Преди известно време проведох поправителен изпит - имаше доста студенти, които по една или друга причина бяха дошли да “поправят” оценките за знанията, усвоени по време на семестъра.
Ще запомня този ден с мощната емоция на удивление, която ме споходи. Иначе казано - “почуда”, “изумление”, “изненада”.
Ето какво ме удиви (учуди, изуми):
- Безгрижието на една немалка част от студентите да дойдат неподготвени на поправителен изпит.
- Наглостта на тези, които направиха опит за преписване (с мобилен телефон и други способи).
- Езиковата неграмотност на повече от половината присъстващи в залата.
- Това, че преподавателите са на път да свикнат с подобни прояви, най-вече защото правилниците в университетите не предвиждат санкции за нарушителите, както и защото преподавателят, “заловил” нарушителя със сигурност има повече неприятности и разправии с управата, отколкото самият нарушител.
Ето защо, моето удивление не беше съпроводено с удовлетвореност, както обикновено психолозите твърдят, че се случва, а с негативни преживявания.
Продължи към пълния текст →
