Наскоро станах свидетел на страхотен лош пример за намиране на нови служители сред студентите в едно голямо учебно заведение.
Казаха ми, че собственик на една компания с персонал 50-60 души иска да се срещне със студенти, за да им предложи работа. Тъй като съм убедена, че студентите трябва да да работят през лятото, за да съберат практически опит, се зарадвах на тази идея за посещение.
В уречения ден и час посрещнах този собственик на вратата на учебната зала. Разменихме няколко думи. Казах му, че по мои наблюдения една голяма част от студентите вече са си намерили работа. Отговорът му беше, че това няма особено значение, тъй като работата и условията на работа в неговата фирма са много добри и със сигурност ще има много желаещи.
Ето един показателен видео клип на тема “Информационните технологии и образованието“, изготвен в контекста на американската образователна система.
Според мненията във видео клипа (дело на интелигенти и прозорливи преподаватели и хора в образователния сектор на САЩ), образованието е на последно място в страната по степен на IT интензитет, като бива изпреварвано дори от индустрия като въгледобива.
Прес-съобщение от Българската асоциация по управление и развитие на човешките ресурси (БАУРЧР), озаглавено “Рейтинг на университетското икономическо образование в България” дава информация за някои интересни моменти, свързани с проучване на висшето образование у нас, нивата на заплащане на току-що завършили студенти и т.н., организирано от БАУРЧР и в-к “Пари”.
Въпросният рейтинг на университетското икономическо образование е изготвен след анкетиране на 686 работодатели и специалисти по подбор на персонал, които са дали своята оценка за всички 51 акредитирани от Министерството на образованието и науката университети у нас. Най-много са анкетираните от София - 59,91%.
В анкетата на БАУРЧР и “Пари” присъстват следните въпроси (и съответните отговори на анкетираните):
Възпитаниците на кой университет бихте наели на работа?
Преди известно време проведох поправителен изпит - имаше доста студенти, които по една или друга причина бяха дошли да “поправят” оценките за знанията, усвоени по време на семестъра.
Ще запомня този ден с мощната емоция на удивление, която ме споходи. Иначе казано - “почуда”, “изумление”, “изненада”.
Ето какво ме удиви (учуди, изуми):
Безгрижието на една немалка част от студентите да дойдат неподготвени на поправителен изпит.
Наглостта на тези, които направиха опит за преписване (с мобилен телефон и други способи).
Езиковата неграмотност на повече от половината присъстващи в залата.
Това, че преподавателите са на път да свикнат с подобни прояви, най-вече защото правилниците в университетите не предвиждат санкции за нарушителите, както и защото преподавателят, “заловил” нарушителя със сигурност има повече неприятности и разправии с управата, отколкото самият нарушител.
Ето защо, моето удивление не беше съпроводено с удовлетвореност, както обикновено психолозите твърдят, че се случва, а с негативни преживявания.
Благодарение на Димо Щерионов имах възможността да изгледам и изслушам, а после и да прочета речта на Стив Джобс от Apple пред студентите в Станфордския университет през 2005г.
На всички вас, които търсите упорито успеха в работата, кариерата и изобщо живота, но също така искате да се занимавате с нещата, които истински обичате, препоръчвам да изгледате тази реч. Ето я:
Стига да желаете да прочетете пълния текст на речта, можете да го сторите в Haha.nu.
По-долу прилагам онези послания на един от най-известните предприемачи в света, които ми направиха силно впечатление.
Ще ви разкажа една история. Чух я случайно и както се казва “без да искам” от хора, които разговаряха на маса, близо до тази, на която бях седнала тези дни в една кафе сладкарница.
Хората на съседната маса нямаха намерение да бъдат предпазливи в разговора помежду си. Ето как съвсем неволно станах негов свидетел. И няма да скрия от вас, че той ме огорчи и възбуди негативни чувства.
Наскоро станах свидетел на страхотен лош пример за намиране на нови служители сред студентите в едно голямо учебно заведение. 
Ще ви разкажа една история. Чух я случайно и както се казва “без да искам” от хора, които разговаряха на маса, близо до тази, на която бях седнала тези дни в една кафе сладкарница. 
