Един мениджър може притежава висока компетентност, отлично образование и солидна доза увереност в собствените си сили, но ако с някои свои действия отблъсква служителите си, няма да е достатъчно ефективен.
А нерядко се случва именно това – мениджърът да отблъсне служителите си. Защо? Защото се държи като задник.
Кои са най-характерните признаци на шефа-задник?
Можеш да считаш, че шефът ти е задник, когато той (тя):
- Смята, че правилата важат за всички останали, но не и за него самия. Например, закъснява за работа или си тръгва по-рано, но изисква от служителите си да правят точно обратното.
- Не разбира, че човекът прави длъжността, а не длъжността – човека.
- Заобгражда се с безброй слуги. Например лична секретарка, шофьор и др. Цени раболепието, не обича различното мнение.
- Изисква прекалено специфични придобивки, за да се чувства добре/щастлив/производителен. Например специална марка минерална вода, без която не е в състояние да проведе презентацията си.
- Изгражда си мнение за други хора от гледна точка на това доколко могат да му бъдат от полза. Онези, които могат да му бъдат полезни с нещо са “добри”, останалите са “лоши” или “безполезни”.
- Съди за служителите според личните си ценности, а не според ценностите на самите служители, според фирмените или общоприетите ценности.
- Дава оценка за резултатите от работата на служителите без самия той да е постигнал някакви резултати.
- Иска от служителите да свършат нещо, което той самият не би свършил.
- Не зачита баланса между работа и личен живот и се обажда на служителите в техните домове вечер или през почивните дни.
- Вярва, че всички само го дебнат да сбърка, за да го разкритикуват за някой пропуск.
- Забавя, спъва или спира кариерното развитие на служителите си.
- Не слуша. За сметка на това, обожава да говори.
- Микроменажира. И се меси в работата на другите за най-малкия детайл.
- Обещава нещо значимо за служителите, след което не го изпълнява.
- Пред сътрудниците говори едно, а зад гърба им – друго.
- Представя идеите, усилията и постиженията на сътрудниците си за свои собствени, а неуспехите, пропуските и пропуснатите възможности – за техни лични.
- Твърди, че работи прекалено много, а служителите му – прекалено малко.
Настоящата статия е вдъхновена от блог публикация на Гай Кавазаки и обогатена с мои собствени наблюдения.
