“Всяко чудо за 3 дни” - казват хората и са напълно прави. През месеците май и юни се коментираше темата за това как работадателите не могат да намерят квалифицирани кандидати за работа, защото нямало такива…
Сега всичко затихна. Не откривам толкова материали по тази тема в пресата и интернет. Защо ли? Може би вече са намерили хора?! Не дотам квалифицирани, но какво от това?
Или са разрешили тотално въпроса “има/няма хора” по такъв начин, че следващата година да е забравен напълно?! Едва ли, защото щеше да се чуе.
След “Казусът “има хора” vs “няма хора” (1)” и “Казусът “има хора” vs “няма хора” (2)”, ето още размисли по тази тема.
Притесняват ме няколко неща:
Продължи към пълния текст →
Този материал е продължение на статията Казусът “има хора” vs “няма хора” (1), в който се анализираха някои цифри и проучвания за трудовия пазар, а така също и се поставиха три въпроса на вниманието на специалистите по човешки ресурси.
Ако проучванията показват, че има хора, но въпреки това компаниите не успяват да намират хора, то според мен има две хипотези:
1. Хората не намират вакантните работни места за достатъчно привлекателни и достойни за тях
Можем ли да отхвърлим тази хипотеза? Едва ли. В България се работи за най-малко пари в сравнение с останалите страни на Европа. Да, има компании (особено в столицата), в които възнагражденията са завидни, но столицата не е България.
Ами какво да кажем за “твърдите” възнаграждения, които доказано са демотивиращи и не стимулират към производителност?
А инвестициите в развитието на служителите и мениджърите? Че та са от край време минимални, а в някои компании изобщо липсват.
Продължи към пълния текст →
