Мисловни карти при провеждане на заседания

Мисловните карти са колкото познати, толкова и непознати. По принцип знаем за тях, но понякога (а по-често никога) не ги използваме. Аз съм типичен пример – знам за тях, много ми харесва идеята, но по навик продължавам да планирам или скицирам доклад или лекция като линейни записки, вместо като мисловна карта.

Мисловна карта
Снимка: dplastino, CC.

Мотивацията ми да наваксам пропуските си в последните дни се повиши. Може би защото в продължение на два месеца чета “на куп” четири книги на Тони Бюзан – създател на концепцията за мисловните карти, които са ценна помощ в различни сфери на нашия живот, професия и управление. Става дума за следните негови книги:

Между другото, четейки тези книги, за сетен път се убеждавам, че едно е да четеш, друго е да приложиш прочетеното. Кой знае, може би ще помогна с това, че по-долу ще резюмирам някои идеи на Тони Бюзан за ценната помощ на мисловните карти при провеждане на заседания.

Какво е заседанието?

Във всеки случай “заседание” не би следвало да е място, на което някакви хора мълчат, седнали на своите столове около масата, докато водещият говори. Въпреки че има няколко вида заседания и всеки един от тях е със своите правила за провеждане, заседанието е вид човешка комуникация, която се провежда в служебна среда и има две страни – водещ и участници. Има дневен ред, в който са заложени няколко въпроса, за които трябва да се вземат определени решения. Водещият управлява изказванията и предложенията, резюмира изказванията по определена точка от дневния ред, формулира изводи и предлага решения за гласуване, накрая закрива заседанието. Участниците могат да информират, да предложат идеи, вариант на решение, да кажат защо са съгласни и защо не са съгласни с нечие мнение или вариант за решение.

Всичко е ясно и точно, но понякога се случват разминавания. Например, някои от участниците на заседанието не са разбрали достатъчно добре мнението на други. Ръководителят на заседанието не взема предвид всички изказвания и идеи. Съзнателно или несъзнателно са подценени някои точки от дневния ред, защото дискусиите са “тръгнали” в странична посока. Има хора, които се чувстват недооценени, пренебрегнати, обидени, тлеят междуличностни конфликти, създават се условия за забавяне на хода на работата. Тони Бюзан твърди, че ако използваме мисловните карти, това няма как да се случи.

Какво е мисловна карта?

Преди всичко, “мисловна карта” е нещо, което е свързано с нашия мозък, с мисленето. А мозъкът ни е асоциативна машина за лъчисто мислене и има пет главни функции:

  • Да приема – всичко, което нашите сетива улавят;
  • Да задържа – да запомня или да съхранява информация и да си припомня тази информация;
  • Да анализира – да забелязва има ли зависимости, връзки и да обработва информацията;
  • Да предава нататък – да комуникира обработеното, анализираното и да стимулира творчески (мисловни) процеси;
  • Да контролира – да проследява интелектуалните и физически функции на мозъка и околната среда.

Първите три функции се припокриват в четвъртата. И именно четвъртата функция на мозъка – да приема и предава, да анализира, да стимулира творческото мислене – именно тя може да се изобрази или да се визуализира като мисловна карта. Представлява схема, рисунка, на която показваме това, което сме приели, задържали, анализирали. Както казва Тони Бюзан, мисловната карта е материално проявление на лъчистото мислене на нашия мозък. Тази негова идея е в основата на неговата методика за съставяне на мисловни карти. Подробно е представена в “Твоят ум може всичко”, но ако трябва накратко да кажем, то става дума за спазване на две групи закони:

  • Методични закони на мисловните карти: например, да поставяме определено изображение (най-често рисунка или дума) в центъра на картата, да определим произтичащите от него по асоциация производни, да ги изобразим с букви, думи, рисунки в различни цветове, в различни размери, да оставяме достатъчно разстояние помежду им, да използваме стрелки, когато искаме да покажем връзките, да изписваме с печатни букви и т.н.;
  • Структурни закони на мисловните карти: например, да спазваме определена йерархията – първо, централното основно понятие, второ, понятието, което следва от него и т.н., да номерираме мислите си в реда, в който считаме за подходящо и др.

На практика една мисловна карта за заседание съдържа всичко, което е необходимо за неговото ефективно протичане – тема, дневен ред, основни идеи, мнения, критики, решения, други въпроси, които произтичат от точките на дневния ред. Според Бюзан всяко заседание може да има своя картограф, вместо протоколиращ човек. Предлага тази карта да бъде пред очите на всички.

Кои са предимствата на мисловната карта при заседания?

Основните предимства са:

  • Всеки участник разбира гледната точка на другия, защото наблюдава това, което се записва на мисловната карта.
  • Всеки участник е сигурен, че неговата идея е зарегистрирана. Председателят на заседанието също е спокоен.
  • Мисловната карта нагледно илюстрира картината на разискванията и дискусиите по дневния ред;
  • Повишен е интересът, мотивацията, ентусиазма, енергията на всички участници;
  • Стимулирано е творческото мислене, вместо пасивното присъствие на заседание;
  • Разсейват се предразсъдъците как се вземат решения;
  • Стимулира се балансираното участие на всички участници;
  • Вероятността решенията по отделните въпроси на дневния ред да са по-обективни и по-подходящи на ситуацията, се увеличава.

Мисля, че тези предимства, които мисловната карта създава при провеждане на заседания, си заслужават.

Как мислите? И изобщо – използвали ли сте мисловни карти досега?

Реклама