Може би четохте материала “Стажантът“, с който ви насочих към втория сезон на предаването за предприемачество и бизнес с водещ Доналд Тръмп?
Първият епизод на “Стажантът” 2 започна с 18 участници - 9 жени и 9 мъже. По класическа за предаването схема, всеки епизод ще представлява реален бизнес казус, с който участниците трябва да се справят, а в края на всеки епизод един участник ще бъде уволнен. Така стана и снощи.
Нека видим накратко какво се случи в “Стажантът” 2, епизод 1 и какви са изводите за бизнеса и работата на всеки един от нас, които могат да се направят.
Когато „нещо” трябва да придобие известност, било то личност, компания, идеология, течение или влечение, то бива рекламирано. Другият начин е медиите/хората сами да популяризират “нещото”. Това е, с което се занимава PR-ът (Връзки с обществеността).
Под „компания” по-долу, моля читателя да подразбира всичко онова, което може да бъде популяризирано - тъй като изреждането на всички „неща”, би довело до пропуски от моя страна и до отегчаване на читателя, от друга.
Доколко българските PR кампании и в родината, и в чужбина са успешни?
Само преди няколко дни водещи корпоративни блогове по света се обединиха в организация, наречена “Блог съвет“. В нея попадат световни брандове като Coca-Cola, Cisco, Dell, General Motors, Microsoft, Nokia, SAP и други известни имена от света на бизнеса.
Мисията на новосформирания “Блог съвет” на световните корпоратини блогове е:
Да подпомогне усилията на корпоративните блогове, за да станат те по-успешни.
“Блог съветът” е организация, създадена за да подпомогне:
Най-добрите блог практики: Да промотира съвършенството в корпоративното блогване чрез добри практики, стандарти и обучение.
Общността: Да създаде мрежа от контакти и възможности за партниране за лидерите на корпоративното блогване.
Възвращаемостта върху инвестициите: Да разработи метрични програми, които да помагат в измерването на възвращаемостта на инвестициите от корпоративно блогване.
Подкрепата: Блог съветът ще бъде обща платформа за чертане на корпоративната перспектива в блогосферата.
Вече повече от три години не спираме да пропагандираме предимствата на работата в екип, що се отнася до повишаване на качеството на работа, справяне с трудни проблеми, увеличаване на удовлетвореността от труда и иновациите.
В тези статии, а и в много други наши материали, публикувани през последните години, както и в книгата ни за екипната работа, ние изтъкваме ползите за иновациите от работата в екип, но основно на микроравнище - на ниво група, отдел, дирекция, фирма.
В същото време, съществуват достатъчно причини да се вярва, че иновациите могат да се стимулират чрез работа в екип на макроравнище, т.е. на ниво сътрудничество между две или повече компании, които е напълно възможно да се намират на много голямо физическо разстояние помежду си.
Клипът “Dove - Evolution” ми хареса, но и ме провокира да помисля как (подобно на много манекени и модели), чрез умел “грим”, “фризура” и “Photoshop”, много компании, гледани отвън не са това, което всъщност са.
Считам, че у нас е лесно да бъдеш заблуден от една компания, с помощта на малко “блясък” и “специални ефекти”, като например реклама, лъскави офиси, хубави служебни коли, приказливи мениджъри и големи обещания.
И едва когато се запознаеш с тези компании отвътре (поработиш в тях, или ползваш продуктите им, или общуваш с мениджърите или персонала им и т.н.), разбираш за какво става дума.
През 2006 г. като редовен читател на в-к “Капитал”, изучавах с интерес обявите за набор на персонал в приложението “Кариери”. В повечето от тях присъстваше изискването към кандидатите “да притежават умения за работа в екип”.
Както е тръгнало през 2007г., обявите за работа няма да бъдат по-различни. Във всеки един от последните 3-4 броя от вестника има по 10-15 обяви, написани на български език (отделно и на чужди езици), в които се съдържа изискването към кандидатите да притежават “умения за работа в екип”.
Започвам да си мисля, че броят на компаниите у нас, които преминават към екипна организация на труд се увеличава.
За хората, работещи в b2b (бизнес към бизнес, или компании, които продават на други компании, не на крайни потребители) компании вероятно не е тайна, че иновациите в тях не са лека задача.
Аз лично съм работил в две големи b2b български компании и мога да потвърдя, че това действително е така. Днес разбрах за точните причини за затрудненията на b2b компаниите в иновациите, формулирани по ясен начин от Джефри Филипс от OVO Innovation.