Когато получих първото си назначение и започнах работа, си мислех че всичко ще ми е лесно, безоблачно и щастливо. Бяха ми нужни само 3 дни, за да разбера, че това не е така.

Причините:

• Сблъсках се с непознати за мен неща, такива каквито не бях учила в университета.
• Нямаше кой да ме ориентира - всички бяхме еднакво млади и току що назначени.
• Шефката ни направи опит да ни въведе в работата, но така абстрактно и непонятно ни обясняваше, че аз и останалите колеги установихме, че сме още по-объркани, отколкото преди.

Работата, на която се радвах така много, когато ме назначиха, започна да ме плаши.

Виж повече →

Не ми се иска някой от вас да си помисли, че заглавието е незавършено поради техническа грешка. Няма такава грешка!

Но вие вероятно се досещате какво е продължението на “Ние ги лъжем, че ги учим, а те…”, нали?

Умишлено избрах подобно заглавие. Целта ми е да разделя участниците в този процес на надлъгване (в него няма победители) на две групи. Висшето училище, плюс преподавателите в него са едната група. Другата група са студентите.

Мое вътрешно убеждение е, че ако висшето училище и преподавателите се правят, че обучават, то и студентите се правят, че учат.

Това ми прилича на компания, в която работодателите и мениджъри обявяват колко добри са възнагражденията и условията на работа, но служителите усещат фалша и като компенсация се правят, че работят всеотдайно.

Виж повече →