-голямата част от служителите в повечето компании. Освен това там не се радват на благотворна обмяна на идеи, защото твърде много компании държат в изолация истинските умните си хора, затворени в отделени лаборатории или зони, за да си нямат много вземане-даване с администрацията. Отделят своите чудати гении и ограничават влиянието им при нововъведенията. Методът на действие е организиран по начин, който подтиска или ограничава творчеството вместо да го насърчава по всички нива на структурата на компанията.

Може и да съм само един мечтател, но вярвам, че компания, изградена според принципите на предприемчивостта, е бъдещето, защото хората държат на такъв тип работна среда. Наблюдавал съм го в моите собствени компании, наблюдавал съм го и другаде. Хората искат да ги заобикаля среда, съобразена и благоприятна за човека, където усилията им получават признание, където се чувстват част от нещо по-голямо. Най-младото поколение служители и особено най-талантливите от тях търсят нещо повече от работа от девет до пет. Искат усилията им да имат своята цел.

* * * * *

“iЛидерът – Стив Джобс” е забележителна книга за предприемачи и ръководители, посветена на начинът, по който основателят на Apple Стив Джобс упражнява своето лидерство върху останалите, за да създават всички заедно великолепни иновационни продукти, които да покоряват хората.

Прочетете и първите четири откъса от книгата “iЛидерът – Стив Джобс” – Създаването на екип: “Пиратите! Не флотът!”, “Намирането на таланти”, “Управление чрез навъртане” и “Да разпознаеш възможностите”.

Специалистите по управление биха могли да кажат защо. Джеймс Суровецки, който не е експерт по управление, а журналист, също дава отговор на въпроса защо някои фирми са по-бързи от други. Открих неговия компетентен отговор в “Мъдростта на множеството” (2010г). На база на изключително задълбочен анализ, Суровецки казва, че груповата работа е тази, която помага и доказва с примери от реалния бизнес живот как някои фирми осигуряват бързина на работа чрез групови решения и действия.

Снимка: Sxc.hu

Един от примерите, който използва Джеймс Суровецки е за Zara – производителя на облекло и аксесоари. Фирмата е основана през 1975г. от Манчио Ортега и Розалия Мера. Известна е с fast-fashion – това е термин, който означава приблизително следното: бързо производство на модни облекла и доставка във фирмените магазини в различни страни, където се продава на ниски цени. За Zara казват, че е една от най-иновативните компании в света. А иновациите са също израз на бързина.

“Zara е в състояние да действа бързо, защото компанията е изградена от основите до върха така, че да бъде бърза и гъвкава” – пише Джеймс Суровецки. Той изтъква няколко особености в организацията на работа на Zara. Например:

• Zara получава 90% от платовете си от чужбина, но за разлика от другите, които произвеждат чрез подизпълнители в Азия и Латинска Америка, Zara сама превръща платовете си в дрехи. Притежава 14 високоавтоматизирани испански фабрики, където роботи по 24 часа в денонощието щамповат, кроят, боядисват. Те дават на Zara денонощен контрол върху това, което произвеждат.
• Вместо да се залага хазартно на десет хиляди чифта от даден модел панталон, Zara произвежда малки серии, които позволяват да се види как ще тръгнат първите няколкостотин, преди да се правят още.
• Ако даден продукт има изгледи да се превърне в хит, Zara ускорява производството му само за една нощ.
• Zara използва още мрежа от 300 малки ателиета в Галисия и Северна Португалия, като по този начин жъне от ползите на независимото занаятчийство, но същевременно запазва контрола върху крайния продукт, тъй като малките ателиета са по-скоро партньори, отколкото доставчици.
• Zara продава бързо, затова и стоките й са евтини.

Джеймс Суровецки заключава, че бързината на работа в Zara се дължи, както вече бе казано по-горе на груповата работа. Ще кажете, че ние също работим в групи, но сме по-бавни от Zara, нали?! Едно от условията, за да може груповата работа да осигурява бързина (и предимство в конкурентна надпревара) е изключително добрата координация между действията и решенията на десетки хиляди служители, които насочват енергията и вниманието си към производство и продажба на дрехи, които хората искат да купят. Компаниите с добра коорднация са бързи и процъфтяват, другите се борят за оцеляване.

И още две условия осигуряват бързината на груповата работа – това е децентрализацията, която осигурява свобода на решенията на групите от служители, както и формиране на групи, които по качествените си характеристики са разнообразни, а не съставени от еднакви по компетентност хора.

Ето, тъкмо в тази област ние не правим почти нищо. Формално във фирмите има групи – отдели, сектори, служители, които работят по двама или трима. Само че и най-малкото решение задължително преминава “за одобрение” през шефа. Това изисква време – ден-два, че в някои случаи и повече. Освен това разнообразието от таланти не е приоритет в подбора на нови служители. Сякаш по-добре се чувстваме, ако служителите мислят еднакво, знаят еднакво добре едни и същи неща. Всяко различие ни плаши. Затова и груповата работа не върви, а буксува. Затова предпочитаме да работим отделно, въпреки че външно твърдим, че обичаме да работим в екип.

Ако искате да научите още много важни неща за огромния потенциал на групите и груповата работа, препоръчвам ви “Мъдростта на множеството” на Джеймс Суровецки.

• 82% от отговорилите смятат, че работодателите рядко отдават значение на креативното мислене;
• 14,5% от отговорителите смятат, че работодателите в повечето случаи отдават значение на креативното мислене;
• 3.5% от отговорилите не могат да преценят доколко работодателите отдават или не отдават значение на креативното мислене.

Въпреки, че тази анкета не е представителна, тя отразява някаква ситуация. А ситуацията може да се дефинира по следния начин: “Креативността и творчеството на служителите не се оценяват достатъчно от работодателите у нас”.

Сещам се веднага за бестселъра “Странните идеи, които вършат работа” на Робърт Сатън. Там е казано, че творчеството често пъти се изобразява като нещо, което не може да се опише или имитира, но всъщност то не е толкова мистериозно. Защото никой досега не е измислил нов продукт направо от нищото. Така че по-добре е да възприемаме творчеството като краен резултат от използването на различни стари идеи, но по нов начин, на ново място или в нови комбинации.

В тази връзка имаме две категории организации. Първо, организациите, в които има установено някакво стататукво. Тук работата се състои в изпълнението на рутинни задачи. Второ, организации, които работят творчески, или работата е новаторска, творческа. Тук пък се насърчава креативното мислене.

Не може да се каже, че организациите от първата категория са лоши организации и не са ефективни. Когато компетентността на ръководителите не е на нужното ниво, по-добре е да има установен ред как да се работи, стига този установен ред да е професионално съставен.

Пример? 2-3 часа преди да публикувам този материал се запознах с т.нар. “стандарти” за наемане на нови служители, които са определени по силата на въведена Система за управление на качеството в една общинска фирма. Чувството ми беше, че чета “стандарт” от средата на миналия век, когато службите за работа по персонала са били на мода. Но доколкото съм наясно, въпросната общинска фирма няма добри показатели за ефективност. Защо? Защото тези “стандарти” за наемане на нови служители не са в синхрон с трудовия пазар, начина и стилът на живот, с демографските, образователни и т.н. тенденции през 2010г.

Казват, че нито една компания не може да оцелее, ако разчита единствено на наложени състояния. За да се печели, трябва да се изпробват нови неща, да се изследват нови възможности, да се експериментира с нови процедури, да се наемат нов тип хора, да се изобретяват нови начини, технологии, да се задоволяват изискванията на клиентите.

В това отношение единственият начин е креативността на служителите. Но тя следва да се насърчава. Как става това?

Насочвам ви към 2 източника на информация:

• “Творчеството във вашата компания” – моя статия от 2008г.
• “Странните идеи, които вършат работа” – практична книга за насърчаване на творчеството и иновациите от популярния професор по управление Робърт Сатън.

Вие сте средноаритметично на петте души, с които прекарвате най-много време заедно.

Пол Слоун (а аз се присъединявам към него) отбелязва, че това твърдение не бива да се приема прекалено буквално (“пет души, и нито един повече или по-малко!”), но в същото време отбелязва, че твърдението съдържа голяма доза истина. Хората, с които се заобграждаме влияят директно на нашите ценности, нагласи и поведения и в резултат ние заприличваме в мисленето и в действията си на тях, в една или друга степен. Старите хора у нас обясняват този факт с приказката “С какъвто се събереш, такъв ставаш.”

Снимка: Johnath, CC.

В бизнес контекст и в контекста на креативното мислене това с какви хора сме се събрали директно влияе на успехите ни и поведението ни. Ако прекарваме най-много време с един, трима или петима души, които са инициативни, предприемчиви и успешни, неизбежно ще прихванем от тяхната инициативност и предприемчивост и ще изявим това с успех в делата си. Ако сме заедно най-често с хора, които мислят нестандартно, и ние най-вероятно ще започнем да мислим нестандартно. Ако сме най-често заедно с хора, които мислят смело и мащабно, и ние ще почувстваме мощта на магията на мащабното мислене. Ако най-дълги периоди от времето си прекарваме с хора, които ни разбират, насърчават, подкрепят и дори учат, най-вероятно ще реализираме целите и амбициите си.

И обратното – ако прекарваме най-много време с хора, които ни обезсърчават или критикуват, вероятно няма да постигаме чак толкова много успехи или ще работим в условията на постоянен стрес. Ако най-близките ни хора около нас ни игнорират, не забелязват идеите ни или просто нямат амбиция за по-високи постижения, шансовете да заприличаме на тях са високи. С какъвто се събереш, такъв ставаш.

Всичко това е ясно. Това, което лично за мен бе неочевидно е една малка игра, която Пол Слоун кани всички да направят. Играта се състои в това да седнем на спокойствие с лист и химикал и да запишем имената на петте човека, с който прекарваме най-много времето си. След това, да си помислим какви са тези хора, какво обичат, какво не харесват, каква е нагласата им към света и към самите тях, успешни и амбициозни ли са или отчаяни и разколебани, зареждат ли ни с позитивни чувства и очаквания или по-скоро всичко около тях вещае проблеми и неуспехи?

Пол Слоун съветва да анализираме всичко това, за да разберем кои са хората, които предизвикват най-силно мисленето ни и как точно ни влияят те. Той също така насочва към това да търсим нови контакти и нови взаимоотношения, ако искаме да сме успешни, мотивирани, с енергия и воля за високи постижения. Защото, въпреки старите приятелства и общо минало, когато прекарваме най-много време с хора (приятели, колеги, роднини), които ни дърпат назад, потискат идеите ни, съмняват се в способностите ни и като цяло ни пречат да прогресираме в работата, бизнеса и живота като цяло.

Помислете кои са петимата души, с които прекарвате най-много време заедно и запишете това на листа си. Ако не сте удовлетворени от това, което ще прочетете на листа си, задайте си въпроса как (колко често, къде) търсите нови контакти и как се свързвате с успешни хора, които могат да ви повлияят да станете успешни.

Стига, разбира се, да искате да бъдете успешни.

Прочетете откъса до края и ще провокирате мислите си по темите за съвременното образование и смисъла му, както и ще почувствате за какво става дума в цялата книга.

На две години Терънс Тао се научава да чете, гледайки “Улица Сезам”, и се опитва да научи другите деца да смятат, като използва кубчета. За една година се научава да извършва операции и с двуцифрени числа. Преди деветия си рожден ден се явява на теста SAT-M (специална математическа версия на теста SAT, на който се явяват основно кандидати за колежи) и постига 99%. На 20 години вече има докторска степен, а на 30 печели наградата Фийлдс медал (Fields medal), която се приема за Нобелова награда в математиката, и наградата “Макартър”.

Д-р Тао е изключително надарен. Печели си прозвището Моцарт на математиката и лекциите му, лекции по математика, привличат огромен брой слушатели. Академичната му кариера подсказва, че може да постигне успех в различни дисциплини, но истинското му призвание, откриването на Елемента, идва чрез математиката още когато е дете.

“Спомням си като дете колко силно бях впечатлен от схемите и загадките на математическите символи, споделя Тао в интервю. Мисля, че най-важното за стимулиране на интереса към математиката е да се даде свобода на човек да си играе с математиката – да се поставят малки предизвикателства, да се измислят малки игри и т.н. За мен бе много важно, че имах добри ментори, с които да обсъждам математическите забавления. Формалната среда на класната стая, разбира се, е най-подходяща за научаване на теории и техните приложения и за разбиране на материята като цяло, но не е добро място, ако искаш да се научиш да експериментираш. Вероятно една черта от характера помага – да можеш да се фокусираш, както и още една – упоритостта. Ако в клас бяхме учили нещо, което не разбирах напълно, не намирах покой, докато не успея да го разбера. Винаги ме притесняваше защо обяснението не върви ръка за ръка със съответния материал, както би трябвало да бъде. Често посвещавах много време да разбера прости неща, но исках да ги разбера от всяка гледна точка, което изключително много помага, ако искаш да продължиш навътре в темата.”

“Не притежавам никакви магически способности, споделя д-р Тао в друго интервю. Вглеждам се в един проблем и той ми напомня на нещо, което вече съм разрешил. Решавам, че щом нещо веднъж ми е помогнало да разреша някой проблем, пак ще проработи. Когато нищо не стане, прилагам малък трик, който малко да подобри нещата. Играя си с проблема и след известно време разбирам какъв е точно. Ако експериментирам достатъчно, започвам да разбирам проблема по-задълбочено. Тук не става въпрос дали си умен или бърз. Прилича на изкачването на стръмна скала – ако си достатъчно силен и бърз и имаш много въжета, ще ти помогне, но за да успееш, трябва да избереш точния път към върха. Да смяташ бързо и да знаеш много факти те поставя в ситуацията на катерача, който е в добра физическа форма, бърз е и разполага с достатъчно въже, но продължава да ти е нужен план – това е трудната част – и трябва да видиш голямата картина.”

Терънс Тао вероятно често се озовава в зоната. Освен, че се е родил със странни умения, той е и изключителен късметлия, защото е намерил своя Елемент в много ранна детска възраст. Открил е мястото, на което неговите умения и страстта му се срещат, и никога не се е обърнал назад.

Това, което е имало голямо значение за него, може да се окаже изключително важно и за нас. Мисля, че е много съществено, че е открил своята страст на такава крехка възраст и е могъл да я изрази още докато е бил с памперси. (Не съм сигурен дали д-р Тао е бил с памперси на две години. Може да е проявил гениалност и в това отношение.) Той е успял да бъде това, което носи всебе си по рождение, преди светът да му наложи своите ограничения (за ограниченията ще говорим по-късно в книгата). Никой няма да се осмели да каже на д-р Тао да спре да се занимава с математика, защото като адвокат би изкарвал повече пари. По този начин той и много други като него могат необеспокоявани да вървят по пътя към своя Елемент.

Но в същото време те представят път. Показват ни колко е важно да задаваш съществени въпроси: Ако всичко зависи само от мен – ако не трябва да се безпокоя за прехраната си или какво мислят другите, какво най-много бих искал да правя? Терънс Тао вероятно никога не се е чудил какво ще прави с живота си. Вероятно не се е подлагал на тестовете на Майерс – Бригс или Херман, за да вземе решение по кой път да тръгне. Но ние, останалите, трябва да видим бъдещето си и бъдещето на нашите деца, колеги и общността с феноменалната за децата простота още когато се проявяват талантите ни за пръв път.

Простичко казано, означава да се вгледаме в очите на децата си и в очите на всички, за които ни е грижа, и да се опитаме да разберем кои са те всъщност, а не да подходим с готов шаблон, в който очакваме да се впишат. Това са направили психологът за Джилиан Лин и родителите на Мик Флийтууд и на Ева Лорънс (бел. ред.: хора, за които също става дума в “Елементът”). Ако им дадем свободата, те какво биха избрали? С какво биха се занимавали с желание? какви дарби притежават? Какво ги вълнува най-силно? Какви въпроси задават най-често и какво забелязват от света около тях?

Трябва да разберем какво ги води тях, а и нас, към зоната.

И да определим какво влияние оказва върху останалата част от живота ни.

* * * * *

Откъсът се публикува с разрешение от издателство ROI Communication. Благодарим им и ви насочваме към блога Книгите на ROI, където можете да се запознаете с отговорите на Кен Робинсън на множество въпроси, свързани с темите от неговата книга.

В интернет книжарница NovaVizia.net можете да видите пълно представяне на книгата “Елементът: Как всичко се променя, когато откриете страстта си” с няколко видео клипа с автора Кен Робинсън, както и да направите поръчка, ако темите за талантите, откриването на страстта, която ни задвижва, образованието на децата ни и реализиране на личностния потенциал ви интересуват.

В интернет книжарница NovaVizia.net продаваме една великолепна книга, озаглавена “Ето моята визитка”, с автор Боб Попик. Книгата е отдавна на българския пазар (издадена е през 2004г.) и е една от най-практически ориентираните и хитро написани книги, които съм срещал някога, фокусирана в едно-единствено нещо – визитната ни картичка и впечатлението, което създаваме с нея.

По тайни канали до нас достигна скенирано копие на част от визитката на Едуард де Боно. Визитката на експерта по творческо мислене е с врадено послание и игра на думи с името му и изглежда така (това е само част от нея, съжалявам за качеството, но все пак се вижда добре):

Посланието на визитката е нещо от типа на “Напред и нагоре с Едуард де Боно”, като се използва общият начин, по който свършват думите “Forward”, “Onward” и “Upward” и малкото име на де Боно, което на английски се изписва “Edward”.

Бащата на шестте мислещи шапки (преиздадена съвсем наскоро у нас) дава добър личен пример как можем да направим визитката си по-различна, за да направим впечатление. Целта разбира се е не само да се направи НЯКАКВО впечатление, а да се позиционираме по определен начин в съзнанието на хората, на които даваме визитката си. Боб Попик дава още много примери и техники за визитките и тяхната максимално ефективна и ефектна употреба.

Творческото и нестандартното могат да се търсят дори и в най-малките неща. Даже нещо повече – може би именно в детайлите си проличава креативността и потенциала за нещо по-различно?

Как мислите?

P.S. Благодаря на Александър Апостолов от “Проджекта”, че ни изпрати визитката на де Боно!

Прочетете откъса до края и ще провокирате мислите си по темите за съвременното образование и смисъла му, както и ще почувствате за какво става дума в цялата книга.

Джилиан е само на осем години, но бъдещето й вече е изложено на риск. В училище нещата не вървят, поне според изискванията на учителите й. Закъснява с домашните, краснописът й е ужасен и се представя зле на тестовете. И не само това, тя разваля дисциплината на целия клас – или се върти и вдига шум, или става и отива до прозореца, което заставяло учителя да спре урока и да я върне обратно наз мястото, или разсейва децата наоколо. Джилиан не се безпокояла особено от това – била свикнала да бъде мъмрена от авторитетни възрастни и не смятала, че е трудно дете. Но учителите били силно обезпокоени. Така се стигнало до момента, в който училището изпратило писмо до родителите й.

Според учителите Джилиан има проблеми с възприемането и за нея би било по-добре да се премести в училище за деца със специални нужди. Това се случило през 30-те години на миналия век. Мисля, че днес биха казали, че тя има синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието (ХАДВ), и биха й предписали риталин или друго подобно лекарство. Но по онова време все още не била открита епидемията на ХАДВ и не е било възможно да се постави като диагноза. Хората не са знаели, че може да имат такъв синдром, и е трябвало да живеят без него.

Родителите на Джилиан се обезпокоили от писмото и решили да предприемат нещо. Майка й я облякла с най-хубавата й рокля, сложила й най-новите обувки, вързала й косата на опашка и я завела на консултация при психолог, страхувайки се, че ще чуе най-лошото.

Джилиан ми каза, че си спомня как са я поканили да влезе в голяма стая с дъбова облицовка и богата библиотека с красиви книги. В близост до огромно бюро стоял внушителен мъж с шарено сако. Той я повел към най-далечния край на стаята и й казал да седне в един кожен фотьойл. Краката й не стигали пода, а седенето на едно място я заставило да бъде много внимателна. Изнервена заради впечатлението, което ще направи, тя седнала на ръцете си, за да не може много-много да шава.

Психологът се върнал до бюрото си и през следващите 20 минути задавал на майка й въпроси, свързани с трудностите на Джилиан в училище и с това какво училището смята за проблем в поведението й. Въпреки че нито един въпрос не бил отправен към Джилиан, през цялото време психологът я следял внимателно. Това я карало да се чувства неудобно и буквално я объркало. Дори и на тази крехка възраст, тя знаела, че този човек ще изиграе съществена роля в нейния живот. Много добре разбирала какво означава да ходиш в “специално училище” и не искала да има нищо общо с това. Интуитивно усещала, че няма реален проблем, независимо, че останалите смятали, че има. По отговорите на майка й, дори и тя самата би могла да си помисли, че има проблем.

Може би са прави, помислила си Джилиан.

И изведнъж разговорът между психолога и майка й спрял. Мъжът станал от бюрото, тръгнал към фотьойла и седнал до малкото момиченце.

“Джилиан, ти бе много търпелива и ти благодаря, казал той. Страхувам се, че ще трябва да проявиш още малко търпение. Сега трябва да поговоря с майка ти на четири очи. Ще излезем за няколко минути. Не се безпокой, няма много да се бавим.”

Джилиан кимнала разбиращо и двамата възрастни я оставили сама в стаята. на излизане психологът заобиколил бюрото си и пуснал радиото.

Като излезли в коридора, казал на майката: “Постойте тук за момент и гледайте какво ще направи дъщеря ви.” На стената имало двойно огледало и те можели да наблюдават Джилиан, без тя да ги вижда. Почти веднага момиченцето станало и започнало да танцува. Двамата възрастни я погледали няколко минути, смаяни от грациозността й. Всеки бил забелязал, че има нещо естествено – вродено – в движенията на Джилиан. Точно както със сигурност са видели изписаното удоволствие на лицето й.

Накрая психологът се обърнал към майката с думите: “Знаете ли, г-жо Лин, Джилиан не е болна. Тя е танцьорка. Запишете я в танцувално училище.”

Попитах Джилиан какво е последвало. тя ми казал, че майка й постъпила точно както я посъветвал психологът. “Нямам думи да ти кажа колко прекрасно бе, споделя Джилиан. Влязох в една стая, пълна с хора като мен. Хора, които не могат да стоят на едно място. Хора, които трябва да се движат, за да мислят.”

Започнала да ходи на танци всяка седмица и се упражнявала вкъщи всеки ден. По-късно кандидатствала в Кралското балетно училище в Лондон и я приели. После се присъединила към трупата на Кралския балет, станала солистка и танцувала по целия свят. Когато тази част от кариерата й свършила, основава своя трупа и продуцира много успешни спектакли в Лондон и Ню Йорк. Случайно среща Ендрю Лойд Уебър и става хореограф на някои от най-успешните мюзикъли в историята, сред които “Котките” и “Фантомът от операта”.

Малката Джилиан, момиченцето с неясно бъдеще, става известна в целия свят като Джилиан Лин – един от най-успешните хореографи в наши дни, човек, доставил наслада на милиони хора и спечелил милиони долари. Това се е случило, защото някой погледнал дълбоко в очите й – някой, който е виждал деца като нея и знаел как да разчете знаците. Друг би й предписал лекарства и би я заставил да се успокои. Но Джилиан не била проблемно дете. Не е имало причина да я пращат в училище за деца със специални нужди.

Тя просто е имала нужда да бъде себе си.

* * * * *

Откъсът се публикува с разрешение от издателство ROI Communication. Благодарим им и ви насочваме към блога Книгите на ROI, където можете да се запознаете с отговорите на Кен Робинсън на множество въпроси, свързани с темите от неговата книга.

В интернет книжарница NovaVizia.net можете да видите пълно представяне на книгата “Елементът: Как всичко се променя, когато откриете страстта си” с няколко видео клипа с автора Кен Робинсън, както и да направите поръчка, ако темите за талантите, откриването на страстта, която ни задвижва, образованието на децата ни и реализиране на личностния потенциал ви интересуват.