Моделът за шестте форми на власт на Френч и Рейвън показва, че влиянието върху хората може да произтича от различни източници – от длъжността и контрола върху награди и санкции до експертността, личния авторитет и информацията.
Това разграничение е важно, защото хората невинаги следват онзи, който има най-висока позиция. Понякога най-силно влияние упражнява човекът с най-дълбоки знания, най-голямо доверие или достъп до информация, от която останалите зависят.
За един ръководител следователно има значение не само колко власт притежава, а и откъде идва тя. Това помага да се разбере защо някои мениджъри изграждат истински авторитет, а други разчитат почти изцяло на длъжността си.
Кои са шестте форми на власт?
Концепцията за шестте форми (източници) на власт е дело на Джон Френч и Бърт Рейвън – социални психолози от САЩ, които я публикуват за пръв път в статията си “The Bases of Social Power” през 1959 г.
Основната теза на Френч и Рейвън е, че властта не е еднородна. Тя има различни проявления – едни хора влияят чрез длъжността си, други чрез страх от санкции, други чрез награди, трети чрез личния си авторитет или експертност.
Френч и Рейвън разграничават следните шест форми на власт:
- Власт, основана на принуда.
- Власт, основана на възнаграждения.
- Законова власт.
- Експертна власт.
- Референтна (харизматична) власт.
- Информационна власт.
Тези форми понякога се наричат и шестте източника на власт или шестте основи на властта, като акцентът е върху причините и ресурсите, от които произлиза влиянието.
Шестте форми на власт на Френч и Рейвън са представени на диаграмата по-долу:
Да разгледаме по-подробно всяка една от шестте форми на власт.
1. Власт, основана на принуда
При властта, основана на принуда влиянието на мениджъра се основава на въздействието му върху подчинения чрез наказание или заплаха за наказание.
Когато резултатите от работата на някой подчинен не съответстват на установените изисквания или когато той редовно игнорира нормите, стандартите и правилата за работа, които са приети в организацията, на неговия ръководител ще се наложи да въздейства върху поведението му чрез прилагането на санкции.
Санкциите предизвикват страх. Страхът на свой ред е мощна емоция и при определени обстоятелства това може да се използва много ефективно от мениджъра. Понякога дори намекването за уволнение, лишаването от някои привилегии или понижаването в длъжност могат да дадат незабавно желания резултат.
Властта, основана на принуда обаче може да бъде проблематична и дори с нея може да се злоупотребява. Това, че мениджърът има правото да я използва по силата на своята длъжност не означава автоматично, че той трябва непрекъснато да го прави. Тази форма на власт може да доведе до силно неудовлетворение в хората, към които се прилага и като цяло следва да се използва предпазливо, като крайна мярка.
Научи повече от статията “Как се упражнява власт чрез принуда и дисциплинарни мерки”.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.2. Власт, основана на възнаграждения
При властта, основана на възнаграждения влиянието на мениджъра се основава на въздействието му върху подчинения чрез осигуряването или на обещание за осигуряване на някаква награда.
Когато иска да мотивира своите служители, мениджърът може да реши да даде или да обещае да даде награди – бонус или повишение на заплатата, повишение в длъжност, работа по предпочитани задачи, специално обучение, признание, похвали и др. Всички тези награди се контролират от ръководителя и ако подчинените му очакват да получат възнаграждение за добре свършена работа, е твърде вероятно те да я свършат наистина добре.
Властта, основана на възнаграждения обаче също може да бъде проблематична. Например, тя не винаги е това, което изглежда отстрани. Много мениджъри нямат реални правомощия да увеличават заплати или да повишават в длъжност. Също така, ако възнаграждението, което мениджърът дава не носи достатъчно стойност в очите на служителя, то няма да има нужния ефект, с което властта на ръководителяя всъщност отслабва.
Изключение от това правят похвалите и отдаването на признание. Всеки обича да бъде хвален и да получава признание за важни приноси или добре свършена работа. Неслучайно похвалите са една от трите тайни на едноминутния мениджър.
3. Законова власт
При законовата власт (легитимна власт) влиянието на мениджъра се основава на правото или пълномощията му да изисква от подчинените си.
Примери за хора със законова власт са президент или министър-председател, крал, изпълнителен директор, кардинал, директор на училище, министър, шеф на пожарната и т.н. Властта на подобни хора се опира на:
- Културни ценности. Тук се включват такива неща като възраст, интелигентност, класова принадлежност, физически характеристики и други. В някои култури например на по-възрастните хора се дадени правата да предписват поведението на по-младите.
- Възприемане на социалните структури. Ако един служител възприема като право йеархията на длъжностите, то той ще възприема законната власт на мениджъра си, който заема по-висока длъжност в йеархията. По такъв начин законовата власт в една група или организация е отношение предимно между длъжностите, отколкото между отделните личности.
- Упълномощаване от законов представител. Мениджърът може да бъде разглеждан като човек със законова власт за предписване на поведение на подчинените си, ако преди това са му дадени такива права от законов представител, на когото самият мениджър е подчинен.
Законовата власт може да бъде непредсказуема и нестабилна. Ако един шеф на организация загуби поста си и се превърне в обикновен служител, както всички останали, неговата законова власт моментално ще се изгуби. Ако този човек до този момент е разчитал най-вече на законовата си власт, внезапно ще се окаже, че той повече не може да оказва никакво влияние на околните.
4. Експертна власт
При експертна власт влиянието на един човек се основава на зависимостта на едно лице или група от знанията и уменията му. Ето как тези знания и умения се превръщат в източник на власт, тъй като без тях лицето или групата не могат да вземат компетентни решения или да действат правилно.
Експертната власт представлява всъщност неформален авторитет. Експертната власт съществува до този момент, до който могат да се ползват знанията и уменията на някого, които другите не притежават.
Така че, експертната власт съществува обективно, но до голяма степен тя е във възприятията на другите. Може да си експерт в своята област, но важно е и другите да признаят тази експертност.
Научи повече от статията “Как се упражнява експертна власт”.
5. Референтна власт
При референтната власт влиянието на мениджъра се основава на самоидентификацията на неговите служители с него самия. Служителите подражават на ръководителя си и развиват качества, които наблюдават в него. Това е власт по примера на харизматичното влияние на ръководител над подчинен.
Референтна власт имат например известните личности. С нейна помощ те могат да влияят на околните по широк кръг от теми – от това какви продукти да се купуват до това за коя политическа партия да се гласува. Неслучайно в рекламни клипове често можем да видим известни лица – това е заради референтната власт, които тези личности притежават над част от обществото.
В работна обстановка човек може да притежава референтна власт дори и да не е мениджър, стига да е харесван от останалите и да ги кара да се чувстват добре. Подобен човек може да притежава силно влияние.
Референтната власт може да е голяма отговорност. Нерядко има ситуации, в които определени хора притежават силна референтна власт над околните, без да са го заслужили. С тази власт лесно може да се злоупотреби. Героят на Тодор Колев – аферистът “Ястребовски/Соколов” от филма “Опасен чар”, притежава референтна власт над хората и с нейна помощ, както и благодарение на проявлението на т.нар. “хало ефект” той прави с лекота своите машинации с цел лично облагодетелстване.
Да се разчита само и единствено на референтна власт не е добра стратегия за ръководител, който се стреми към уважение от сътрудниците си в дългосрочен план. Ако обаче референтната власт се комбинира с експертна власт, това често е една много успешна комбинация.
Научи повече в статията “Референтна власт и връзката й с харизмата”.
6. Информационна власт
При информационната власт влиянието се основава на достъпа до определена важна информация.
Да притежаваш контрол върху информация, от която се нуждаят околните, е голяма сила. Например, може да имаш достъп до поверителна финансова информация – това автоматично те поставя в силна позиция спрямо хората, които нямат подобен достъп, но имат нужда от информацията, за да вземат определени решения.
Намирайки се в информационна епоха можем смело да кажем, че информацията е особено важна форма на власт. Тази власт не произлиза толкова от естеството на самата информация, колкото от достъпа до нея и от възможността да я споделяме, задържаме, крием, изопачаваме и манипулираме.
Информационната власт е нож с две остриета. Един мениджър може да я използва, за да помага на сътрудниците си, или като оръжие срещу тях.
Приложение
Шестте форми на власт на Френч и Рейвън се използват активно в различни сфери.
Например:
- Управление на хора и екипи. Мениджърите могат да комбинират законова власт, експертна компетентност и възможности за награждаване, за да поддържат висока мотивация. Ако акцентът падне само върху принудителната власт, често се стига до напрежение и текучество.
- Продажби и обслужване на клиенти. Търговските представители могат да изграждат влияние чрез експертна власт (знания за продуктите) и референтна власт (лично доверие). Понякога използват информационна власт, за да предлагат решения, които клиентите не са обмислили.
- Преговори. В преговорни ситуации принудителната власт (например възможност за отказ от сделка) и възнаграждаващата власт (отстъпки или бонуси) често са ключови. Умелата употреба на експертна информация също увеличава влиянието.
- Обучение и наставничество. Наставниците разчитат основно на експертната и референтната власт, за да вдъхновят обучаемите да се развиват.
- Лидерство при промени. При промени в организацията законовата власт осигурява формалната база, а референтната и информационната власт помагат за печелене на подкрепа.
Моят поглед
Силната страна на модела на Френч и Рейвън е, че показва колко ограничено е да отъждествяваме властта единствено с длъжността. Един ръководител може да има значителни формални правомощия и въпреки това да притежава слабо реално влияние, докато човек без управленска позиция може да бъде изключително влиятелен благодарение на своята експертност, авторитет или достъп до важна информация.
За мен особено важен е въпросът на какво се опира влиянието на един мениджър. Ако то зависи предимно от принуда и формална власт, хората могат да изпълняват изискванията му, но това не означава непременно, че го уважават или следват по собствено желание. Експертната и референтната власт обикновено създават различен тип влияние – основано в по-голяма степен на доверие и признание.
Моделът не бива обаче да се използва като рецепта, според която някои форми на власт са винаги “добри”, а други – винаги “лоши”. В определени ситуации са необходими формални правомощия, санкции или възнаграждения. Въпросът е доколко съзнателно и уместно ръководителят използва различните източници на влияние.
Затова бих използвал шестте форми на власт като карта на управленското влияние. Полезният въпрос за един мениджър не е само “Колко власт имам?”, а “Откъде идва моето влияние върху хората – и какво ще остане от него, ако утре вече нямам тази длъжност?”
Прочети повече: Власт. Що е то?
