Един от най-богатите източници на информация е лицето. Това ще го потвърди всеки, който работи с хора. Съзнателно или подсъзнателно ние отделяме време на лицата на нашите нови клиенти, партньори и/или колеги в желанието си да сме по-сигурни с кого именно разговаряме. Например, разглеждайки документите на кандидатите за ваквантна длъжност, обръщаме като че ли преди всичко внимание на фотографиите към CV-справките, т.е. на лицата на кандидатите.
Вижте какво пише Аристотел и към какво ни насочва по отношение на “четене на лицата”:
“Човек с малко лице е срахлив, защото по това си прилича с котката и маймуната. Широкото лице издава ленност, подобно на магарето и вола. Затова лицето трябва да бъде не голямо и не малко; най-много му прилича да е по средата.
Прекалено мургавите са плахи – подобно на египтяните и етиопците. Твърде бледоликите също са с мек характер – по това може да бъдат сравнени с жените. Следавателно цветът, който показва мъжественост, трябва да е среден.”
Очевидно е, че за Аристотел лицето е носител на богата информация. А как е при вас? Вълнува ли ви лицето на човека, когото обслужвате или му продавате нещо? Вълнува ли ви лицето на човека, с когото преговаряте или отговаряте на негови въпроси? Считате ли, че лицето разкрива нещо? Как четете лицето? А може би не обръщате внимание на лицата на хората, с които работите, в стремежа си да бъдете по-обективни?
В контекста именно на подобни въпроси, приканваме ви да се включите в анкетата ни на тема: “Трябва ли да обръщаме внимание на лицата на хората?”
Искате да стимулирате и увеличите иновациите във вашата фирма? Чудите се как служителите да генерират повече нови идеи, но не само идеи, а и реални приложения и нововъведения? 
Участниците в 
На 1 Март 2012 в НДК, София Роджър Доусън ще проведе еднодневен семинар 
