Само преди два дни BusinessWeek и Interbrand публикуваха традиционната си класация “Топ 100 на най-добрите марки в света 2007″.

Като цяло, методологията на Interbrand за определяне на най-добрите марки и тази година не е по-различна от 2006г. Изискванията към марките са поне една трета от продажбите да се генерират извън държавите, в които са създадени, да притежават широка разпознаваемост и популярност извън клиентската си база и да са оповестили публично финансови и маркетингови данни за дейността си.

Поради тези причини и тази година в класацията не попадат марки като Visa и Wall-Mart. И тази година в класацията не попадат различни марки на Procter & Gamble, тъй като (както обясняват от Interbrand) в изчисленията вниманието се фокусира върху оценката на индивидуални марки, не на портфолио от такива.

По други причини авиолиниите отново не присъстват в класацията, както бе и през 2006г., а фармацевтичните компании са извадени от класацията за сметка на застрахователните компании.

А ето и първите 20 марки от пълния списък Топ 100 на най-добрите световни марки в света 2007:

Продължи към пълния текст →

Advertising Age насочи мислите ми към темата “бизнесът и благотворителността”, и по-точно към една от най-грандиозните и шумно афиширани световни благотворителни кампании RED, създадена в помощ на борбата със СПИН в Африка и организирана от Боно от U2 и Боби Шривър от DATA.

Замисълът на кампанията, стартирала през 2006г. е средствата за фондацията за борба със СПИН да се наберат с помощта на продажбите, които няколко световни компании ще реализират. Определен процент от тези продажби бива заделен директно за RED кампанията, т.е. за фондацията.

Оказва се обаче, че това или е неподходящ начин за маркетиране на благотворителна кампания, или че разходите по кампанията са били неоправдано големи. Последните финансови данни сочат, че кампанията RED е събрала 18 милиона долара, докато по нея са изразходвани умопомрачителни суми, които наблюдателите определят на до 100 милиона долара.

Продължи към пълния текст →