Анкетата ни за казуса “Има ли хора или няма хора?” обособи три групи мнения на мениджъри, служители, консултанти и др. - общо 403 гласа, все на читатели на Novavizia.com, а именно:
“Има хора, но няма мениджъри, които да ги привличат, мотивират и задържат”. Така мислят 60% от гласувалите, или 240 гласа.
“По-скоро няма хора” - така мислят 24% от гласувалите, или 97 гласа.
“Хора има, няма компании” - така мислят 16% от гласувалите, или 66 гласа.
Анкетата, която организирахме не може да претендира за представителност, но въпреки всичко, предвид специфичната аудитория на NovaVizia.com и немалкия брой мнения в нея, тя заслужава внимание. В няколко поредни статии ще направя коментари и ще отразя лично мнение по казуса “Има ли хора или няма хора”.
Ето един показателен видео клип на тема “Информационните технологии и образованието“, изготвен в контекста на американската образователна система.
Според мненията във видео клипа (дело на интелигенти и прозорливи преподаватели и хора в образователния сектор на САЩ), образованието е на последно място в страната по степен на IT интензитет, като бива изпреварвано дори от индустрия като въгледобива.
Прес-съобщение от Българската асоциация по управление и развитие на човешките ресурси (БАУРЧР), озаглавено “Рейтинг на университетското икономическо образование в България” дава информация за някои интересни моменти, свързани с проучване на висшето образование у нас, нивата на заплащане на току-що завършили студенти и т.н., организирано от БАУРЧР и в-к “Пари”.
Въпросният рейтинг на университетското икономическо образование е изготвен след анкетиране на 686 работодатели и специалисти по подбор на персонал, които са дали своята оценка за всички 51 акредитирани от Министерството на образованието и науката университети у нас. Най-много са анкетираните от София - 59,91%.
В анкетата на БАУРЧР и “Пари” присъстват следните въпроси (и съответните отговори на анкетираните):
Възпитаниците на кой университет бихте наели на работа?
Ако темата за висшето образование ви вълнува, препоръчвам ви да прочетете интервюто с министъра на образованието в Капитал.
Аз лично го прочетох три пъти. И това, което ми направи впечатление е, че на актуалните и логично звучащи въпроси на журналистите почти отсъства конкретика в отговорите на министъра.
Ще ви разкажа една история. Чух я случайно и както се казва “без да искам” от хора, които разговаряха на маса, близо до тази, на която бях седнала тези дни в една кафе сладкарница.
Хората на съседната маса нямаха намерение да бъдат предпазливи в разговора помежду си. Ето как съвсем неволно станах негов свидетел. И няма да скрия от вас, че той ме огорчи и възбуди негативни чувства.