Акио Морита е синоним на Sonу – една от най-знаменитите търговски марки в света на битовата електроника.
Компанията Sony Corporation става световноизвестна благодарение на иновативните си продукти – транзисторни радиоприемници, телевизори с кинескоп Trinitron, видеокамери Betamax и портативни плейъри Walkman. Така, Акио Морита влиза в историята като “шампион на продуктите” и един от най-популярните бизнесмени на своето поколение.
Как преминава животът на Акио Морита? Каква е неговата бизнес история? И какво е значението на идеите му в наши дни?
Проблеми с управлението на хора?
Биография на Морита
Акио Морита е роден през 1921 г. в град Нагоя, Япония. Семейството му е заможно и притежава едно от най-старите японски предприятия, специализирани в производството на саке.
Петнадесет поколения от фамилията работят в бизнеса със саке и по традиция, като първороден син, от Акио Морита се очаква да оглави и продължи семейния бизнес. Той обаче се отклонява от утъпкания път и избира да стане инженер, като се записва да учи физика в Императорския университет в Осака под ръководството на известния японски учен, професор Цунесабуро Асада.
През 1940 г. професор Асада оглавява изследвания по поръчка на Имперския военоморския флот и младият Акио Морита е включен в работната група с длъжност “военоморски инженер”. След като се дипломира, той започва работа във флота, където се занимава с разработката на топлинно насочващи се морски оръжия и прибори за нощно виждане.
Именно във флота Акио Морита се запознава с тринадесет години по-възрастния Масару Ибука, който вече има репутацията на изключителен специалист по електроника, заради приносите му в изобретяването на система за откриване на подводници. Двамата стават добри приятели, а по-късно и бизнес партньори и основатели на компанията Sony Corporation.
След края на войната, Масару Ибука, заедно със свои бивши сътрудници основава малка компания – Tokyo Tsushin Kenkyusho (Токийска лаборатория за телекомуникации), с предмет на дейност производство на късовълнови адаптери.
Акио Морита започва работа в тази фирма и едновременно с това преподава в Токийския технологичен институт. Той преговаря със своите роднини да бъде освободен от задълженията си към семейния бизнес. След като през 1946 г. получава пълна свобода и финансова подкрепа от семейството си, Акио става съдружник на Масaру Ибука в неговата нова компания Тokyo Tsushin Kogyo или просто ТТК.
Първоначално Морита и Ибука си представят Тokyo Tsushin Kogyo като “иновативна компания, която ще произвежда нови и високотехнологични изделия с използването на оригинални производствени процеси”.
Първата възможност да разработят ново изделие възниква, след като Масару Ибука изучава щателно американски магнетофон и установява, че традиционната магнитна лента може да бъде заменена с лента, произведена на книжна основа.
Независимо от перфектното техническо изпълнение на новото изделие обаче, продажбите на Тokyo Tsushin Kogyo са обезкуражаващи. Акио Морита осъзнава, че за да имат успех е необходимо да се идентифицират като компания, да се научат на нови неща и да открият нови пазари за новите си стоки.
През 1955 г. компанията ТТК започва производството на нови транзисторни радиоприемници. Акио Морита пътува до САЩ и там разбира, че името на компанията означава много за успеха на един бизнес. Той осъзнава, че името “ТТК” едва ли може да привлече вниманието на огромния американски пазар за битова елетроника. Завръща се в Япония и двамата с Масару Ибука заедно решават да преименоват компанията.
Ето как, ТТК се превръща в Sonу Corporation – от латинската дума “sonus”, която означава “звук”. През 1971 г. Акио Морита става президент на Sonу Corporation, а през 1976 г. и председател на Съвета на директорите на компанията.
Забележителните успехи на Sonу Corporation под ръководството Акио Морита го превръщат в един от най-изтъкнатите ръководители на компании в света.
Безплатен бюлетин
Присъедини се към 1800+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.През 1990 г. името му е включено в сп. Fortune в списъка на 25-те най-обаятелни хора на годината. През 1982 г. за изключителен принос в развитието на техническите иновации в разработването на видео системи и укрепването на международната търговия, Акио Морита е награден с медал на Кралската академия на изкуствата и занаятите на Великобритания. През 1992 г. за заслуги в развитието на англо-японските отношения кралица Елизабет ІІ го удостоява с рицарско звание.
През 1986 г. Морита написва книгата “Произведено в Япония”, която се превръща в световен бестселър. В нея той описва своя живот, историята на Sony и своите възгледи за различни важни професионални теми.
Акио Морита получава инсулт през 1993 г., една година след заболяването си подава оставка и така се оттегля от поста Председател на Съвета на директорите на Sonу Corporation. Умира през 1999 г.
Морита и Sony
Една от отличителните черти на Акио Морита е способността му да предвижда техническите перспективи и да ги адаптира бързо за целите на разработване на нови пазари. Именно това допринася за създаването на репутация на Sonу като на иновативна компания със сериозни комерсиални успехи.
С течение на времето, Sonу получава световна известност благодарение на множеството произведени от нея иновативни продукти, като например транзисторни радиоприемници, кинескопи за телевизори Trinitron, видеокамери Betamax и портативните касетъчни плейъри Walkman – едни от най-успешно продаваните продукти на ХХ век.
Например, касетъчният плейър Walkman има небивал успех и името му започва да се използва в качеството на съществително собствено име, което олицетворява всички марки преносими касетъчни плейъри. Само през 1993 г. продажбите на Walkman надминават 100 000 000 броя, затова и Акио Морита става известен в общественото съзнание като “Мистър Walkman” – един от най-изтъкнатите бизнесмени на своето поколение.
Технологичните иновации на Sony са подпомогнати от организационните иновации, ръководени лично от Акио Морита – те именно мотивират към творчески усилия инженерите на компанията. Любопитен факт е, че до 1965 г., когато в Sony вече работят над 6000 служители, фирмата няма официална организационна структура – с цел да не се бюрократизират креативните процеси на инженерната мисъл. Все пак, през 1970 г. Sony въвежда дивизионална организационна структура, която по-късно се трансформира в щабна организационна структура.
Освен това, компанията става лидер и в разработването на политика за човешки ресурси, например, приемане на работа на студенти, които завършват университети, привличане на специалисти от други фирми и нарушаване на традицията за пожизнена заетост.
Друга причина за известността на Sony e ясно фокусираната пазарна политика към чуждестранните пазари. Така още през 1965 г. около половината от продукцията се продава в чужбина, основно в Северна Америка, а през 80-те години на ХХ век, около 70% от реализираната продукция се реализира на експортни пазари.
Акио Морита характеризира пазарната стратегия на Sony, като въвежда понятието “глобална локализация”. Това е пазарна стратегия, която съчетава локалния мениджмънт и маркетинг с общата корпоративна философия и поддържането на високо технологично ниво на операциите.
Така например, Sony създава мрежа от близо 500 филиала в цял свят за обслужване на всички свои пазари, които за разлика от други японски компании се управляват от местни ръководители, а не от японски мениджъри. На местните ръководители се предоставят широки права да вземат решения, свързани с инвестиции и производствена дейност. По този начи става възможна реализацията на стратегията на Морита за глобална локализация.
Само за сравнение, по същото време, но в друга голяма японска компания, която е конкурент на Sony – Matsushita (днешната Panasonic), едва 13 от общо 158 задгранични филиала на компанията се упрвавляват от мениджъри, които не са японци.
Между другото, любопитен факт, обясняващ експортната ориентация на Sony под ръководството на Акио Морита е също фактът, че през 60-те години на XX век в Япония компанията Matsushita разполага с огромна мрежа от около 20 000 фирмени магазина, в които се продава единствено собствената продукция на фирмата. Това именно тласка Морита да търси излаз на международни пазари – ход, който в дългосрочна перспектива се оказва изключително успешен.
В резюме
Със своя предприемачески размах и активност, Акио Морита остава в историята като един от най-успешните бизнесмени на Япония и пример за подражание от следващите поколения японски ръководители.
Прочети повече: 3 двигателя за бизнес растеж на Райс.
