Справянето с гнева е различно от справянето с агресията

гняв агресияВ “Агресията: какво следва да знаем за нея?” ви насочих към три съвременните гледни точки на изследователите за природата на агресията. Направи ли ви впечатление, че в тях има ясна разделителна линия между гнева и агресията?

Мисля си, че ако осъзнаваме пълноценно това разделение, бихме могли да се справяме по-умело с гнева и агресията. Защото начините за справяне са различни.

Този път ще ще ви насоча към следните въпроси:

  • Кои са корените на агресията?
  • Научава ли се агресията?
  • Как да излезем от цикъла на гнева?
  • Как да намалим агресията?

Надявам се това да подпомогне при разрешаване на ваши или чужди ситуации на гняв и на агресия.

Кои са корените на агресията?

Ако сме готови да приемем разликите между гняв и агресия, няма да ни е трудно да приемем тезата на изследователите, че агресията започва тогава, когато човек осъзнае, че е уязвим. А уязвимостта е свързана със загубата на самочувствие, с усещането на безсилие и страх, че няма как да се справиш.

Има едно специално понятие в социалната психология – понятието “атрибуция“. С него изследователите обозначават как възприятията и тълкуванията на индивида за различни събития, хора, постъпки и пр., са в основата самовързприятията, усещанията за безсилие, със страха да се преодолее определена бариера.

Ето един истински пример за агресивно поведение в работата.

Млад човек завършва висшето си образование с отлична диплома. Силно мотивиран да приложи това, което е научил, той започва работа по своята специалност, която трябва да отбележа, че много обича. Заплащането е малко, но шефът (с 3-4 години пред пенсия) обявява, че предстои много интересна работа по проекти.

Още първата седмица служителят разбира, че в тази организация/фирма (научно звено на Българската академия на науките) никой нищо не прави. В това число и самият шеф. Той е вечно намръщен, не разговаря със служителите си, не възлага задачи, не предприема никакви действия за писане на проекти.

На новоназначения служител обаче не му харесва да търка бюрото си и да има скучни и досадни работни дни. И понеже е сърцат, предлага план какво биха могли да направят всички заедно. Шефът отсича: “Не, това няма да стане!” Тогава младият служител взема решение да потърси друга работа. Предупреждава шефа за това си намерение.

Какво следва ли? Две най-цветущи псувни от устата на шефа! По адрес на служителя, естествено.

В случая псувнята, излязла от устата на шефа, е израз на агресия (вербална), а не на невъзпитание. Няма как да обясним това му агресивно поведение освен с ниско самочувствие, с безсилие, със страх, че други хора ще узнаят как работи това научно звено…Тихото местенце, което шефът заема от дълги години е размътено от някакъв младок, който предлага някакви планове за действие, с които да се излезе от бездействието! Че кой е той?! И за по-голям и умен от шефа ли се приема?! Че нали по този начин ще “лъсне” некомпетентността на шефа?!

Научава ли се агресията?

Последните изследвания сочат, че основният механизъм на агресията е в това, на какво и как индивидът е бил научен да прави през своя живот, кой е бил неговия пример за подражение, как с и с какво е бил “възнаграждаван” или “санкциониран” за своите постъпки на агресия.

Отново пример:

Бях свидетел как двама родители (особено майката) възпитаваха тримата си синове. Когато по-големият от тях понатупваше най-малкия си брат, а той разплакан тичаше при майка си да се оплаква, майка му го съветваше: “Вместо да плачеш, иди и удари брат си и го попитай хубаво ли му е да го бият?” Малкият брат следваше съветите на майка си. А тя му казваше: “Видя ли? Продължавай да го удраяш, всеки път, когато и той те удари!”

Така малкият се научи на агресивност. Съвсем не искам да кажа, че като зрял човек той се бие наляво и надясно, но определено поведението му е по-често агресивно, вместо нормално. Той е типичен представител на пасивната агресия – тормози всички в къщи с вечното си недоволство от всичко, със забележките си, с подмятанията, с грубичките на моменти шегички…

Аз лично съм много чувствителна на тема “научаване, подражение, награди и санкции” които са вече доказани механизми на агресията. Вижте простотиите от телевизионния екран как ни облъчват… Ама поставяли “червена точка” или “червено кръгче”, “пиюкане”… Няма да сме агресивни ли?!

А сега идва ред да видим как да се справяме с гнева и с агресията. Отново имат думата изследователите.

Как да се справяма с гнева?

Гневът е неприятно чувство. Кара ни да се чувстваме груби и примитивни. Не разсъждаваме. Не сме на себе си. Откачаме. Нещо като форма на временна лудост. Изследователите казват, че хората се заблуждаваме като мислим, че можем да показваме гнева си както си искаме, както и че трябва непременно да го потискаме.

Истината е, че гневът както всички други емоции, действа циклично. Започва от страха, тревожността, напрежението, умората, уизвимостта. Достатъчно е някакво отключващо събитие или човек, което да осуети задаволяването на нашето внимание и ….да изпаднем в гняв. А ако не излезем от този цикъл, възможно е да се научим на агресивност.

Затова препоръката на изследавателите е да се научим да правим две неща:

  • Да разпознаваме скритите си чувства (страх, тревожност и т.н.), като преди всичко отдаваме на себе си повече грижи и внимание;
  • Да се научим да изживяваме гнева си – дали ще удряме по масата, по възглавницата, или ще отидем на дълга разходка, в случая няма значение, но при всички случаи трябва да поемем повече отговорност за собствения си живот, вместо да виним околните.

Как се излиза от цикъла на агресията?

Вече знаем, че агресията започва от ниското самочувствие, уязвимост, застрашеност, безсилие. Това не е гняв. Това е агресия – с думи, с действия, с походка, с поглед, с облекло, ако щете. Само и само да се нанесе ущърб на другия (другите).

Страхът от наказание може да подтисне агресията. Само в случай, че има някакви социални норми. Интересното тук е, че агресивният човек изпитва срам от своето собствено поведение. Което впоследствие го кара да се чувства с още по-ниско самочувствие, още по-уязвим и още по-безсилен. Това отново и отново му позволява да е агресивен.

Изходът от този цикъл на агресията има. Той се състои в това да се научим как да сме по-уверени в себе си, как да обявяваме свободно своите потребности, как да признаваме липсата на сила (и на власт), както и да откриваме сила и енергия.

В добавка ето какво казват изследователите по темата как да намалим агресията, когато става дума за група от хора или обещeство:

  • Ясни за всички членове на дадено общество (група) какви ще са наказанията срещу агресивното поведение, така че това да предизвика страх от наказание. Възможни са прояви на скрита агресия, но все пак действа.
  • Показване на по-малко насилие по киноекраните и в средствата за масова информация (това е по препоръка на Асоциацията на американските психолози) за сметка на повече филми, предавания и статии, с антинасилническо съдържание. Това важи и за сексуалното насилие.

В края бих си позволила да обобщя нещата по следния начин като отново ще се възползвам от научните факти:

  1. Гневът изисква мъдрост и когато се изживява правилно, наистина създава мъдрост. Мисля, че е добре да се гневим, но сме длъжни да знаем как да правим това.
  2. Гневът на роднината, приятеля или колегата следва да ни накара да се замислим дали пък наистина няма право да се гневи. Ако сме наясно как можем да му помогнем със съвет да се справи с гнева, нека го направим.
  3. Агресията е нанасяне на ущърб на други хора с конкретен умисъл. Това е заучено поведение. Има разбира се и допустима агресия, но нека я различаваме от първата.
  4. Срещата с агресивен човек е неприятна, вредна и дори опасна. Защото целта на агресивния човек е да ни нарани, унижи, обиди.
  5. След като се запознах обстойно (за сетен път) с мнението на изследователи по темата, мисля, че ако ми се налага да работя с агресивен колега, ще изисквам от ръководството да изясни правилата за работа и да ги прилага най-стриктно. Иначе в личен план, бих избрала да покажа на агресора, че не притежава компетентността, която се изисква от местоработата му. Там някъде от дефицита на некомпетентност, се заражда неговото ниско самочувствие, безсилие и уязвимостта.

Следва продължение…

Реклама