Един от начините да сме интересни и желани събеседници, които Едуард де Боно анализира в своята книга “Как да притежаваме красив ум” е да се стремим да открием съгласие с човека, с когото разговаряме.
Да съумеем да открием допирни точки на съгласие с наш събеседник определено е предизвикателна задача, но и постижима. Струва си да търсим и откриваме тазкива точки, тъй като това ще направи ума ни по-красив.
Ето както отбелязва в тази връзка Едуард де Боно:
“Красотата е нещо, което може да бъде оценено от другите. Красивият ум може да бъде оценен от останалите. Това не е умът на човек, седящ в ъгъла и решаващ изключително сложни пъзели…
Красотата на ума ви ще блесне в разговорите. Точно както хората се вглеждат във физическата ви красота, точно така ще се наслаждават на вашето остроумие. Вие можете, ако поискате, да направите ума си по-красив. Това не е предмет на вродена интелигентност или големи познания. Важно е само как използвате ума си.”
Предизвикателството в откриването на точки на съгласие със събеседника идва от факта, че често пъти това е противоположно на естествените наклонности на хората да печелят винаги в битката между Аз-овете. А за някои хора съгласието с чуждото мнение е равнозначно на загуба.
Истински пример
Имах колега, който почти винаги в разговори и дискусии използва едни и същи думи. А те са: “Това не е така!”, “Не, категорично не съм съгласен!”, “Това не е вярно!”.
Колегата не е глупав. Напротив, има професионални познания, мисли бързо, осведомен е за важни области на живота и познанието, поддържа контакти. Но този маниер да разговаря го прави досаден, неприятен и предизвиква негативното чувство, че той иска да донимира във всичко.
Крайният резултат е, че на човек му се убива желанието да има нещо общо с подобен човек. Неговият ум, макар и с добри качества, не е красив, защото наранява другите хора.
Нека този пример не те отнася в протовоположната посока на несъгласяването – постоянното съгласяване с мнението на другите. Не е нужно да се съгласяваме с всичко и с всеки. Както не е нужно и полезно да се противопоставяме на всичко и на всеки.
Да се стремим обаче да откриваме точките на съгласие с човека, с когото говорим – ето това е вече проява на красив ум!
7 начина да открием точки на съгласие в разговора
Ето как бихме могли да откриваме точките на съгласие:
- Като полагаме усилия да разберем каква е логиката на човека, с когото разговаряме.
- Като обмисляме внимателно дали има някакви особени обстоятелства другият да има право да мисли по своя начин.
- Като се фокусираме върху ценностите на другия човек и се постараем да открием съгласие по линия на общите между неговите и нашите лични ценности.
- Като признаваме неговият “спецален” опит, стига да има такъв.
- Като преценяваме възможността да се съгласим с някои от изводите, с някои от аспектите на гледната точка на събеседника ни.
- Като се опитваме да усетим насладата от постигнатите допирни точки на съгласие.
- Като се опитваме да променяме личните си възприятия по пътя на “оглеждане” на нещата от всички възможни гледни точки.
Наистина, седемте предложения на Едуард де Боно да направим ума си по-красив чрез изразяване на съгласие с другите хора никак не са лесни. Изискват мотивация, търпение и вяра, че така е редно да се постъпва.
Прочети повече: 4 роли за ефективна комуникация на Кантър.