Лятна жега. Вече е почти 8 вечерта, а въздухът е застинал независимо, че по това време обикновено се появява морски бриз. Ако не е движението на хора и автомобили, човек би си помислил, че се намира в Сахара, а не по улиците на лятна Варна.
Заставам пред едно улично заведение, в което знам че се приготвят вкусни неща. Пред мен има опашка от 3-4 души. По навик погледът ми неволно се отправя към трите жени, които работят зад щанда.
Едната от тях е видимо леко побледняла и уморена. “Не ми е добре” - казва тя тихичко на колежката си. Точно в този миг се появява отнякъде и четвъртата жена, която работи тук. Тя е “старшата”, а може би и техният шеф.
“Хайде, тръгвай си, няколко пъти вече те подканям да се прибираш, какво правиш още тук!?”, хем загрижено, хем шеговито казва тя на уморената продавачка.
Случката е отражение на една важна част от управлението на персонала в малката фирма - служебните отношения с персонала.
Виж повече →
