Връщам се от пресконференция.

Пълна съм с примери на тема “Какво не бива да допускаме по време на пресконференция?”.

Бързам да ги споделя с вас.

1. Полутъмна зала

Ако домакините на залата не са се досетили да включат осветлението, помолете ги най-настоятелно да го направят. Но не започвайте на полу-осветление, тъй като ако ползвате техника за презентация, лицата на хората на президума (масата отпред) не се виждат. В началото на пресконференцията това има значение. Мисля, че на журналистите не им е приятно да гледат “неясни” лица.

Затова не започвайте пресконференцията в полутъмна зала.

Виж повече →

Добри новини на международния фронт! Считано от днес NovaVizia.com е в Залата на славата на SOB и е горд притежател на престижен SOB бадж. Можете да видите съобщението за това тук.

Баджът SOB е символ за Successful and Outstanding Blogs (Успешни и изключителни блогове) и се връчва от Лиз Страус от Successful-Blog.com (член на b5media.com) на онези блогове, които:

Допринасят със страхотни идеи, предизвикват ни, правят ни по-добри и правят бизнеса ни по-силен.

В Залата на славата на носителите на SOB баджове в момента попадат около 430 блога, сред които някои от най-известните и съдържателни бизнес блогове в света.

Виж повече →

Не ми се иска някой от вас да си помисли, че заглавието е незавършено поради техническа грешка. Няма такава грешка!

Но вие вероятно се досещате какво е продължението на “Ние ги лъжем, че ги учим, а те…”, нали?

Умишлено избрах подобно заглавие. Целта ми е да разделя участниците в този процес на надлъгване (в него няма победители) на две групи. Висшето училище, плюс преподавателите в него са едната група. Другата група са студентите.

Мое вътрешно убеждение е, че ако висшето училище и преподавателите се правят, че обучават, то и студентите се правят, че учат.

Това ми прилича на компания, в която работодателите и мениджъри обявяват колко добри са възнагражденията и условията на работа, но служителите усещат фалша и като компенсация се правят, че работят всеотдайно.

Виж повече →

Ще ви разкажа една история. Чух я случайно и както се казва “без да искам” от хора, които разговаряха на маса, близо до тази, на която бях седнала тези дни в една кафе сладкарница.

Хората на съседната маса нямаха намерение да бъдат предпазливи в разговора помежду си. Ето как съвсем неволно станах негов свидетел. И няма да скрия от вас, че той ме огорчи и възбуди негативни чувства.

Виж повече →