По-долу ще представя малки откъси от “Супер работа, супер кариера”, написана от Стивън Кови и Дженифър Колосимо – авторитети в областта на кариерата, личностното развитие, лидерството и ви каня “да почерпим вода от извора”, както се казва.

Какво е “супер кариера”?

Това е основателен въпрос и отговорът му зависи от смисъла, който влагаме в думите “супер кариера”. За някои супер кариерата може би означава много пари, за други – много висок пост, а сигурно има и такива, които мислят за супер кариерата като голяма известност и признание за авторитет в професията.

А какво мислят за супер кариера Стивън Кови и Дженифър Колисимо?

“Всеки може да има супер кариера. Без значение какво работи. Всичко зависи от това как дефинираме понятието “супер кариера” Ако за вас тя е равносилна на много пари и власт, може и да успеете, а може и да не успеете да постигнете славата на Александър Велики. Разбира се заплатата е нещо важно, но дали супер кариерата не е нещо повече от това?

…Човекът със супер кариера дава забележителен принос и поражда силно чувство на лоялност и доверие у другите. Това може да направи всеки, независимо от титлата, длъжността и професията си.

Вашият забележителен принос е същината на вашата супер кариера. Той идва от вас самите, от вашето уникално съчетание на таланти и страсти. Той е това, което само вие можете да създадете, независимо от областта, в която работите. А лоялността и доверието водят началото си от начина, по който градите кариерта си. Те са плод на характера и съвестта ви, на най-висшите ви и най-добри намерения. Резултат са от вашия стремеж да правите това, което дълбоко в себе си знаете, че трябва да направите, по начина, по който трябва да го направите.”

Присъединявам се към това мнение за супер кариера и мисля, че би било страхотно, ако повечето хора у нас биха възприемали именно така смисъла на супер кариерата. Когато знаем, че нещата зависят от нас самите и когато познаваме себе си, няма как да не направим супер кариера. Нека видим как Стивън Кови и Дженифър Колисимо разглеждат “двете половинки”, от които е съставена супер кариерата.

Коя е едната половинка на “супер кариерата”?

Отговорът на този въпрос означава много. Показва ни конкретно какво трябва да направим, какво е това, което се иска от нас, за да имаме супер кариера. Ако следваме съветите на Стивън и Дженифър – аз лично ги намирам за много практични, то първата половинка на супер кариерата като наше лично убеждение е да открием какъв е приносът, който можем като индивиди да създаваме.

Ето откъс от “Супер работа, супер кариера”, от който се вижда как една учителка определя своя личен принос:

“Искаш да знаеш какаво е това, което изкарвам с учителската си работа? Аз карам децата да работят по-усърдно, отколкото са мислели, че могат… Карам родителите да виждат децата си такива, каквито са и каквито могат да бъдат… Карам децата да се чудят, че задават въпроси… Карам ги да пишат, а после ги карам да четат…

Нека обобщя, за да разбереш, че е точно така: Аз давам смисъл на света. А ти?”

Такова е разбирането на тази учителка за нейния личен принос чрез работата й. А как да стигнем до прозрението какъв е нашият принос? Насочвам ви към една схема от книгата. Схемата ясно показва какво е уникалният принос, от който всъщност тръгва и супер кариерата. Става дума за пресечната точка на няколко компонента:

• Талантът – уникалното, което имаме в цялостното ни поведение, това, което ни се удава да правим лесно, това, за което обикновено хората ни молят да го направим, защото ни бива да го правим.
• Страстта – това, което ни изпълва с удовлетворение, вътрешният ни огън към правенето на точно определено нещо.
• Съвесттта – вътрешната ни цензура, отговорността, която изпитваме.
• Нуждите, потребностите – това, от което се нуждаем и откриваме, че работата, която работим, предоставя възможност да ги удовлетворяваме.

Стивън Кови и Дженифър Колисимо считат, че всеки би могъл да открие своите четири елемента и по този начин да разбере какъв е приносът, който може да отдава. Разбере ли това, значи е открил 1/2 от своята кариера.

Изкушавам се за още един цитат от книгата “Супер работа, супер кариера”:

“Престанете да мислите как да намерите работа и започнете да мислите как да станете доброволци на дадена кауза. Работата е нещо, което вършите за пари. Каузата е нещо, за което се трудите, защото вярвате в него. Някога хората говореха не за кариера, а за поприще и призвание: кауза, за която изпитваш вътрешен подтик да служиш поради дълбоката всеотдайност и непоколебимо убеждение, които чувстваш по отношение на нея.

Затова променете нагласата си. Не мислете за себе си като служител, а като доброволец. Служителят има длъжностна характеристика, доброволецът – кауза. Разликата между двете е очевидна. Длъжностната характеристика е външно условия, което служителят “ре-активно” приема. Каузата е вътрешно убеждение и доброволецът работи проактивно за нея. Мотивацията за работата идва отвън, а за каузата – отвътре.

Не става дума за разтърсващи каузи като разрешаване на проблема с глада по света или лекуването на рака. Говорим за достойна кауза, независимо от професията. Например, един учител се възпротивява на начина, по който в училищата се преподават чужди езици. Той посвещава цялата си страст на каузата да помага на учениците да заучават чужди езици. Започва да експериментира с един от новите методи. Резултатите е удивителни. Така става откривател на метод, който днес е много популярен и благодарение на него изучаването на чужд език става забавно, активно и лесно. Да измисли този метод, не е било записано в длъжностната характеристика на учителя. Той сам поискал да направи това.”

Коя е втората половинка на “супер кариерата”?

Тя е също мисловна и се отнася до това всеки да знае и може да открие самостоятелно скритите си ресурси, а така също и да създаде свое “село” от хора, които да го подкрепят и оценяват неговия принос. Всичко обаче започва от два Кръга – Кръга на загриженост и Кръга на влияние.

Представете си кръг, който обхваща всички ваши пречки пред успеха ви в кариерата. Това е вашият Кръг на загрижеността. Сега си представете друг, по-малък кръг вътре в Кръга на загриженост. Той обхваща всички хора, знания, инструменти и капитал, с който разполагате. Това е Вашият кръг на влияние. В момента той може да е малък, но ако вместо да пилеете усилия и се тревожите за кръга на загриженост, вложите своята енергия в разширяване на кръга на влияние, силата, с която градите кариера, ще нараства.

Моят малък коментар за втората половинка на супер кариерата е, че без нея нещата с кариерата просто няма как да се получат. Познавам хора,които са изцяло в кръга на загриженост: “слаба икономика”, “такава ни е държавата”, “нищо не може да се направи”, “аз ли ще опправя света”, “всички колеги са като мен”, “олеле, ще ме съкратят” и т.н. Да мислят върху това изсмуква силите им до последна капка. Стават тревожни, потиснати, с ниско самочувствие, не се развиват. Преодоляването на кръга на загриженост е възможно ако знаем, че има и алтернатива и тя е във влиянието като индивиди със съответните познания, умения и талант.

В резюме, възможна ли е “супер кариера” у нас?

Считам, че супер кариера е възможна и в България, независимо къде и какво работим. Рядко ще се намери някой, който да помогне на друг, поднасяйки му на длан някаква супер кариера. Означава ли това да се оплакваме, че и ние искаме, ама няма кой да ни помогне?

Въпрос на личен избор. Аз считам, че за супер кариерата можем да си помогнем сами. Искат се две неща:

1. Да сме наясно какъв може да е нашият личен принос.
2. Да създадем на доверие в другите хора, че сме хора, способни на приноси.

Би било чудесно, ако мислим така, както и ако ръководители и специалисти по човешки ресурси преосмислят политиката на организацията по отношение на кариера. И подобно отношение към кариерата е важно не само за нас като индивиди, но още и за ръководителите и специалисти по човешки ресурси.

За книгата

„Супер работа, супер кариера” е зa тoвa, кaк се пpaви супеp кapиеpa. Taзи книгa е зa днешния и зa утpешния ден. Зa тoвa, кaк дa си нaмеpите стpaxoтнa paбoтa сегa и дa се paдвaте нa супеp кapиеpa пpез целия си живoт. Книгата е с подзаглавие “Кaк сaми дa създaдете нaй-дoбpaтa paбoтa зa себе си и дa нaпpaвите изключителен пpинoс” и е написана от Стивън Кови, автор на един от най-големите бестселъри в света на бизнес литературата – “Седемте навика на високо ефективните хора”, в съавторство с неговата колежка Дженифър Колосимо.

Как бихте определили кариерата си: като добра, посредствена или супер? Как да разберете кой е верният отговор? И най-вече: как да постигнете супер кариера? Тази книга е за вас, независимо дали търсите работа или искате да придадете по-голям смисъл на работата, която имате в момента.

Снимка: degreezero2000, CC.

Какви са крайните резултати от анкетата?

• 43,73% от участниците в анкетата считат, че работят работата, за която са родени.
• 56,27% от участниците в анкетата считат, че работата, която работят не им съответства напълно.

За тези участници, които считат,че работят работата за която са родени – поздравления! Няма нищо по-хубаво от това 8-10 часа от денонощието, посветени на работа, да носят удовлетворение!

Поздравления и за тези участници, които отговориха искрено най-вече пред себе си, че работата, която работят не е тази, за която са родени! Подобно признание не се отдава всекиму. Различни са причините да работим работа, която усещаме, че не е подходяща за нас, понякога по стечение на обстоятелствата тези причини се преплитат и формират една обща голяма причина. Но все пак става дума за личен избор. И това може би е нещото, с което трябва да се съгласим, вместо да търсим “външна причина”.

Аз също участвах в анкетата. Считам, че работя работа, за което съм родена. В моя избор са проектирани няколко неща. Преди всичко професиите на моите родители, които обичаха работата си и бяха всеотдайни. Това ми харесваше и като дете често пъти подражавах на родителите си, правейки се, че аз съм такава, каквито са и те по професия. В работата, която работа, са проектирани още и младежките ми увлечения по археология, театър, кино, чужди езици. Тези увлеченията развиха някои мои заложби, а след това трудовият ми опит ги утвърди и доразви в в една по-ясно открояваща се рамка на компетентност за работата, която работя. А тя изисква постоянна и висока мотивация да изследвам, да откривам нови възможности, да систематизирам, да съм в състояние на постоянна любознателност и желание да уча, да гледам на дейността си като изкуство, да бъда артист, за да мога да предавам на други хора не само знания, но и чувства.

Ако животът и хората сме създадени в подкрепа на радостта, любовта, творчеството, съзиданието, в което впрочем вярвам че е так, то и работата, която работим, трябва задължително да ни радва и мотивира към обич, творчество, съзидание. Едно от най-важните условия в този смисъл е да работим работа, за която сме родени.

Какво означава “Работа, за която сме родени”?

Това не е свързано с намирането на работа. Работата, за която сме родени е успехът да бъдем себе си, да сме автентични и да изберем това, което ни носи удоволствие, чувство на пълноценност, радост, възможност да провяваме любов, да творим. Работата, за която сме родени трябва “да извира” от нас самите и да ни зарежда с енергия. Възможно е това да изисква от нас усилия, да отнема от свободното ни време, да не ни дава възможност да се излежаваме и отмаряме. Но тези усилия и лишения не бива да се разглеждат като “борба” или “страдание”, а като част от процеса на вътрешна мотивация, ако щете и като част от удоволствието.

Как да открием коя е работата, за която сме родени?

В една книга прочетох следното: “…рибата плува красиво и естествено и без излишни усилия, но не се справя така с ходенето; котките са страхотни за компания, но не могат да готвят; бебетата са страхотни в това да бъдат бебета, а не ядрени физици.”

Ами, работата, за която сме родени е точно това! За да разберем коя е тя, трябва да се самоопределим какви сме – риби, котки, бебета. За целта се иска да влезем, образно казано, в съзнанието си, защото работата на живота ни е приключение само и единствено в нашето собствено съзнание. Иска се концентрирано внимание и много силно намерение да направим това. По-нататък мислите се трансформират в реалност, защото ни подтикват да предриемаме неща, за които си мислим. Във всеки случай пасивното поведение на очакване няма да ни доведе до отговора на въпроса “А коя всъщност е работата, за която съм роден(a)?”

Ето въпросите, с които можем да проектираме мислите си в нужната посока.

• Какво е това, което ме вдъхновява и силно желая да работя?
• Какво е това, което обичам да правя? Какви са копнежите на сърцето ми? Мога ли си спомня случки от детството, които са ме дарявали с истинска радост?
• А какво е това, което носи радост в сегашната ми работа? Ако такава липсва, с какво я замествам?
• Как оценявам собствената си стойност?

Да имаме смелостта да задаваме подобни въпроси е важно. Важни са и отговорите. Когато се вслушаме в себе си, можем да открием силните си страни – в какво сме добри, способни, надарени. А след това остава да преценим дали сме попаднали на правилното място. Всичко това правим сами и това е свободата, от която можем да се възползваме. На какво още да обърнем внимание?

Няколко характеристики, които ни ориентират дали сме намерили работата за която сме родени

Налага се отново да използваме въпроси към самите нас, за да удостоверим дали това, което работим е “нашата” работа. Ето няколко характеристики, на които е добре да обърнем внимание:

• Работата, която работя, кара ли ме да се чувствам по-естествено, по-открито?
• Работата, която работя, покрива ли се с удоволствието?
• Чувствам ли признанието на околните?
• Дава ли ми работното място сигурност и чувство, че принадлежа към средата, към която съм се стремил?
• Чувствам ли се като у дома си?
• Имам цел и посока на действие?
• Оценявам ли работата си като ценна и значима?
• Радва ли ме това, което работя и наистина радостта ми е това дълбоко и истинско възнаграждение за моя труд?
• Чувствам ли се стабилно с това, което работя?

В резюме

Анкетата на NovaVizia.com “Считате ли, че работите работата, за която сте родени?” открои две групи мнения, чувства, отношения на участниците в анкетата към тяхната работа. Преобладават мнения, чувства и отношия, че работата, която се работи, не е напълно тази, за която хората са родени. А смисълът на живота е радостта, любовта, творчеството, съзиданието.

Готови ли сте да погледнете на работата си по нов начин?

Ако първият отговор символизира по-скоро равнодушие, както и оттегчение, то вторият символизира чувство на радост и доволство от това, че работата е нещо интересно, въодушевляващо. А е интересно и въодушевляващо, защото съпада с качества и способности на човека, с неговите желания, мечти. С една дума с това, което човек счита, че има като потенциал и е съумял да го реализира в определена работа.

Колко ли са хората, които считат, че работят работа, за която са родени?

Приканваме ви да се включете се в анкетата с въпрос: “Считате ли, че работите работата, за която сте родени?” Възможните отговори са два, вие изберете един от тях, според това, което работите в момента:

Анкетата ще бъде активна до 24.01.2012, след което ще обобщим резултатите и ще коментираме отговорите.

Анализът на резултатите от анкетата можете да прочетете в статията “Готови ли сте да погледнете на работата си по нов начин?”

Отсъдете сами дали съм права да мисля така. Ако не работите в сферата на управлението на човешките ресурси, можете да си припомните случки и примери с вас самите. Например, как сте били приемани на работа и какво според вас са искали да научат, когато са ви задавали различни въпроси. В редовете, които следват по-долу, ще припомня какво в действителност следва да се оценява при подбора на нови кандидати.

В туристическия бранш, който познавам добре, търсят най-вече кандидати, които (изброявам на основа на наблюдения от миналата година) трябва да притежават: „опит”, „стаж”, „компетентност да работят в туризма”, „познания по два чужди езика”, „мотивация за работа”, „желание за работа”, „умения за работа в екип”, „отговорност”, „инициативност”, „комуникативност”. Фирмите избират почти винаги едно-две от тези изисквания, в краен случай добавят още едно. Ако се съди по мнението на явявалите се на интервю хора, то в краткото 10-минутно интервю няма как да е била проверявана инициативността, мотивацията за работа, желанието за работа, уменията за работа в екип, комуникативността…

По-добрата и по-полезна идея и схема на работа при подбор на кандидати за работа е рамката на компетентност. Позволявам си да обръна внимание на рамката за компетентност, най-вече за тези, които им предстои да бъдат оценявани и подбирани. Рамката за компетентност включва:

• Конкретни и точно формулирани резултати, които служителят Х следва да дава, ако работи на тази длъжност.
• Конкретни знания, умения, мотивация, цялостно поведение, които съдействат за постигане на тези резултати.
• Подходящите начини за удостоверяване на наличните знания, умения, мотивация и други характеристики в кандидатите за работа.

Накратко това, което следва да се оценява в кандидатите за работа е степента на тяхната компетентност спрямо очакваните резултати. Нека да разясня.

Четирите вида компетентност

Един от последните модели за компетентност включва четири вида компетентност: когнитивна, функционална, социална и мета-компетентност.

Когнитивната (познавателната) компетентност включва познанията. Така например, ако се оценява когнитивната компетентност на двама кандидати за длъжност „Администратор”, следва по време на подбора да се провери доколко двамата знаят как да изпълняват определена работа (задача), а така също и доколко са убедени (знаят защо) трябва да изпълняват определена работа (задача) по определен начин.

Смея да твърдя, че за когнитивната компетентност на кандидата символично може да се съди по дипломата на кандидата, учебното заведение, в което е учил, интересите, които има, опита в други фирми, препоръките, сертификати от различни обучения. Във всеки случай не бива да се генерализира, нито да се подценява който и да е символ. Взети заедно, символите на когнитивна компетентност формират достатъчно достоверна картина какво кандидатът знае и какви са неговите обяснения и аргументи.

Пример. Задават въпрос на кандидата за работа: „Какво знаете за работата на администратора?” Отговор: „Ами, той е човекът, който посреща гостите в хотела, отговаря на техни въпроси, оплаквания.” Достатъчно ли е да приемем, че този кандидат е “ОК” с когнитивната си компетентност?. Не, не бива да се счита, че е достатъчно. С помощта на уточняващите въпроси е възможно да се разшири представата за компетентността на кандидата. Например, „Как си представяте посрещането, което администраторът прави, как изглежда според Вас тази негова задача?”

Функционалната компетентност са уменията, с които индивидът си служи, за да изпълнява различни задачи (функции). Със сигурност, ако има двама кандидати за администратори, то те ще са различни не само по своите познания, но и по уменията, които притежават. Например, умението да изказват подходящи реплики на чужд език е част от функционалната компетентност. Или, уменията да се задават въпроси и да се слуша, както и да се изкаже благодарност, извинение. Достатъчно е кандидата да бъде помолен да зададе някакъв въпрос, да изкаже благодарност, да се извини – със свои думи, така както той го разбира.

Социална компетентност се отнася до това, доколко кандидатът знае как да постъпи в определени работни ситуации. Например, какво да направи, когато изпраща гости на хотела. Нека да изиграе на живо момента на изпращане. Няма значение доколко неговото поведение се покрива с изискванията на фирмените стандарти, защото правилата за изпращане са част от социалното познание на човека за нормалните човешки взаимоотношения.

И накрая, мета-компетентността. Тя се отнася до справянето с несигурност. Например, липсва информация за нещо, което гостът на хотела иска да знае. Какво е това, което може да се направи? Интуицията и решението, което кандидатът има по отношение на несигурната ситуация, изразява неговата мета-компетентност.

В заключение

Може би разбрахте, че това, което прочетохте току що, не е предназначено само за специалистите по човешки ресурси, които провеждат подбор на нови служители. Считам, че всеки човек има нужда от малка управленска култура. Управленската култура ориентира и ни помага да разберем правилно ли и справедливо ли постъпват с нас. Това по-нататък има голямо значение за чувството на удовлетвореност от работата.

Ето още статии по тази тема:

• Какъв тип служител сте
• Моите начини за усъвършенстване и повишаване на компетентността
• Наполеон Бонапарт за комвпетентността
• Длъжностната характеристика и намирането на нови служители
• Десетте най-тъпи (и най-често задавани въпроси) на интервю

Снимка: gagilas, CC.

В коя група попадате вие?

Снимка: Arria Belli, CC.

През последните дни, работейки по целите и плановете си за новата година “улових” в себе си мисли, присъщи за мисленето на дребно. Спрях с планирането незабавно щом констатирах това и момента съм на етап, в който преосмислям нещата. Искам да си дам малко време най-напред, за да изясня за себе си защо се получава така, че долавям мисли на дребно, тъй като мислите и плановете на дребно няма да ме доведат до нищо друго, освен слаби или неудовлетворителни резултати. Всъщност, ще ме доведат до резултатите, които сам съм запланувал и пожелал, нали? Става дума за същите слаби и неудовлетворителни резултати, естествено.

Ако и вие искате да разберете дали мислите на едро или по-скоро мислите на дребно, попитайте се “Какво очаквам от моята работа тази година? Какво очаквам от живота тази година? Колко и какви резултати бих искал(а) да постигна?”

Ако плановете ви за тази година са от типа “В моя бизнес бих искала да запазя приходите си от миналата година” или “В моята работа в продажбите бих бил много щастлив да реализирам 2% ръст на оборота”, шансовете ви да мислите на дребно вероятно са високи. Разбира се, удобни (и нерядко чисто обективни) оправдания от сорта на “Криза е, трябва да се радваме, ако запазим работата от миналата година”, “Няма хора”, “Нямам достатъчно пари” или “Политиците са виновни за всичко” могат и да ни се струват основателни причини да не се прицелим високо в звездите, но истината е, че само ако мислим на едро можем да постигнем силни, високи резултати. Мисленето на дребно е гаранция за посредствени резултати – вече всички знаем тайната, че ние сме това, което мислим и че мислите ни стават реалност.

Оглеждайки се във и около себе си забелязвам хора, които са заседнали на едно място, с умерени, неутрални цели и фокусирани най-вече към трудностите пред тяхното постигане. Съвсем не изключвам себе си от тези хора, напротив! Истината е, че ако мислим, че едно нещо няма да се случи, то най-вероятно то наистина няма да се случи и в крайна сметка ще постигнем ни повече, ни по-малко от собствените си умерени, неутрални цели. Повечето хора сме твърде консвервативни в очакванията си, а страхът от провал допълнително ни парализира.

Как да разберем дали мислим на дребно?

Ето няколко въпроса, които да си зададете, ако искате да проверите дали и вие не сте заседнали на едно място в блатото на мисленето на дребно:

• Задоволявате ли се с малки подобрения и успехи в работата и/или бизнеса си?
• Страхувате ли се от провалите? Какви чувства и емоции възникват във вас, когато си представите, че сте се провалили напълно?
• Вярвате ли, че сте способни на много високи и значими постижения във вашата сфера или по-скоро сте на мнение, че каквото и да правите, положението ви ще бъде като цяло все едно и също?
• На какво залагате повече в работата и/или бизнеса си, за да успеете – по-скоро на още по-усилената и къртовска работа или по-скоро на големите цели, които сте си поставили?
• На сигурно ли залагате в живота си, или търсите активно риска?
• Чувствате ли се доволни от постигнатото до момента в работата, бизнеса или живота си?
• Какво се случва обикновено, след като си поставите цел и набележите план от стъпки? Следва ли незабавно действие до пълното изпълнение на целта или имате склонността да отлагате, изчаквате, забавяте нещата?

Каквито и да са нагласите и действията ви до момента, опитайте се да мислите по-едро! Успехът, разбира се, е нещо относително. Не бива да се задоволяваме с постигнатото, а да вдигаме летвата все по-високо. И парите не са единственият критерий. В тази връзка ви препоръчвам да поразмишлявате върху себе си и върху това, което бихте могли да бъдете с помощта на книгата на Доналд Тръмп “Мисли на едро и действай настоятелно в бизнеса и живота” – намирам я за много удачна в контекста на темата, която коментирам – една мотивираща и полезна книга!

Как да започнем да мислим на едро?

Със сигурност е лесно да се каже и по-трудно да се направи, но все пак, опитайте следните стъпки и действия:

• Осмелете се да помечтаете и си поставете наистина много високи цели. Колко напред можете да стигнете в работата си? Колко продажби бихте искали да направите тази година? Колко книги бихте искали да прочетете? Колко взаимоотношения с нови и качествени хора бихте искали да създадете? Не бъдете скромни, умножете по 10 резултатите, които иначе обичайно бихте си пожелали.
• Започнете да мислите ежедневно, буквално непрекъснато за тези високи, може би прекомерно високи на този етап за вас цели. Как бихте се чувствали, ако все пак ги постигнете? Какво би означавало това за вас и близките ви? Как в крайна сметка бихте могли да реализирате тези смели мечти?
• Не е необходимо да знаете всички отговори в самото начало. Убеден съм, че хората, които са постигали нещо наистина голямо в живота си също не са знаели предварително как точно ще го постигнат. Стив Джобс не е знаел всички отговори още в началото. Или Ричард Брансън. Но такива хора са имали мечти, високи цели, визия – това са нещата, които са ги водели и “дърпали” напред.
• Опитайте се да намерите един човек, който да е склонен да изслуша смелите ви планове. Няколко биха били още по-добре, но като за начало и един ще е достатъчен. Важно е да почувствате подкрепа от някого, да разговаряте с някого, да му споделите какво сте замислили. Симпатията и подкрепата от този човек за вашите планове ще ви даде крила.
• Ако започнете да чувствате разколебаване относно това дали можете да се справите с високите си цели, припомняйте си какво наистина искате. Ако наистина искате фирмата ви да умножи многократно клиентите си и това да ви направи богати и независими, то мотивацията ви за подобна перспектива ще ви води напред. Ако искате да сте най-добрите във вашата работа и да получите шеметно развитие на кариерата ви, като това ще ви донесе щастие, удовлетворение, престиж или пари, то визията за всичко това ще ви стимулира да давате най-доброто от себе си и да не спирате да мечтаете.

Що се отнася до моето лично планиране и цели, както споменах и в началото на статията си, в момента, в който улових мисли на дребно по отношение на собственото си планиране, спрях целия процес. Искам да съм сигурен, че това, по което ще работя и към което ще се стремя тази година ще е значимо, важно и ще има смисъл, защото само тогава и животът ми ще е значим и смислен.

На едро или на дребно мислите?

Че заплатата е много важно нещо, това е ясно! И колкото е по-висока тя, толкова по-добре, при равни други условия, нали? В същото време, намирам схващането от предишния абзац за едностранчиво. Ако гледаме на работата в една или друга фирма единствено като на средство за печелене на пари и нищо друго отвъд това, подозирам, че няма да се радваме на кой знае колко успешна кариера и честичко ще скачаме от фирма на фирма в опитите си да направим “големия удар”, който нищо чудно така и да не дойде.

Ето моята гледна точка.

Да работиш във фирма е все едно да имаш връзка с друг човек – от теб зависи много как ще се развият нещата помежду ви и доколко ще се чувстваш щастлив. Връзката ти може да бъде добра или лоша, щастлива или нещастна, пълноценна или непълноценна. Естествено, за всяка щастлива и пълноценна връзка са нужни двама, нужно е взаимно разбиране и доверие – иначе нещата няма да се получават и обикновено или ще водят до раздяла, или единият или другият (а най-често и двамата) ще са нещастни.

Човек прекарва на работното си място практически най-големия процент от зрелия си живот. С колегите, шефовете и сътрудниците си прекарваме повече време, отколкото със съпруга/съпругата си, децата си, родителите или приятелите си! Когато гледаме на една фирма единствено от гледната точка на това колко пари получаваме в нея, оставаме слепи за всички останали неща, които можем да получим на работа, под формата на знания, умения, взаимоотношения, емоции, общи цели, общи успехи и постижения и т.н.

Представете си връзка, в която единият е единствено загрижен за парите – докато получава пари от партньора си (под формата на материални придобивки, кола, дрехи, почивки, кеш и др.), е с него, а привършат ли парите, привършва и връзката. Много често в подобни връзки наличието на изобилие от пари и фиксирането само върху материалното води до тотална емоционална празнота и липса на здрави партньорски взаимоотношения. Да, парите са налице, но нерядко за сметка на една небалансирана, едностранчива, неудовлетворителна връзка.

По подобен начин стоят нещата и в една фирма. Би било най-добре, ако и фирмата, и служителите в нея гледат на своето съвместно съществуване като на партньорска връзка. Не винаги една фирма ще е в състояние да плаща най-високите заплати и бонуси, но това не значи, че връзката й с нейните служители трябва да е влошена. Ако фирмата предостави на служителите си други важни неща, като например приятна работна атмосфера, сигурност, уважение, възможности за професионално и личностно развитие, зачитане на чуждото мнение и др., това са важни и стойностни неща, които могат да имат своето значение за служителите.

Но това е само едната страна на нещата. Независимо какво дава фирмата (стига да дава – някои фирми не дават), трябва да има и кой да го оцени насреща и също да дава в замяна. Става въпрос за служителите – те трябва също да дават. При това, да дават не само труда си (8-те часа на ден), а и много по-важни неща, като например съпричастността си, уважението към околните, стремежа си да се постигат общите фирмени цели…

Да работиш във фирма е все едно да имаш връзка с друг човек – от теб зависи много как ще се развият нещата помежду ви и доколко ще се чувстваш щастлив. Познавам хора, които са напуснали фирмите си без да му мислят много-много, за да получават (малко) повече пари на ново работно място, но това автоматично не ги е направило щастливи в дългосрочен план.

Какво е вашето мнение по този въпрос? Парите ли са най-важното, което предопределя избора ви на фирма или има и други важни неща, на които държите? Бихте ли сменили бързо-бързо работата си с нова, ако на новото място ви предложат повече?

Снимка: o5com, CC.

Не бих казала, че останах изненадана от това, което прочетох. По-скоро видях себе си “в огледалото”. А “огледалото” доста правдиво показа моя “образ”. Вглеждах се внимателно, за да разбера наистина ли това съм аз. А след това мога да кажа, че съмненията ми се изпариха. От “огледалото” ме гледаше Татяна Христова. Моя стара позната, която преоткрих отново. Зарадвах се на тази среща. Ако трябва да уточня защо, то най-точният отговор е следният – добре е да разбереш кой си от професионалист. Това обогати моята самопредстава, самочувствие, утвърди някои мои убеждения по отношение на избора ми за професионална кариера, отношенията ми с хора, поведението ми в работата.

Защо съм толкова убедена, че информацията, която научих за себе си е достатъчна? Ами, защото за ролята на “Свещеника” са написани 30 страници. По 30 страници има и за “Учения”, и “Царя”. А в тези страници има написано предостатъчно: кои са отличителните белези на “Свещеника”, “Учения” и Царя”, какви са техните символи, какви са качествата, с какво се справят, каква е мисията им, каква е професията, която най-много подхожда, как основната роля се преплита с други роли и какъв е резултатът, какви са специфичните прояви и т.н.

Затова, ако ми се доверявате и искате да разберете какъв тип личност сте, вижте теста от 105 въпроса в “Типология на личността. Седемте роли”, написана от Елизабет Пътик. Тя е социолог, консултант и специалист по личностно развитие и сравнително религиознание. Счита, че себепознаването е важно и полезно и не си заслужава да сме като шофьора, който попада в непознат град, не знае наименованиято на улицата, където иска да отиде и разчита на случайността.

“Има ли значение дали вървите по житейски път, който сами сте избрали, когато сте били по-млади, не толкова мъдри и без опит, или ви е бил посочен от друг – родител или учител? Твърде вероятно е възрастните да са ви дали самоличност, която вие сте приели и сте се постарали да живеете в съответствие с нея или сте пропилели голяма част от енергията си, за да я отхвърлите и да се бунтувате. Сега може би подозирате или откривате, че изборът от миналото не отговаря на най-съкровените ви нужди, може би защото не знаете кой сте в действителност. Ако е така, тази книга може да ви помогне.”

Източник: Пътик, Ел. “Типология на личността. Седемте роли”, Кибеа 2011, София, с.11.

И така, ако искате да знаете кой от седемте типа личност сте, за да сте по-уверени в сегашните си и бъдещи желания и действия, пробвайте теста и вижте подробните разяснения към него. Ще останете доволни.

За книгата

“Типология на личността: Седемте роли” разкрива отговора на основния въпрос: Кой съм аз? В книгата е представена древна могъща система за себепознание, адаптирана към съвременния свят, и по-конкретно, седемте архетипа на Царя, Свещеника, Мъдреца, Учения, Воина, Майстора, Служителя.

Тези седем архетипа са съществували винаги и във всички общества и всеки принадлежи към една от тези групи. Системата е помогнала на хиляди хора по целия свят да открият истинската си природа и да осъществят своя потенциал. Днес тази система се използва и за подобряване на ефективността и постигане на успехи в бизнеса.

Снимка: vancouverfilmschool, CC.

Дали сте чували за това?

Снимка: Harald Groven, CC.

“Работя толкова, за колкото ми плащат” идва да покаже, че човекът, който изповядва тази философия умишлено избира да бъде посредствен в работата си, тъй като не е доволен от това, което получава. Той не се старае особено, не работи активно и с желание, напротив – пестелив е в усилията си, а често пъти е и с неособено висок морал в работата.

Разбира се, чрез “Работя толкова, за колкото ми плащат” се загатва и другата идея – че човекът може (евентуално) да работи и много по-добре, стига да поиска, но най-напред е необходимо заплащането му да бъде увеличено. Или, нещо като космическия закон “Дай, за да получиш”, но наобратно.

Странно, но досега като че ли не съм попадал на кой знае колко “качествен” служител или мениджър, който да е върл привърженик на тезата “Работя толкова, за колкото ми плащат”. По-скоро, виждал съм неособено компетентни и неособено амбициозни хора, които са оправдавали собствената си непригодност или ниска мотивация с думите “Работя толкова, за колкото ми плащат”. И докато количеството и качеството на техния труд е ниско, когато заплащането им е ниско (в техните очи), по нищо не е личало, че количеството и качеството са високи, след като заплащането се повиши.

На семинара си за лидерство без титла, посветен на идеите от световния бестселър “Лидерът, който нямаше титла”, Робин Шарма даде един много красноречив пример с вокалиста на супер-групата U2 – Боно.

“Боно е станал Боно преди да стане Боно” – така се изрази Робин Шарма, имайки предвид, че Боно не е живуркал някъде като посредствен певец, артист и човек, фантазирайки си един хубав ден да стане известен и прочут, за да може едва тогава да се превърне в социално ангажираната личност, бореца срещу бедността, застъпника на мира и между другото само – успешния изпълнител и лидер на една от най-популярните групи в света. Боно се е превърнал в това, в което е днес, защото още когато е бил неизвестен е развивал качествата и навиците си, калявал е характера си, търсел е самоизява, с две думи – бил е лидер без титла. Просто няма как един Боно да е бил цял живот посредствен и циничен към света, да си е гледал часовника още от обяд (“Кога ще ми свърши работното време, че да си тръгвам от репетиции?”) и да е благославял всеки Божи ден на майстора и изведнъж (хоп!), все едно нищо не се е случило, да е получил наготово отнякъде или от някого световната слава и признание, на които се радва днес, за да се отърси от невзрачността си и да заблести като звезда.

Разбира се, “Боно” е само един пример. Подобни примери могат да бъдат дадени много. Достатъчно е да отворите прекрасната книга “Изключителните” на Малкълм Гладуел, за да прочетете истински истории за проактивни и изпълнени с жажда за живот и постижения хора, които са се трудили здравата, когато никой не е и чувал за тях, за да прегърнат предоставените им от шансове на времето, в което са живяли и… да преуспеят.

Хората, които умишлено не желаят да бъдат звезди в своята сфера (професия, ниша, бранш) и предпочитат спокойствието и посредствеността пред качеството и високите стандарти на работа, всъщност не осъзнават, че философията “Работя толкова, за колкото ми плащат” е път без изход. Това е така, защото от другата страна на равенството е работодателят, чиято философия е “Плащам толкова, за колкото ми работят” и… се получава омагьосан кръг – служителят не иска да работи усърдно, защото не е доволен от нивото на заплащане, работодателят не иска да увеличава заплащането, защото не е доволен от нивото на работа. В този омагьосан кръг всички са губещи, затова и цялата философия е път без изход.

Възможно е някой да попита: “Но все пак, има толкова много некоректни работодатели! използват те, експлоатират те до дупка, а когато опре до парите – никакви ги няма! Не плащат справедливо! Нима трябва да се стараем и да работим качествено за подобни фирми?!”

Бих отговорил, че разбирам подобни въпроси, тъй като в миналото съм работил във фирма, в която бях изправен пред подобна дилема. Но решение има и то не е свързано задължително с примирението с посредствеността.

Най-напред, ако наистина сте със самочувствието, че сте добър специалист, или дори експерт във вашата област, който заслужава много повече, бих попитал – “А какво правите още при този работодател? Защо просто не смените фирмата и не отидете на друго място – там, където ще оценят по достойнство качествата, уменията, опитът, знанията и най-вече – приносите ви?” Опитът ми показва, че рядко знаещ и можещ специалист остава за дълго време без ангажименти и че има много фирми, които с удоволствие биха назначили или биха си партнирали с човек, който гарантирано ще им носи ползи.

Робин Шарма дава следното обяснение:

В края на дните ни, когато правим равносметка за изминалия си живот и когато ни остава съвсем малко време на този свят, за нас ще са важни не парите, които имаме, не модела на колата, която сме притежавали, не апартамента или къщата, която сме си купили, а две съвсем различни неща:

• Какви сме станали? Реализирали ли сме нашия потенциал? Изживяли ли сме живота си така, че да се превърнем в онова, което наистина сме мечтали да бъдем?
• Какво сме направили? Каква стойност и полезност сме добавили? Какво сме постигнали? Какво оставяме след себе си?

Някои хора са щастливи, че работят толкова, колкото им плащат. Те вярват, че като се “скатават”, по някакъв начин прецакват “системата” и това ги изпълва със задоволство. Това е илюзия и сигурен път без изход – не само от гледна точка на повишаването на възнаграждението (това повишение обикновено така и не идва за тези хора), а и от гледна точка на живота по принцип.

Какво мислите вие?

По време на вечерята, един умен и успешен мой приятел направи следния коментар:

Ако имах 18 годишен син, щях да му кажа следното:

“Можеш да отидеш в колеж, ако решиш. Но ако искаш да си на 25 и да си успешен, намери богат човек и му предложи да работиш за него безплатно. Научи от него всичко, което можеш. Направи така, че да му станеш необходим. Кажи му, че може да започне да ти плаща едва когато прецени, че заслужаваш това.

Опитът, връзките и парите, които евентуално ще спечелиш ще ти дадат начална скорост в живота, която повечето няма да получат. Особено твоите приятели, които ще отидат в колеж тази есен.”

Мислите ли, че има много млади българи на 18, които биха избрали този път? Да загърбят изцяло “науката” в университета и да се хвърлят в истинското учене – в трупането на реален опит, на реални взаимоотношения, на реални контакти? Когато аз бях на 18, подобен път би бил почти напълно изключен за мен, например.

А за вас?

Чирак, калфа, майстор

Идеята да работим безплатно, за да получим не пари, а знания, опит и контакти, съвсем не е нова. В миналото, може би още от времето на Османската империя, е имало такава система – искаш да научиш занаят, ставаш чирак и започваш да се учиш от майстора. Обикновено чираците не са получавали пари, вършели са рутинни задачи, или пък са ги натоварвали с някаква неприятна, черна работа, докато започнат да показват заложби и да овладяват определени умения.

С течение на времето и с натрупване на знания, умения и опит, майсторът е преценявал и “промотирал” чирака в калфа. Калфата от своя страна е можел да работи самостоятелно, но не е имал право да има своя собствена занаятчийска дейност, докато не стане майстор. Целият този процес чирак-калфа-майстор е отнемал години. Например, дядо ми е бил чирак още от малък, за да извърви постепенно пътя до търсен и авторитетен майстор-сарач.

В момента в Занаятчийската камара отново има подобно разделение – чирак, калфа, майстор.

Млади хора с дипломи без покритие

Благодарение на множество фактори, в т.ч. и благодарение на затъпяването, до което води държавното образование, в наши дни е наистина трудно за един млад и новозавършил човек да намери своята добра реализация. От университетите излизат хиляди неориентирани млади хора с дипломи в ръце и с минимални знания/умения/опит. Те нямат опцията на гарантираната работа, на която са се радвали хората преди 10 Ноември. Какви шансове имат тези хора? С какво и на кого могат да са полезни всъщност?

А какво да кажем за вече не толкова младите хора у нас, които също не могат да намерят добра реализация? Причините, впрочем, са сходни – липса на знания, умения и опит, с който да са ценни за някой друг, който да ги наеме и да им плаща месечна заплата.

Не казвам, че българските работодатели са цвете за мирисане – те са другата важна част на уравнението, която също има своите безспорни “особености” и “кусури”. Но все пак, в света, в който живеем, по-”гонещи” от двете страни са хората, които трябва да открият и спечелят своята работа.

Безплатното продава

През последните няколко години нееднократно сме коментирали идеята за “безплатното”. Например, как работи безплатното в продажбите или подходът на RadioHead в ценообразуването. Продаваме дори прекрасна книга, озаглавена “Безплатното” (от Крис Андерсън, автор на “Дългата опашка”). За какво е целият този шум?

Идеята на “безплатното” предлагане на нещо, в случая на труд, далеч не е да работим напразно, без отплата, без нищичко насреща – напротив! “Безплатното” всъщност е мощен начин да увеличим стойността на това, което предлагаме в очите на потребителя, особено, когато уникалността на това, което предлагаме е относително ниска. А младите хора с дипломи в ръка и с минимални знания/умения/опит са именно такива – хора с ниска уникалност, т.е. без съществени плюсове на пазара на труда, които да ги направят търсени, ценени и желани.

Каква е връзката между безплатната работа и пирамидата на ученето

Ако един млад (или не толкова млад) човек избере пътя на чиракуването и безплатния труд, той автоматично разполага себе си в най-горното ниво на пирамидата на ученето – онова ниво, в което ученето става по най-бързия начин, чрез правене на нещо реално, конкретно, практическо, истинско. По този начин знанията, които ще се натрупват ще бъдат много и все актуални, уменията ще се усъвършенстват с всеки изминал ден, опитът ще вдъхва кураж и оптимизъм за бъдеща реализация, контактите ще се разширяват постепенно.

Същевременно пет или десет други млади (или не толкова млади) хора, които не искат да превъзмогнат психологическата бариера, че ще работят (ще се учат) безплатно, ще стоят без работа у дома и ще се деквалифицират с всеки изминал ден, бавно и сигурно. Навиците им ще закърняват, знанията ще избледняват, мотивацията и жаждата за живот ще намалява, кръгът от познати и приятели ще изтънява с течение на времето.

Къде са богатите хора и има ли други пречки?

Ползите от безплатната работа са налице – и за човека, който работи безплатно за известен период от време, и за фирмата.

Лично за мен голям проблем пред безплатната работа е къде са богатите и успешни хора, от които неопитните да се учат и да трупат знания, умения, опит и контакти. Защото не е без значение на какъв точно богат и успешен човек отправиш предложението си да работиш безплатно известно време, нали?

И разбира се – пречка е мисленето. Оглеждайки се и ослушвайки се наоколо, като че ли не са много хората у нас, които биха прегърнали идеята за безплатна работа. Като че ли повечето хора биха предпочели да си стоят у дома, вместо да се учат и развиват, особено докато са млади. Пример за подобно учене и за големите ползи от него описва подробно Робърт Кийосаки в книгата си “Богат татко, беден татко”, когато разказва за начина, по който той е получил първите си уроци в магазина на своя богат татко.

Какво мислите за всичко това?

Снимка: AMagill, CC.

Един от най-големите авторитети в областта на лидерството, промяната и личностното развитие – Робин Шарма, ще изнесе семинар в България на 21 Септември 2011г. Семинарът е на тема “Лидерство без титла: Новият начин за успех в бизнеса” и се организира у нас от хората от “Проджекта” (които вероятно познавате и като организатори на други семинари, например семинара на Едуард де Боно). Каква по-прекрасна възможност да инвестирате в себе си и в компетентността си да влияете на хора и групи от хора, като при това предлагате качествени продукти на качествени клиенти и работите с качествени хора, от подобен семинар?

Няма начин повечето от вас поне да не са чували името “Робин Шарма”, а много е възможно и да сте чели негова книга. Нека все пак ви представя накратко кой е той, с какво е заслужил популярността си и какви са неговите идеи за успеха в бизнеса, кариерата и живота изобщо, за да добиете представа и за да прецените доколко семинарът му у нас може да бъде полезен за вас.

Кой е Робин Шарма?

Робин Шарма е световно признат автор на 11 международни бестселъра по темите на лидерството, в т.ч. книги като “Лидерът, който нямаше титла”, “Монахът, който продаде своето ферари” и “Светецът, сърфистът и корпоративният директор”. Книгите му са публикувани в над 60 държави и са преведени на почти 70 езика, което го прави един от най-издаваните и четени автори в света.

Робин Шарма е основател на Sharma Leadership International Inc., международна консултантска компания, която помага на организации от цял свят в сферата на тяхното управление и лидерство. Клиентите на фирмата на Робин Шарма са известни, големи компании като например Microsoft, GE, NIKE, FedEx и IBM, както и организации като NASA, Yale University и др.

Робин Шарма е бивш адвокат, с магистърска степен по право. Той напуска работата си, за да издаде своя собствена книга, която отпечатва в копирен център (майка му е редактор на книгата). Втората му книга е “Монахът, който продаде своето ферари”, която първоначално също е самоиздадена от Шарма, докато не бива открита от президента на голямото издателство HarperCollins, който му предлага договор. Тази книга отваря вратата на Робин Шарма за големия бизнес, а последващите заглавия, които той вади го превръщат в един от най-успешните автори на всички времена.

Семинарът на Робин Шарма в България

Доколкото съм запознат, това няма да е първата визита на Робин Шарма у нас. През 2009г. той е гостувал в България на частно посещение, по покана на Пиреос Банк. Беседата на Робин Шарма тогава е била само за затворен кръг от хора – клиенти и партньори на банката.

Този път е различно. На 21 Септемари 2011г., в зала 3 на НДК, в рамките на около половин ден Робин Шарма ще изнесе семинар на тема “Лидерство без титла: Новият начин за успех в бизнеса”. Семинарът е предназначен за всички, които са готови да поемат отговорността за своите действия и да постигнат успех в бизнеса и живота. Схващането на Робин Шарма е, че лидерството не е запазена територия само за собственици или управители на фирми. Според него всеки е роден да бъде лидер – и за да бъде такъв, няма нужда от титла. За това и ще говори Робин Шарма пред аудиторията си в България на 21 Септември тази година.

Това събитие ще бъде дългоочаквана и уникална възможност за много хора да се срещнат на живо с Робин Шарма и да научат неговите стратегии за лидерство и успех в бизнеса и живота. Особено (но не само) ако са чели нещо от него преди това. В хода на семинара Робин Шарма ще научи участниците на стратегии, които най-добрите мениджъри и служители в най-добрите компании в света използват, за да постигнат успех, а подобно познание във времена на криза и турбулентни промени може да се окаже безценно.

Робин Шарма на живо

Ето едно видео с Робин Шарма, за да добиете представа за стила му на презентиране и темите, по които говори. Видеото е на английски език и не е преведено, но на самия семинар в Бълфария ще има осигурен симултантен превод, разбира се.

Програмата на семинара на Робин Шарма

Темите в хода на семинара на Робин Шарма, които са обявени от организаторите на събитието от фирма “Проджекта” ще бъдат следните:

• Какво правят най-добрите бизнес лидери и организации, за да постигнат своите забележителни резултати
• Как да създадем култура на лидерство за изключителни постижения
• Невероятни тактики за трансформиране на турбуленцията в измерим успех
• Въздействащи уроци, които да помогнат на вашия екип да се превърне в епип от иноватори на световно ниво, които постоянно правят нещата по-добре
• Как успешните организации изграждат високоефективни екипи
• Най-новите идеи за създаване на „наслада за клиента”, силно впечатлени клиенти и изграждане на трайни взаимоотношения
• 7 инструмента, които ще помогнат на вашия екип да бъде водещ в областта и да постигне устойчиво персонално съвършенство

Семинарът ще се проведе в рамките на половин ден, както е анонсирано в сайта на събитието, от 13,30 до 17,45.

Специална цена за регистрация

Цената за участие в семината на Робин Шарма в България е различна, в зависимост от това кога направите регистрацията си. Правилото тук е “Колкото по-рано, толкова по-евтино”. Така например, при регистрация до 10 Юни 2011г., цената за участие е 180лв. без ДДС, след което ще нараства. Стандартната цена е 280лв. без ДДС или това, което можете да си спестите е точно 100лв.

Освен стандартна регистрация, семинарът на Робин Шарма у нас предлага и VIP регистрация, която е 250лв. до 10 Юни (иначе е 350лв.)

Какво включва стандартната регистрация, какво включва VIP регистрацията и какви са приликите и разликите между двете регистрации можете да узнаете сами още сега, ако посетите страницата за регистрация за семинара на Робин Шарма в България.

Каква е нашата роля в семинара на Робин Шарма?

Ролята на NovaVizia.com в семинара на Робин Шарма у нас е, че ще бъдем партньори на събитието. Това означава, че в близките няколко месеца ще направим възможното, за да популяризираме семинара пред всички наши читатели, а така също и ще представим някои от книгите на Робин Шарма, както и ще организираме няколко инициативи, свързани с всичко това.

Също така, ще присъстваме и на самия семинар (надяваме се, че ще успеем да заемем хубави места с добра видимост), след което в поредица от няколко материала ще отразим някои от акцентите, на които ще обърне внимание Робин Шарма. Излишно е да казвам, че нашите отразявания и разкази нямат за цел (а и едва ли е възможно) да заместят същинския семинар, нито да дублират информацията и емоциите от срещата на живо с Робин Шарма, но все пак ще направим каквото е необходимо, за да запечатаме поне малка част от моментите, които, убеден съм, ще останат незабравими за участниците в залата.

Организаторите на семинара от “Проджекта” и лично управителят на фирмата – г-н Александър Апостолов (който е и читател на NovaVizia.com, между другото), са си поставили амбициозната задача да не остане празно място в Зала 3 на НДК на 21 Септември 2011. От тяхно име, както и от името на целия ни екип ви каня да споделим заедно тази среща с един от най-големите експерти по лидерство, промяна и личностно развитие в света – Робин Шарма.

Посетете сайта на семинара на Робин Шарма в България 2011!