Как протича едно интервю за работа в Google можете да видите от видео клипа по-долу, след което ще откроя основните моменти, които правят впечатление в изказванията на специалистите по човешки ресурси на Google и обикновени кандидат-служители:
Основните моменти в процеса на интервюто за работа (за подбор) са:
Като човек пряко ангажиран с управлението на човешките ресурси донякъде се чувствам съпричастна с едно събитие, което се провежда тези дни у нас - това е ІХ национална конференция на Българската асоциация по управление и развитие на човешките ресурси. Сигурна съм, че конференцията ще се посети отново от стотици професионалисти по управление на човешките ресурси.
Впечатленията ни тогава бяха, че аудиторията (близо 400 професионалалисти по управление на човешките ресурси) в немалък процент е пасивна, вяла, на моменти и сънлива. Нямаше нито един зададен въпрос, нито през първия, нито през втория ден на конференцията, въпреки големия брой презентации и доклади на най-различни теми.
На фона на тези импресии позволете да ви представя съвременните възгледи за ролите на професионалистите по управление на човешките ресурси на Дейв Улрих.
Преди около месец прочетох прес съобщението на Бостънската консултантска група за проведено глобално изследване с 4741 изпълнителни директори от 83 страни в света, посветено на въпроса с талантливите служители.
В изследването за талантливите служители участват Бостънската консултантска група (BCG) - консултантска компания по мениджмънт, WFPMA - Световната федерация на Асоциациите за управление на персонала, и SHRM - Общество за управление на човешките ресурси.
Ако следваме “нишката” в българския коментар, виждаме, че основният акцент, който е изведен е, че компаниите по света вече “намаляват търсенето на кандидати на местния пазар на труда и наблягат върху набирането на таланти в глобален мащаб“. Има още няколко други акценти, но те по-скоро бледнеят пред “набирането на таланти от глобалния пазар”.
Така представени нещата в българския печат не отразяват достатъчно обективно резултатите от изследването на BCG. Затова по-долу ще изброя накратко основни акценти от изследването.
Длъжностната характеристика е документът, без който трудно бихте намерили компетентни нови служители, при това такива, които няма да искат да напуснат скоро след като са били назначени на работа.
За специалистите по управление на човешките ресурси горното твърдение е принцип, който е строго съблюдаван. Който го наруши, след това съжалява.
Да ви кажа право, не съм убедена в това, че имаме “недостиг на хора“. Учебните заведения например, направо “пращят по шевовете” от млади хора, които искат да работят и да развият кариера! Истината е, че не всички от тях са вашите потенциални талантливи служители, но както казват Дейв Улрих и Уейн Брокбенк:
“Талантът идва от самите потоци на движение на хората в организацията: как те влизат в организацията, доколко развиват своите умения, как “се движат” из организацията, кога се насочват навън.
Управлението на таланта означава не само да вземаме и задържаме най-доброто, но и да установяваме и се освобождаваме от лошото и неподходящото.”
Ако във вашата фирма има стандарти за работа, поместете ги като приложение към длъжностните характеристики! Няма да съжалявате! Опитът ми досега показва, че длъжностната характеристика в комплект със стандарти за работа е предпоставка за лесно и бързо възприемане от страна на служителите.
Впоследствие усилията на служителите да се справят с изискванията на стандартите за работа са повече от успешни. Точно такъв е резултатът, който мениджърите преследват, когато разработват длъжностни характеристики и стандарти за работа!
От известно време аз и колегите ми от СИТА Мениджмънт Консулт работим за компания, в която предстои въвеждането на два основни стандарта за работа. Преди да се появим там, ролята на стандарти е била изпълнявана от един дълъг списък с „правила”. Въпреки това фирмата е имала почти ежедневни проблеми с изпълнението на задачите. „Правилата”, вместо да помогнат, били възприети като „бюрократични усложнения”.
След това „правилата” били вмъкнати в длъжностните характеристики. Станало така обаче, че списъкът с работни задачи бил „в пъти” по-кратък от списъка с правила. Качеството на работа на персонала в този смисъл с нищо не се променило.
Ако имате подобни случаи и във вашата фирма и сте на път да въвеждате някакви стандарти за работа, съветвам да направите следното:
От някои висши мениджъри и собственици на фирми съм чувала, че да се обучават служителите просто не си струва. Служителите напускали и парите, вложени в обучение отивали на вятъра.
Тези оценки донякъде са оправдани. И аз да съм собственик, ще желая преди всичко да видя какъв е приносът на обучението за производителността, качеството на работа, удовлетворението на моите клиенти и едва тогава - удовлетворението на моите служители от участието им в обучението.
Доколкото познавам практиката у нас, много специалисти по управление на човешките ресурси се провялят именно тук. Те не успяват да убедят своите ръководители, че обучението си заслужава.
Една от най-често срещаните причините за това е, че служителите по управление на човешките ресурси нямат практиката да оценяват провежданите обучения.