Кога служителите са настроени негативно? Това е много сериозен въпрос. Обикновено мениджърите търсят отговор, когато негативните настроения са повече от очевидни, а атмосферата и производителността са силно влошени.

Предлагам на вашето внимание няколко причини, които създават негативни настроения. Те са дефинирани в хода на едно проучване сред 1100 служители и 300 висши служители по управление на човешките ресурси в големи и средни по численост компании в САЩ и Канада, проведено наскоро от изследователите на Towers Perrin и Gang & Gang.

В проучването е била използвана техниката за изследване на емоциите “Resonance”.

Виж повече →

Когато получих първото си назначение и започнах работа, си мислех че всичко ще ми е лесно, безоблачно и щастливо. Бяха ми нужни само 3 дни, за да разбера, че това не е така.

Причините:

• Сблъсках се с непознати за мен неща, такива каквито не бях учила в университета.
• Нямаше кой да ме ориентира - всички бяхме еднакво млади и току що назначени.
• Шефката ни направи опит да ни въведе в работата, но така абстрактно и непонятно ни обясняваше, че аз и останалите колеги установихме, че сме още по-объркани, отколкото преди.

Работата, на която се радвах така много, когато ме назначиха, започна да ме плаши.

Виж повече →

Преди известно време проведох поправителен изпит - имаше доста студенти, които по една или друга причина бяха дошли да “поправят” оценките за знанията, усвоени по време на семестъра.

Ще запомня този ден с мощната емоция на удивление, която ме споходи. Иначе казано - “почуда”, “изумление”, “изненада”.

Ето какво ме удиви (учуди, изуми):

• Безгрижието на една немалка част от студентите да дойдат неподготвени на поправителен изпит.

• Наглостта на тези, които направиха опит за преписване (с мобилен телефон и други способи).

• Езиковата неграмотност на повече от половината присъстващи в залата.

• Това, че преподавателите са на път да свикнат с подобни прояви, най-вече защото правилниците в университетите не предвиждат санкции за нарушителите, както и защото преподавателят, “заловил” нарушителя със сигурност има повече неприятности и разправии с управата, отколкото самият нарушител.

Ето защо, моето удивление не беше съпроводено с удовлетвореност, както обикновено психолозите твърдят, че се случва, а с негативни преживявания.

Виж повече →

Продължавам темата за емоциите в работата с убеждението, че и вие като мен споделяте тезата за важността на емоциите в личния и професионалния живот.

Моят принос, както и във всички статии от тази поредица, е да ви насоча към възможностите за управление на емоционалните състояния по време, за да може и компанията, а и и хората, които работят в нея, да постигат по-високи резултати.

Сега на “дневен ред” е интересът.

Какво знаем за тази емоция?

Изпитваме ли интерес на работното място и защо?

А защо понякога ни става скучно и досадно на работа?

Управляват ли компаниите емоцията “интерес” и кои са формите на подобно управление?

За всички тези въпроси се надявам да ви помогна да откриете отговорите.

Виж повече →

Ако считате, че емоциите и емоционалната интелигентност играят съществена роля в живота и работата и имат пряка връзка с личните резултати, както и и с резултатите на компанията, по-долу вижте какво представляват фундаменталните човешки емоции.

Ако пък сте на мнение, че емоциите нямат значение за работата и резултатите в компанията, то поне прочетете за какво става дума, без да се чувствате задължени да вярвате в това, което ще прочетете.

Ще следвам списъка с 18-те фундаментални емоции на Изард. Моят скромен принос ще е да добавям кое инспирира нашите емоции на работното място и как по-лесно да се справяме с тях чрез управление.

И така, изпитвате ли радост в работата си? Имате ли поводи за радост и кои са най-често срещаните от тях?

Виж повече →

В последните 8-10 години много компании по света проявяват интерес към емоциите на работното място.

Доколкото следя изследванията по тази тема, мога да заключа, че интересът е свързан с възможностите на емоциите да мотивират поведението на служителите в следните области:

• изпълнението на бизнес стратегията на компанията;

• подобряването на личните, груповите и екипните резултати;

• разширяването на т.нар. “открити” комуникации;

• подобряване на иновационната дейност на компанията;

• ефективнотото изпозлзване на времето, финансите, информацията и човешките ресурси на компанията;

• придобиването на по-висока степен на мениджърска компетентност;

• развитието на кариерата на служителите и мениджърите;

• укрепването на чувствата на доверие, съпричастие, отдаденост към работата и компанията.

Е, можем само да съжаляваме, че на емоциите в работата у нас не се гледа по същия начин.

Виж повече →

През изминалата седмица “преминах” през няколко емоционални състояния на местата, в които работя:

• Стана ми мъчно, че на семестриален изпит се явяват много неподготвени млади хора, с надеждата, че “ще минат между капките”.

• Изпитах гняв, че вместо да се срамуват от себе си, онези от тях, които получиха “среден 3″, крещяха неистово от радост, след като получиха студентските си книжки.

• Обзе ме смущение дали не съм сгрешила като съм ги оценила със “среден 3″.

• Изпитах печал, че една асоциация, в която навремето членувах, не се е променила кой знае колко в положителна посока.

• Зарадвах се, че читатели на NovaVizia.com харесват това, което четат и го споделят в множество коментари и е-мейли до нас.

• Станаха ми интересни някои теми, които наблюдавам в човешкото поведение и на тази база взех решение да съставя полезни за работещите хора статии и други материали.

• За сетен път се убедих, че обичта към работата, моите близки и приятели ме прави по-отговорна към тях, поради което се захванах с жар и плам за предстоящите си задачи.

И така, равносметката на моите емоции през изминалата седмица е 4 на 3, или четири “вредни” и три “полезни” за мен емоции.

Виж повече →