Когато бях на 19 години, живях известно време във Франция при моя първа братовчедка (родена и омъжена в тази страна). Там се запознах с една възрастна жена. Сигурно не бих я запомнила, ако всичко в нея и около нея тогава не беше от странно по-странно за мен.
Тази жена живееше в отдалечено от цивилизацията място – в планината, в малка каменна къща заедно с едно куче, няколко кози и малка градина с картофи и боб. Беше приятелка на семейството на моите роднини, а те я посещаваха веднъж на два месеца, за да й донесат някои продукти от сорта на брашно, зехтин, сол и други дреболии.
Седемдесетгодишната жена беше всъщност истинска дама. Имаше висше образование по философия, научна титла и добра кариера на учен-изследовател. Решила да се уедини и да заживее далеч от суетата на големия град, след сполетялото я нещастие – нелепата смърт на нейните двама синове.
Проблеми с управлението на времето?
Преди да я видя на живо си я представях като повехнала старица-отшелница, която гасне тихо в полуразрушения си дом сред спомените от живота си. И бях така изненадана, когато видях, че изглежда твърде одухотворена и живее и разсъждава като мъдрец.
Тя ни разведе из малкото си и подредено стопанство, похвали се с картофената и бобена реколта, показа своите книги, наредени грижливо на няколко дървени лавици, почерпи ни с козе мляко и хляб, който беше изпекла преди това, а за добре дошли ни гости с кафе от цикория. Показа и каква книга чете, а аз все още не мога да забравя листите хартия с нейните бележки, които си беше водила.
Всъщност тази жена не живееше в пълна самота макар, че живееше сама и откъсната от света. Когато можеше, канеше свои приятели да я посещават и се радваше на възможността да поговори с тях, да даде някой друг съвет или да чуе какво става в света извън нейния затворен свят. Приятелите й не бяха много, но всички бяха достойни хора, на които тя се доверяваше, а те се отнасяха с уважение и любов към нея.
Тази жена прилича на жената, която Фани Хорн – героинята от романа “Осъдени души” на Димитър Димов – среща по планинския път. Изглежда че такъв стил на уединение не е изненада в тези географски ширини. Ако вярвам на думите на жената, която срещнах толкова отдавна в Франция, че е доволна от този начин на живот, мога да заключа, че тя без съмнение бе намерила баланс и хармония между уеденението и общуването по този свой, макар и доста странен за мен начин.
Какво можем да правим всички ние, които живеем в населени места, сред хора, коли, медии, информационни технологии? Ако вярваме на думите на експерти по баланса и хармонията в живота, начини има, но животът само в едната, или само в другата крайност (уединение или общуване) не е за препоръчване.
Три разпространени поведения
Три от разпространените поведения в нашето съвремие са:
- Имате близки, приятели, познати, колеги, но по-скоро се чувствате самотен.
- Контактите ви с близките, приятелите, познатите, колегите, са по-скоро объркващи, дразнещи, изненадващи, изнервящи, нежелани от вас и вие ги избягвате умишлено.
- Контактите и общуването с близки, приятели, познати, колеги ви носят удовлетворение, защото ви зареждат с енергия.
Според Пол Сорджи, автор на книгата “Балансът” (изд. “Кръгозор”, 2009) въпросният баланс между уединението и общуването е вроден баланс и е добре да го познаваме, за да го поддържаме, вместо да залитаме ту в едната, ту в другата крайност.
Сорджи отбелязва следното:
“Кръгът на нашите предци бил сведен до няколко познанства и общуване с няколко човека. Нашите предшественици са живеели в контакт приблизително със 150-175 души. Преобладаваща част от хората в тази група са били добри познати – роднини и членове на същата общност.
Уменията, структурата на ума, схемите на взаимоотношения са се развили в хармония с житейските обстоятелства. Макар праисторическият живот на нашите предци да е бил скотски, да е бил съществуване, прекарано в отчаяни опити за избягване на болести, глад и насилствена смърт, той е бил предсказуем. Тогава малцина са знаели това. Житейските изпитания са били ясно определени и предскауеми подобно на смяната на сезоните и атмосферната обстановка.
Това бил балансиран и естествен живот.”
Балансът и човешкият мозък
Както казват експертите, има няколко дяла на човешкия мозък, които работят в баланс и поддържат естествено равновесие помежду си:
- Единият от тях е така устроен и усъвършенстван в продължение на векове, че може балансира нервната възбуда, а благодарение на това индивидът реагира адекватно на различни житейски потребности.
- Друга част от мозъка е устроен и усъвършенстван да доставя чувството на удовлетвореност и когато взаимоотношенията с други хора са резултатни, той ни подтиква да продължаваме да общуваме.
- А има и трети дял, който ни предупреждава (сигнализира), че определени хора и обстоятелства могат да ни навредят и с това ни подтиква да избягваме контакт с тях.
Излиза, че сме родени с баланс между тези три дяла на нашия мозък, следователно сме биологически подготвени за балансиран живот. И по различни причини (понякога и незнание кое, кога и как да правим) дисбалансираме иначе своя най-висш и балансиран човешки орган – мозъкът, който ръководи поведението ни.
4 правила за баланс между уединение и общуване
В книгата “Балансът” Пол Сорджи предлага четири правила за баланс между уединението и общуването, за които съм убедена, че могат да бъдат разбрани и прилагани от всеки един от нас, който е наясно, че трябва да лавира между уединението и общуването, за да е удовлетворен и щастлив от себе си.
1. Намери начин за уединение
Това е времето, което трябва да прекараме без телефон, без телевизия, без компютър, без разговори и срещи.
Безплатен бюлетин
Присъедини се към 1800+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Това е времето за размисъл, а най-добре е да размишляваме в уединение. Дали ще го посветим на спомени, на минали случки, на планове и намерения – това няма значение. Значение има доколко спомените, случките, плановете и намеренията носят удовлетворение, позитивни чувства, добро настроение.
Това е здравословното уединение, което балансира.
2. Поддържай поне пет стабилни познанства
Става дума за пет важни контакта с хора, във взаимоотношенията с които откриваме съпричастие, доверие, сърдечност, благосклонност, морална подкрепа, взаимно доверие.
Това са здравословните контакти, без които се чувстваме зле, потиснати, с малко самочувствие и без обратна връзка какви сме като хора.
3. Поощрявай подходящите запознанства и прекратявай онези, които не са такива
Емоцията, която изпитваме, когато общуваме с друг човек вероятно е най-добрият ориентир кое запознанство е здравословно и кое не е. Така че довери се на личната емоция. Какво изпитваш, когато знаеш, че ти предстои разговор или среща с определен човек? Какво чувстваш по време на самия разговор и когато разговорът приключи?
Казано с други думи, това е вътрешният ти глас (интуиция), на който много хора, между които и аз самата, се доверяват.
Мениджър на фирма ли си?
4. Прекарвай поне 1 час дневно далеч от всички форми на повърхностно и провокативно общуване
Един час дневно в здравословно уединение е час за зареждане на батериите. През този час не гледай телевизионни програми, които те дразнят, не ползвай интернет, спи, разхождай се, занимавай се с нещо, което ти е приятно, мисли за хубави неща, помечтай.
Прочети повече: Колело на живота.
