Навремето бях чел как на един турнир по шах играели двама много силни гросмайстори (мисля, че ставаше дума за Спаски и Тал, но не съм съвсем сигурен. Както и да е.)
Партията им била равностойна и много напрегната. Нито единият успявал да получи ясно надмощие, нито другият. И двамата били силни играчи, знаели какво да предприемат, за да неутрализират потенциалните опасности.
Във важен за партията момент единият от двамата играчи станал, свалил си сакото и го закачил отзад на стола. Противникът му необяснимо направил поредица от грешки и след 14-15 хода загубил партията.
В последвалата пресконференция журналисти задали въпрос на загубилия: “Какво стана?! Защо загубихте така внезапно?”
Отговорът бил: “Когато видях, че съперникът ми си съблича сакото и го закача на стола зад себе си помислих, че е замислил нещо коварно, притесних се, загубих концентрация и допуснах серия от грешки. В крайна сметка загубих бързо.”
От своя страна, помолен да коментира случилото се, победителят заявил, че не е имал абсолютно нищо предвид в играта, когато си е съблякъл сакото. Просто му било станало топло.
Поуката от тази история е, че заплахата (нещо да се случи) често пъти е много по-силна от изпълнението (на заплахата). Загубилият не последвал стратегията си докрай, а се повлиял от временна емоция и изпуснал контрола над играта.
Виж повече →
