Снимка: Sxc.hu

Деветият епизод на “Стажантът” по ТВ 2 предложи на зрителите полезна поука - какво се случва, когато в един проект “сложиш всички яйца в една кощница”, т.е. си прекалено зависим от един човек, от един доставчик, от един ресурс.

За пореден път в “Стажантът” стана ясно кой е основният отговорен за провала в един екип - неговият ръководител. Не някой обикновен служител, не дори служител с вина за загубата, а ръководителят, мениджърът, лидерът.

Нека да скицираме накратко какво се случи в “Стажантът” 2, епизод 9:

Продължи към пълния текст →

Изправяте се пред поредната ни анкета, която задава въпроса “Има ли смисъл да се изучава мениджмънт?”.

Като казвам “да се изучава мениджмънт“, имам по-конректно предвид т.нар. “управленски” или “бизнес” специалности в университетите у нас, като например “Стопанско управление”, “Индустриален мениджмънт” и сходни други специалности с ясно изразена (поне така би следвало да е) бизнес насоченост.

Също така, тъй като понятието “мениджмънт” (или “управление”, ако предпочитате) е много широко, нека уточня, че въпросът ми “Има ли смисъл да се изучава мениджмънт?” е наистина широко зададен.

Става дума както за общите познания в областта на мениджмънта, така и по-специфични познания в областта на стратегическия мениджмънт, мениджмънт на персонала, маркетинг мениджмънт, финансов мениджмънт и др.

Или, става дума за различни аспекти на мениджърското познание, които могат да се продобият в университет в съответните специалности.

Преди да дадете мнението си по анкетата за мениджмънта

Преди да дадете вашия отговор, може би ще пожелаете да се запознаете с няколко материала:

Продължи към пълния текст →

След като ръководителите изяснят какви са целите, по които компанията ще работи, възниква въпросът коя е най-подходящата организационна структура, така че целите да бъдат постигнати.

В търсенето на отговор на този въпрос се налага цялостната дейност на компанията да бъде разчленена на отделни дейности, а след това да се извърши групиране на дейностите в отделни групи.

Този процес е известен като “департаментализация”. Това със сигурност не е новост за вас - понятието е популярно в света на мениджмънта.

Все пак, може би за някои от вас е новост, че всяка компания има свой уникален начин за класификация на различните видове дейности.

Продължи към пълния текст →

Широко разпространена е мисълта, че мениджърът е човек, който постига резултати, като кара другите да работят. И разбира се това е така.

Фокусът на тази мисъл обаче е мениджърът, а не неговите подчинени. Колкото и болезнено да е, трябва да признаем беспорната истина, че за да има във фирмата качествени служители, определящият фактор е ръководителят и неговото умение да ръководи хора. От него и само от него зависят резултатите. Ако служителите не изпълняват задачите и не работят за постигането на фирмените цели това не означава, че те не могат. Това е показател, че ръководителят не може.

Тази истина в днешно време е изключително актуална, особено за предприемаческите организации, достигнали определен етап от своето развитие. На повечето собственици на бизнес до болка е позната ситуацията, че докато лично следят изпълнението на служителите във фирмата нещата се случват. В момента, в който собственикът е ангажиран с нещо друго, като че ли работата във фирмата спира.

Продължи към пълния текст →

Това е втората част на статията “Принципите на изграждане на организационна структура на управление. Преди да я прочетете, препоръчвам ви да се запознаете с първа част на материала.

Както вече видяхме, “функцията” се занимава само с част от бизнеса, а не с целия бизнес. Оттук произтичат и трудностите както при поставянето на цели, така и при измерването на резултатите на съответната функционална област.

Продължи към пълния текст →

Чували ли сте ръководители, които казват, че имат успех в ръководството на хора, защото следват своите “железни” (в смисъл на “вечни”) принципи?

А чували ли сте ръководители, които заявяват, че имат едно и също отношение към всички служители, независимо какви са те?

Имал съм нещастието да бъда ръководен и от едните, и от другите. Нито, “железните”, “вечните” принципи, нито еднаквото отношение към всички е водело до ефективност в работата.

Тъкмо обратното! Опитът ми показва, че и единият, и другият стил са били повод за ниски резултати, неизпълнение на задачите и … за много деструктивни конфликти на междуличностна основа.

Продължи към пълния текст →

В този материал ще ви запозная с Фред Фидлър и с неговите открития в областта на ситуационото лидерство.

Фред Фидлър е роден през 1925г. във Виена. През 1938г. заминава за САЩ. Там учи в Чикагския университет, където получава магистърска степен по клинична психология, а след това и научна степен “доктор на хуманитарните науки” със специализация по терапевтични отношения (1946-1949).

От 1969г. Фидлър е професор по психология в университета във Вашингтон. През 1992г. се пенсионира, но продължава да работи активно, главно в областта на подготовка на ръководителите.

Широката известност на Фред Фидлър е свързана със създадения от него “модел на непредвидените ситуации” за ефективността на лидерството, с който се откриват нови възможности в областта на изучаване на фирменото лидерство.

Продължи към пълния текст →