Тъй като на книжния пазар вече е и продължението на “Пътят на Тойота”, издадено в България през 2008г. от ROI Communication под заглавие “По пътя на Тойота“, ето удобен повод да поговорим отново за управлението и за начина, по който разбират управлението в Тойота.
По-долу ще видите PowerPoint презентация, която обобщава 14-те принципа на мениджмънт в Тойота.
Ако току що сте получили повишение и вече сте мениджър (но не само на визитна картичка) или сте започнали нова работа, поемайки вакантна мениджърска длъжност в нова за вас фирма, едно от нещата, които вероятно ще направите, е да си съставите план за действие.
В зависимост от ситуацията, планът ви за действие може да включва различни неща, но би било полезно, ако още преди съставянето на плана си обмислите и въпроси като:
Термините “мениджмънт“, “лидерство“, “ръководство” и др. имат различно значение и характеризират различни поведения в работата. С едни поведения се характеризира един добър мениджър, с други - един добър лидер… По тази тема вече сме споделяли мнение, в материала “Успешният мениджър на екип - съчетание на ръководство и лидерство“.
Термини като “мениджър” и “лидер” доста често се използват фриволно у нас (както и термини като “маркетинг” и “продажби”, “екип” и “персонал на фирма” и др.), като под едното често пъти имаме предвид другото, и обратното. Достатъчно е да погледнем някои от епизодите на “Стажантът“, например, за да се убедим, че там често пъти за човек, който оглавява екип в съответната мисия се използват различни понятия - “мениджър на екип“, “лидер на екип“, “ръководител на екип“…
По-долу можете да видите каква е разликата между мениджмънта и лидерството, респективно между мениджъра и лидера, по отношение на типичните работни поведения, които характеризират тези две думи.
Тъй като Лаура Рийс ме е добавила в мрежата си от професионални контакти в LinkedIn много скоро след позоваване на статията й за брандинга и Китай, ето един бърз реверанс към нея по отношение на нещата, в които вярва и по които работи.
Става дума за видео клипа на Лаура на тема “Как се става звезда?”, част от поредицата маркетингови анализи “The Ries Report“, за която ви информирахме преди време.
Обърнете внимание на няколко важни неща във видео клипа:
Днес един от редакторите ни има рожден ден. И не само рожден ден, а и кръгъл-кръгленичък юбилей! Това е Татяна Христова.
От името на всички нас - останалите двама редактори в блога, искаме да честитим празника на Татяна Христова и да й пожелаем да бъде все така здрава и работоспособна още много, много години напред!!!
За хората, които следят NovaVizia.com по-отскоро ще кажа, че Татяна Христова покрива специфичен периметър в блога ни, като пише материали със съвети и анализи в сферата на човешките ресурси, работата в екип, мениджмънта, образованието и кариерата, както и ревюта на различни книги и сайтове. В тези пет секции можете да откриете повечето материали на Татяна Христова.
По-долу сме приготвили малка селекция с материали на Татяна Христова, в случай, че проявявате интерес в темите, по които работи, консултира и пише тя:
Том Питърс продължава поредицата си от кратки видео беседи по мениджмънт. След “Политиката на работното място“, този път акцентът на беседата на Питърс е лидерството и дефиницията за лидерство.
Том Питърс признава, че различни организации и компании са го канили за лектор по темата “Лидерството през 21 век” и че той е приемал поканите, но че в тези свои презентации е говорил за лидерството по същият начин, както е говорил за лидерството и преди началото на 21 век.
Всеки съвременен учебник по мениджмънт има “глава” или “раздел” за организационната култура. Точно там авторите споделят своята гледна точка за организационната култура и макар и с някои различия на нас, читателите, ни става ясно, че организационната култура е “начинът, по който работи една организация“.
В България май че не вярваме много-много на организационната култура. Склонни сме да я възприемаме повече като измислица на теоретиците по мениджмънт, вместо като реалност, която съществува във всяка компания.
Книгата “Да правим бизнес като Ikea” доказва, че това нещо - “организационната култура”, съществува, независимо дали искаме или искаме.