Албърт Елис. Биография и идеи

Албърт Елис е американски психолог-терапевт, създател на рационално-емоционалната поведенческа терапия, която е популярна и в наши дни.

Рационално-емоционалната терапия на Елис се основава не само на емоционалния отговор (когнитивен процес), но и на активното поведение. Елис поощрява пациента да анализира личната си история и сам да преценява факторите, които са го довели до определено състояние. С това Албърт Елис прави преход от психоанализата към когнитивната психология.

Как преминава животът на Албърт Елис? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Елис

Албърт Елис е роден през 1913 г. в Питсбърг, САЩ, в еврейско семейство на емигранти от Русия.

Детството на Албърт Елис не е радостно. Той възприема родителите си за хладни хора. Баща му е пътуващ търговец и отсъства често от дома. Майката страда от биполярно разстройство. Родителите му се развеждат и Албърт остава да живее при майка си заедно с по-малките си брат и сестра, но няма майчина грижа и като най-голямо дете в семейството се грижи за братчето и сестричката си.

Това и други обстоятелства слагат отпечатък върху живота на Елис. Като дете той боледува често. Когато престоява една година в болница, родителите му почти не го посещават. Елис се чувства самотен от това отношение, но от друга страна става самостоятелен. Срамежлив като младеж, постепенно той предприема инициативи да се запознава с момичета и това повдига самоувереността му. Развива и завидна способност да анализира чуждото поведение.

Албърт Елис мечтае да стане уважаван романист и действително той по-късно се заема да пише художествени книги, както и научни текстове. Ориентира се към развиване на собствен бизнес и постъпва в колеж, за да получи нужните познания. Завършва бакалавърска степен по бизнес и създава своя фирма, която е печеливша, но кризата в САЩ през 30-те години на ХХ век го принуждава да я закрие.

Като служител в едно издателство, Албърт Елис се отдава на своята стара мечта да пише в свободното си време. Пише разкази, пиеси, романи, стихове, статии и философски съчинения. Те не са публикувани, но развиват способностите му да пише по философски и психологически теми.

Постъпването в Колумбийския университет е нов старт в живота на Албърт Елис. Той го завършва, когато е на 30 години. През 1942 г. е приет на работа в катедра по клинична психология в педагогическия колеж към Колумбийския университет. По това време Елис вече е последовател на Зигмунд Фройд, но едновременно с това изучава трудовете на Алфред Адлер, Карен Хорни, Ерих Фром и др. Елис е завладян от идеята да потърси собствен метод в психотерапията. Консултациите на пациенти в офиса му го насърчават в тази насока.

И наистина, Албърт Елис стига до разработване на своя собствена терапия. Той я нарича “Рационално-емоционална поведенческа терапия” и до днес тя е популярна сред психотерапевтите под наименованието “Когнитивно- поведенческа терапия”.

Албърт Елис оставя богато наследство от научни трудове, сред които “Как да живеем с невротичен човек” (1957), “Ръководство за рационален живот” (1961), “Психотренинг по метода на Албърт Елис” (1999), “Оптимистично остаряване” (1998), “Хуманистична психотерапия: рационално-емоционален подход” (2002), “Практика на рационално-емоционалната терапия” (2002), “Кого иска жената. Практическо пособие за еротично съблазняване” (2004), “Рационално-емоционална поведенческа поведенческа терапия” (2008) и др.

Елис развива кариера и в областта на сексологията. Редица негови статии са посветени на изследвания на човешката сексуалност и любов. Той е защитник на либералното отношение към секса. Собственият му личен му живот е изпълнен с връзки с много жени.

Албърт Елис боледува от диабет и има проблеми с черния дроб. Въпреки това продължава да работи по 16 часа дневно до 93-та си година. Почива от остра пневмония през 2007 г.

Елис и рационално-емоционалната поведенческа терапия

Рационално-емоционалната поведенческата терапия е най-значимата идея на Албърт Елис.

Работейки като психоаналитик през 40-те и 50-те години на ХХ век, Елис стига до извода, че много от пациентите формират своите прозрения и убеждения още в детството си. Впоследствие, разрешавайки някакъв възникнал свой проблем, особено негативен, предишните прозрения не са достатъчни.

Какво има предвид Елис?

Елис откроява зва вида реакции при среща с негативна случка:

• “Автоматична”, ирационална реакция. Ирационалната реакция е свързана със склонността на човека да оценява всичко в негативен план. Например, човек губи работата си и възприема това не просто като неприятна случка, а като ”ужасно бедствие” и лична некадърност. Елис описва ирационалните реакции (ирационалното мислене) като разрушителни за самочувствието и за по-нататъшните решения и действия.
• Рационална, обмислена реакция. Рационалната реакция според Елис е градивна и полезна. Рационалното мислене не допуска прибързани оценки и предполага способност за справяне с възникналия проблем. Загубата на работа в този случай не служи като повод за самообвинения и обвинения към другите, а като възможности за изход благодарение на притежавани качества.

В този смисъл терапията на Елис е насочена към насърчаване на пациента да разпознава чувствата, които поражда дадено събитие. Той казва, че не хората и събитията ни тревожат, а убеждението, че те биха могли да ни разтревожат.

Ето защо терапията на Елис се гради не само на емоционалния отговор (когнитивен процес), но и на активното поведение. Елис поощрява пациента да анализира личната си история, а по този начин и да намалява чувството за самота и нещастие в себе си. Вместо да повтаря, че няма никакви хубави възможности и всичко е свършено, пациентът преценява факторите, които са го довели до това състояние.

Рационално-емоционалната поведенческата терапия на Елис поставя под съмнение пасивната и тромава методология на психоанализата. През 1953 г. Елис се отказва напълно от психоанализата, а през 1960 г. представя доклад за нея пред Американската психологическа асоциация. Сблъсква се с остра критика от страна на колеги-психоаналитици, но все пак с труд и постоянство създава собствен институт с идеята да провежда семинари и изследвания.

Постепенно дейността на Елис привлича все по-голямо внимание сред психотерапевтите и така той получава признание, че е родоначалник на когнитивно-поведенческо направление в психотерапията.

Цитати от Елис

Албърт Елис е известен с мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Вие притежавате сила да конструирате мислите си, чувствата и действията и да спрете саморазрушаващото поведение.”
• “Щастието основно се усеща в стремежа да се постигнат някакви цели, тъй като човешката природа винаги се стреми да премине към някакво следващо начинание.”
• “Рационалните убеждения ни приближават до добрите резултати.”
• “Най-хубавите години от живота са онези, в които решавате, че проблемите ви са ваши собствени… Вие разбирате, че контролирате съдбата си.”
• “Не можем да променим миналото, затова променяме начина, по който мислим, чувстваме и се държим днес.”
• “Хората не само се тревожат. Те сами способстват да се тревожат.”
• “Неуспехът няма нищо общо с вашата вътрешна ценност като личност.”
• “Много хора не осъзнават, че не външните събития и обстоятелства създават щастието, а техните собствени възприятия за събитията и за тях самите им създават това усещане.”
• “Всеки следващ път, когато почувствате гняв, постарайте се да осъзнаете някои от физическите усещания и промените, които настъпват във вашето тяло.”

В резюме

Албърт Елис е един от влиятелните психолози в САЩ, чиито идеи се основават на твърдението, че повечето от проблемите ни произхождат от определени мисли и вътрешни убеждения. В зависимост от това дали реагираме емоционално или рационално, поведението ни е повече или по-малко адекватно.

Най-голямото постижение на Елис е разработената от него рационално-емоционална поведенческа терапия. Тази терапия е конструктивна (вместо пасивна, каквато е терапията “психоанализ”) и поощрява пациента да анализира личната си история и сам да преценява факторите, които са го довели до определено състояние.

С това Албърт Елис прави преход от психоаналитичното направление към когнитивното направление в психологията.

Прочети повече: Мелани Клайн. Биография и идеи.