Защо опитни мениджъри, постигнали впечатляващи резултати, често изпитват трудности в ръководенето на хора и поддържането на доверие? Какво пречи на професионалисти с безупречна експертиза да изграждат здрави, мотивиращи взаимоотношения със своите екипи?
Една от причините се крие в поредица от несъзнателни, но разрушителни модели на поведение, които постепенно подкопават авторитета и общуването. Именно тези 20 лоши лидерски навика, описани от Маршал Голдсмит, често се оказват бариера пред дългосрочния успех.
Нека научим повече за тези лоши лидерски навици.
Кои са лошите лидерски навици?
Двадесетте лоши лидерски навици са систематизирани от Маршал Голдсмит – международно признат коуч по лидерство от САЩ, който ги описва в книгата си “What Got You Here Won’t Get You There” през 2007 г.
Според Голдсмит много лидери не се нуждаят толкова от нови знания или техники, колкото от способността да прекратят определени свои действия, които саботират успеха им.
Именно утвърдените, често несъзнателни навици в общуването се превръщат в пречка пред доверието и резултатите. Това са поведения, които в миналото може да са помагали за постигане на успех, но с израстването в кариерата вече не работят – или дори вредят.
Маршал Голдсмит подчертава, че лидерството изисква не само надграждане, но и целенасочено отказване от навици, които са загубили своята полезност.
Двадесетте лоши лидерски навика са:
- Да печелиш на всяка цена;
- Добавяне на прекалено много стойност;
- Оценяване и съдене;
- Деструктивни коментари;
- Започване с “Не”, “Но” или “Обаче”;
- Демонстриране на интелект;
- Говорене с гняв;
- Негативизъм;
- Задържане на информация;
- Липса на признание;
- Присвояване на чужди заслуги;
- Оправдания;
- Вкопчване в миналото;
- Фаворизиране;
- Отказ от извинение;
- Нелоялно изслушване;
- Липса на благодарност;
- Наказване на вестоносеца;
- Прехвърляне на вината;
- Натрапчива нужда да бъдеш “себе си”.
Да разгледаме малко по-подробно всеки от тези двадесет лоши лидерски навика.
1. Да печелиш на всяка цена
Това е непреодолимата нужда винаги да се доказва правота и да се доминира във всеки спор. Лидери с такъв навик често влизат в конфликти по дребни теми и настояват тяхното мнение да бъде възприето, дори когато въпросът няма съществено значение. С течение на времето това настройва хората срещу тях и задушава конструктивния диалог.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.2. Добавяне на прекалено много стойност
Този лош лидерски навик се проявява в непрекъснато желание всяка идея от сътрудниците да бъде “подобрена” или променена. Макар намерението да е добро, такова поведение кара служителите да се чувстват недооценени. В резултат мотивацията им за споделяне на идеи и предложения постепенно намалява.
3. Оценяване и съдене
Този лош навик се изразява в автоматично даване на категорични оценки – например: “Това е добра идея” или “Това няма смисъл”. Така личните стандарти на лидера се налагат като универсални. Често подобно отношение потиска креативността и създава напрежение.
4. Деструктивни коментари
Тук се включват саркастични подмятания, иронични забележки и шеги за чужда сметка. На пръв поглед подобни реплики може да звучат остроумно. Постепенно обаче подкопават доверието и самочувствието в екипа.
5. Започване с “Не”, “Но” или “Обаче”
При този лош лидерски навик всяко изречение започва с думи, които подсказват несъгласие. Дори когато следва одобрение или уточнение, първоначалното впечатление е за противопоставяне. С течение на времето такъв начин на общуване обезкуражава открития диалог.
6. Демонстриране на интелект
Проявява се в непрекъснато подчертаване на знания, опит и компетенции. Понякога включва излишни технически подробности или акцентиране върху собствените заслуги. Подобно поведение кара околните да се отдръпват и да губят желание за споделяне на идеи.
7. Говорене с гняв
Това е склонността към повишаване на тон, рязка критика и емоционални изблици. якои лидери възприемат тези реакции като израз на решителност. Всъщност ефектът е засилване на страха и ограничаване на инициативността на служителите.
8. Негативизъм
Този лош лидерски навик се проявява в автоматично посочване на причините, поради които нещо няма да проработи. Чести са реплики от типа: “Нека ти обясня защо това няма да стане.” С времето подобна нагласа потиска ентусиазма и създава усещане за безсмислие на усилията.
9. Задържане на информация
Някои ръководители умишлено ограничават достъпа до информация, за да съхранят контрол или предимство пред останалите. Това води до слухове, несигурност и напрежение. Постепенно се губи доверието и страдат резултатите.
10. Липса на признание
Този навик включва пренебрегване на успехите и приноса на хората в екипа. Когато усилията остават невидими, се появява чувство за разочарование и отчуждение. В дългосрочен план мотивацията на служителите намалява значително.
11. Присвояване на чужди заслуги
Характерно за този навик е присвояването на идеи и постижения, реализирани от други. Това поражда силно огорчение и усещане за несправедливост. Когато подобно поведение се повтаря, талантливите служители губят доверие в своя лидер и често напускат.
12. Оправдания
Този лош лидерски навик представлява склонност да се търсят външни фактори като обяснение за грешки или пропуски.
Например: “Вината е в обстоятелствата. Ситуацията бе такава. Малшанс.” По този начин отговорността за действията се размива, а възможността за учене и развитие намалява.
13. Вкопчване в миналото
Проявява се в често връщане към предишни проблеми и оправдания. Миналото се използва като аргумент срещу промяна или като обяснение за настоящи неуспехи. Резултатът е застой и липса на адаптация.
14. Фаворизиране
Този лош навик включва съзнателно или несъзнателно предпочитане на определени хора в екипа. Например едни и същи служители получават внимание и доверие, докато други се игнорират. Това води до усещане за несправедливост и напрежение.
15. Отказ от извинение
Някои ръководители смятат, че извинението е проява на слабост. Всъщност признаването на грешка и изразяването на съжаление засилват доверието. Отказът да се поеме отговорност се възприема като арогантност и липса на емпатия.
16. Нелоялно изслушване
Проявява се в разсеяно слушане или преструване на внимание по време на разговори. Подобно поведение показва, че мнението на събеседника няма значение. Това е една от най-пасивно-агресивните форми на неуважение.
17. Липса на благодарност
Този лош навик е свързан с отсъствие на елементарно признание за усилията на другите. Липсата на думи като “Благодаря“ създава впечатление за безразличие. Впоследствие мотивацията и ангажираността на хората отслабват.
18. Наказване на вестоносеца
Проявява се в нападане или обвиняване на човека, който съобщава лоши новини. Това води до култура на страх и прикриване на проблеми. Способността да се приема неприятна информация спокойно е белег на лидерска зрялост.
19. Прехвърляне на вината
Характерно е постоянното търсене на виновници за всяка трудност. Например: “Ако другият отдел не се беше забавил, проектът щеше да е готов.” Подобно поведение блокира извличането на поуки от допуснатите грешки и не позволява поемането на лична отговорност.
20. Натрапчива нужда да бъдеш “себе си”
Този лош лидерски навик включва оправдаване на вредни модели на поведение с аргумента “Такъв е характерът ми”. Истинското лидерство предполага готовност за промяна и развитие. Личната идентичност не е основание да се поддържат токсични навици.
В резюме
Двадесетте лоши навика на лидерите, описани от Маршал Голдсмит, са мощен инструмент за себепознание и промяна.
Макар често да изглеждат безобидни или естествени, тези поведения подкопават доверието и ефективността в екипа.
Най-голямата сила на този списък е неговата простота – ясно посочва какво е нужно да спрем, ако сме лидери, за да постигнем повече.
Прочети повече: Автентично лидерство.
