Онзи ден, заедно с Татяна Христова взехме участие като лектори във вътрешнофирмен семинар на тема “Управление на човешките ресурси” с мениджърите на една средно-голяма за българските стандарти компания.
Сред своите клиенти компанията се ползва с известност и в бранша си има добър пазарен дял. До този момент компанията е увеличавала продажбите си с всяка година и дори има планове за географска експанзия в страната.
Случайно разбрах за реакцията на някои от мениджърите, когато им съобщили, че ще се провежда семинар във връзка с по-доброто управление на хора. Някои от тях (надявам се, не всички) казали на шефа си нещо от сорта на: “Уфф, какъв е този семинар пък сега (разбирай “Какви човешки ресурси?!”), имаме толкова много друга работа да вършим…”
Понякога, колкото и да се стараем да ръководим и работим съгласно европейските или световните стандарти, просто не се получава. Една от най-често срещаните причини за това се корени в персонала ни, особено този, който работи “очи в очи” с клиентите и партньорите ни.
