В много компании по света и у нас има системи за оценяване. Насочени са към “измерване” на постигнатите резултати в работата на индивиди и групи, с цел възнагражденията да бъдат по-справедливи. Като казвам “по-справедливи”, имам предвид всекиму според личния принос и личните постижения. А двете основни техники, с които се измерват постиженията са “самооценяване” и “оценяване” (оценяване от от прекия ръководител, от колеги, от клиенти).
Знам, че “самоценяването” не е присърце на някои мениджъри. Някак обидно им звучи служителите да се самооценяват. Според тях оценяването е работа на мениджъра, а не на служителя.
Продължи към пълния текст →
