Този материал е продължение на статията Казусът “има хора” vs “няма хора” (1), в който се анализираха някои цифри и проучвания за трудовия пазар, а така също и се поставиха три въпроса на вниманието на специалистите по човешки ресурси.

Ако проучванията показват, че има хора, но въпреки това компаниите не успяват да намират хора, то според мен има две хипотези:

1. Хората не намират вакантните работни места за достатъчно привлекателни и достойни за тях

Можем ли да отхвърлим тази хипотеза? Едва ли. В България се работи за най-малко пари в сравнение с останалите страни на Европа. Да, има компании (особено в столицата), в които възнагражденията са завидни, но столицата не е България.

Ами какво да кажем за “твърдите” възнаграждения, които доказано са демотивиращи и не стимулират към производителност?

А инвестициите в развитието на служителите и мениджърите? Че та са от край време минимални, а в някои компании изобщо липсват.

Виж повече →

Като човек пряко ангажиран с управлението на човешките ресурси донякъде се чувствам съпричастна с едно събитие, което се провежда тези дни у нас - това е ІХ национална конференция на Българската асоциация по управление и развитие на човешките ресурси. Сигурна съм, че конференцията ще се посети отново от стотици професионалисти по управление на човешките ресурси.

Каква ще е тазгодишната атмосфера на конференцията не зная. Не ми се иска да е същата “атмосфера на присъствие“, каквата бе преди две години. Тогава заедно с моя колега Тодор Христов изнесохме доклад на тема “Национално изследване на екипната ефективност в българските компании“.

Впечатленията ни тогава бяха, че аудиторията (близо 400 професионалалисти по управление на човешките ресурси) в немалък процент е пасивна, вяла, на моменти и сънлива. Нямаше нито един зададен въпрос, нито през първия, нито през втория ден на конференцията, въпреки големия брой презентации и доклади на най-различни теми.

На фона на тези импресии позволете да ви представя съвременните възгледи за ролите на професионалистите по управление на човешките ресурси на Дейв Улрих.

Виж повече →

Ако работите в компания, в която има стандарти за работа и ако забележите, че тези стандарти не се спазват винаги и както трябва, редното е да обърнете сериозно внимание на тези служители, които имат проблеми с тях. Специалистите по човешки ресурси имат специален ритуал в подобни случаи - това е т.нар. “интервю за оценка на изпълнението“.

Интервюто за оценка на изпълнението се провежда от всеки пряк ръководител, който е ангажиран с оценяване на работата на свои служители и се състои в “даване” и “получаване” на обратна връзка на служителя за това как се се е справил с работата си за определено време, какви са постиженията и слабостите му, какво може да се направи с цел корекция на работното поведение.

У нас провеждането на интервю по повод месечните оценки не е толкова разпространено като управленска практика. Без никакво колебание ще кажа, че основната причина е дефицитът на мениджърска компетентност, особено в ролите на “Директор” и “Мотиватор“.

Казано с други думи има мениджъри, които не знаят какво точно да кажат на тези служители, които имат проблеми със стандартите за работа, което от своя страна е опасно явление, защото подкопава качеството на работа в компания.

Виж повече →