“Титаник”: Най-вредният филм, правен някога

“Титаник” е най-вредният филм, правен някога!”

Признавам си, че когато за първи път прочетох това твърдение, се сепнах. Откъде накъде да е вреден филм? Че и “най-вредният”, на всичко отгоре?!? На мен лично много ми хареса, когато го гледах – драматичен и романтичен филм, който се помни дълго… И кой по-конкретно твърди това, че “Титаник” е най-вредният филм?

Твърдението е на Ранди Гейдж в неговата книга “Защо си Глупав, Болен и Беден… и как да станеш Умен, Здрав и Богат” (какво заглавие, само, а?). И го твърди, не защото не му е харесала актьорската игра на Кейт Уинслет и Леонардо Ди Каприо или песента към филма, изпълнена от Селин Дион, а защото има аргументите, че от деца биваме програмирани да смятаме, че да си богат и успешен е нещо едва ли не лошо, че богатство не се печели по честен начин, че “щастие” и “богатство” са две несъвместими понятия и че има нещо едва ли не благородно в това да си беден. Програмират ни (кой и как прави това ще узнаете в книгата) да вярваме, че бедността е признак за духовност, но да си богат и духовен е буквално невъзможно…

Ранди Гейдж е обрисувал тези много вредни за него вярвания (“мемове”) на няколко страници в своята книга и по-долу искам да споделя с вас откъс от неговите разсъждения за “Титаник” (и за огромен брой други хитови филми) – най-вредният филм, правен някога.

Ето въпросния откъс:

Титаник“Вероятно сте гледали филма “Титаник”. Ако не сте, значи вероятно сте сред малцината на Земята, които не са го направили. Всъщност, докато пиша тези редове, въпросният филм се превръща в най-гледания досега.

Защо ли?

Защото той служи на базиращите се на страха, ценитрирани около чувството за недоимък и ограничаващи вярванията на повечето хора за парите и успеха. “Титаник” ви програмира на много и различни нива – че е благородно да бъдеш беден, че богатите са неморални и парите са зло. И колкото повече ви е харесал този филм, толкова по-дълбоко сте били програмирани за недоимък. Според мен това е най-вредният филм, правен някога.

– Хайде де, Гейдж – ще кажете вие. Това е само една любовна история. и е филм! Знаем, че не е истина.

Нека тогава да погледнем филма през моя поглед…

Първата сцена от филма ни представя безгрижния Джак. И защо е толкова безгрижен? Защото е беден. Попаднал е на този круиз само, защото го е спечелил на игра на карти.

И така, първият урок, който научаваме е, че бедните са безгрижни и нямат проблеми. Помислете само за всички проблеми, които имат богатите…

Ами ако икономът се обади, че е болен и не може да дойде? А ако някой разбие “Ролса”? И имате ли изобщо представа колко скъпа е днес поддръжката на един хеликоптер?

Във втората сцена се запознаваме с Роуз. Тя определено не е щастлива. Защо? Защото трябва да се омъжи за скучния богаташ. Ако си спомняте, майка й я поучаваше, че трябва да преглътне горчивия хап и да се омъжи за него в името на своето семейство.

И така, вторият урок, който научаваме (подсъзнателно, разбира се) е, че трябва да си продадеш душата и да размениш щастието срещу пари.

По-нататък във филма, друга особено важна сцена показва хранещата се в трапезарията на първа класа Роуз. Заобиколена е все от отегчителни , превзети богаташи, които отпиват бренди, пушат пури и дрънкат повърхностни безсмислици и някакви безсъдържателни неща във връзка с проведени игри на поло. В един кадър някаква майка плесва китката на своята дъщеричка, задето не знае как да използва единадесетата си вилица вляво, предназначена за стридите. (Добре, малко е преувеличено, но съвсем малко.)

Появява се Джак и казва на Роуз:

– Слез долу в трета класа, за да ти покажа как да се веселиш!

Филмът ни отвежда при бедните хора, които, разбира се, пеят, танцуват и се забавляват, показвайки ни колко по-приятно и по-весело е да бъдеш с тях, отколкото с онези скучни, гадни и сковани богаташи.

Какво е подсъзнателното програмиране тук? Богатите не са забавни. Бедните са тези, с които трябва да се стремиш да бъдеш. И ако искате да бъдете приети от тълпата и да се слеете с нея (нещо, към което повечето хора се стремят през целия си живот, започвайки от детството), е за предпочитане да бъдете бедни.

Тогава корабът се блъска в айсберга…

Богатите опитват да се промъкнат в спасителните лодки или да си осигурят с подкупи достъпа до тях. Богатият годеник на Роуз дори изтръгва едно бебе от ръцете на майка му в опитите си да се вмъкне в лодката. (Спомнете си, че мемовете са свързани с емоциите и че децата въздействат особено силно. Затова можете ли да си представите подсъзнателната реакция, отпечатана в съзнанието ви, когато сте видели как някакъв богат егоист измъква невинно бебе от обятията на майка му, за да си спаси кожата?)

Виждаме изчезващите зад хоризонта лодки с размахващи веслата богаташи, докато водата залива злочестите бедни хора на по-долните палуби. Виждаме как една смела майка казва спокойно на децата си, че ще слязат долу и ще пеят църковни песни, докато потънат. Извинете ме, но не мога да се сдържа да не повърна!

Бързо превъртаме напред към края на филма. Роуз вече е на около 180 години. Горката й внучка се побърква от грижите си по нея. Роуз има огърлица за 40 милиона щатски долара, която може да подари на внучката си, за да я осигури за цял живот. И какво прави тя с нея?

Хвърля я на акулите!

Едно ниво подир друго, този филм ви програмира подсъзнателно, че парите са нещо лошо, богатите са зли и е хубаво, дори духовно, да бъдеш беден. Нищо не е по-далече от истината на това твърдение.”

Край на откъса! Е, какво мислите за филма “Титаник” сега? ;-)

Този и още много други примери, дадени от Ранди Гейдж за хитови филми, телевизионни предавания, известни книги и статии във вестници и списания навеждат на мисълта, че системно се налага една убеденост (мем), че парите са нещо лошо, че богатите са зли и че духовността е вътрешно присъща на бедността.

Едва ли не, приучаваме се да мислим, че човек трябва да избира или да е богат, или да е щастлив. Двете едновременно очевидно не са възможен вариант! Подобни схващания ни програмират и пречат да се осмелим да поискаме да бъдем по-богати, по-здрави, по-умни и по-щастливи.

Това твърди Ранди Гейдж – самосъздал се милионер, тръгнал от нулата (и дори под нея), който в момента печели милиони долари от различни бизнес начинания. Само между другото – този богат, успял в материално отношение и реализирал се професионално човек дава всеки месец десятък (10%) от брутното си възнаграждение (!), защото вярва, че това е духовен закон от хиляди години – да връщаш обратно на източника си на духовна енергия и да подкрепяш с 10% в знак на благодарност, признателност и уважение за всичко, което получаваш. Но за подобни неща филми не се правят и книги не се пишат, като цяло…

Склонен съм да се присъединя към аргументите на Ранди Гейдж за програмирането, което ни се прави по темата за парите. Нормално е да се присъединя – все пак вече съм чел Робърт Кийосаки и историята за “Богат татко, беден татко” и съм наясно колко “убедителен” може да бъде един твой беден “ментор” по темата за парите и щастието.

А какво е вашето отношение към темата? Споделяте ли размислите на Ранди Гейдж за филма “Титаник” и за посланията, които филма (и много други филми, книги, предавания и т.н.) изпраща на подсъзнателно ниво? Какво мислите за връзката “богатство-щастие” и възможна ли е тя според вас?

За книгата на Ранди Гейдж, от където е взет откъса

Защо си Глупав, Болен и Беден... и как да станеш Умен, Здрав и БогатВ книгата си “Защо си Глупав, Болен и Беден… и как да станеш Умен, Здрав и Богат” Ранди Гейдж показва как да се освободим от чуството, че сме жертва, да повярваме, че се всеки може да постигне просперитета, който желае, да си създадем ментална настройка за просперитет, да разберем необходимостта от добре информиран и освободен от предрасъдъци егоизъм. Тази провокираща книга ще изпита вашите убеждения, ще ви накара да се изправите пред страховете си и ако сте “за”, ще ви покаже как да сте умни, здрави и богати!

“Защо си Глупав, Болен и Беден… и как да станеш Умен, Здрав и Богат” (изд. Анхира, 2012г.) е за хората, които искат да си помогнат и да станат по-независими, по-здрави и по-богати.