Наскоро моят колега Тодор Христов писа за най-големите спънки в организирането на ефективни работни срещи.

Бих желала да добавя още нещо по темата.

Подсети ме Бюлетинът на Link&Learn, който получих завчера. Там открих статия на Дейвид Алън. Той със сигурност е познат на някои от вас с книгата си “Да задвижим нещата”, преведена и публикувана на български език през 2002г.

В кратката си статия “5 причини за работни срещи (заседания)”, Дейвид Алън насочва към нещо много съществено - кога трябва, а подразбира се и кога не трябва да свикваме работни срещи.

Според него 5-те причини за работни срещи са:

Продължи към пълния текст →

Преди няколко дни бях на цирк. Не бях ходил на цирк от 4 години, а случайно забелязах, че цирк “Арена” се е разположил само на 500 метра от мястото, където живея.

Каква емоция само!! Останах много доволен от представлението (и не само аз)! Програмата бе много интересна - и със забавни, и със спиращи дъха изпълнения. В продължение на 2 часа не спрях да ръкопляскам заедно с всички други хора под купола на цирка.

Замислих се, какво прави един цирк успешен? Какво кара хората да ръкопляскат, да се радват, да разказват за видяното на своите приятели?

Неусетно започнах да правя аналогии с фирмите - какво прави една фирма и нейните продукти успешни? Какво кара клиентите да купуват отново и отново, да говорят хубави неща за фирмата, да препоръчват стоките или услугите й на своите колеги, приятели и познати?

Обяснения има много, със сигурност. По-долу, с помощта на импровизиран фоторазказ ще дам едно възможно обяснение, използвайки аналогиите с цирка, който гледах.

И така…

Продължи към пълния текст →

Едно интервю на в-к “Дневник” с Мартин Слоуман - експерт и консултант по човешки ресурси от Великобритания (в-к “Дневник”, 28.06.2006) ме подтикна да споделя мнение за една от причините хората да не демонстрират компетеността си по време на вътрешнофирмени семинари.

По време на един свой семинар в българска компания, Мартин Слоуман констатира, че:

“Всички участници в семинара бяха тихи и безучастни и почти не разказваха.”

Продължи към пълния текст →