Аристип е известен философ от Класическия период на философията, останал в историята като основател на школата на хедонизма.
Аристип обявява удоволствието за единствена съществена ценност на човека и го прегръща истински и фундаментално като начало и край на съществуването. Според него, който не се стреми към удоволствие, е извратен.
Как преминава животът на Аристип? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?
Биография на Аристип
Аристип е роден през 435 г. пр.н.е. в град Кирена – древногръцка колония в Северна Африка, която се намира на територията на днешна Либия. Семейството му е заможно и влиятелно.
Още като дете, Аристип изявява своите заложби. Той е умен, учи бързо и щедро споделя наученото с другите. Върши всичко с голям ентусиазъм и притежава забележително чувство за хумор.
Като млад, Аристип пристига в Атина, за да наблюдава Олимпийските игри, но една от главните му цели всъщност е да се запознае със Сократ. Срещата им е важна за Аристип, тъй като след нея той става ученик на Сократ и остава с него почти до екзекуцията му през 399 г. пр.н.е.
Първоначално Аристип е силно привлечен от школата на Сократ и най-вече от харизмата на своя учител, който притежава интелект, хуманизъм и сърдечност. По всичко личи обаче, че Аристип е привлечен не толкова от учението на Сократ, колкото от известността му. Аристип иска да се порадва на отразената слава и да може да се хвали, че го познава. Поради това, възникват известни разминавания между учителя и ученика.
Например, известно е, че Сократ не взема пари за преподаването, защото иска да покаже, че мъдростта е безценна. Аристип не разбира това и обикаля, за да събира пари за него, но мъдрецът отказва да ги приеме. Но Сократ най-вече се тревожи, че Аристип олицетворява характерен начин на практикуване на философията, който става известен като “хедонизъм”, и който – ако бъде възприет сред останалите – ще унищожи цялото учение, на което е посветил живота си.
В едно свое съчинение Ксенофонт описва сцена, в която Сократ мъмри Аристип за луксозния му начин на живот и стремежа му към удоволствия:
“Например пъдпъдъците и яребиците са привлечени от виковете на женските заради желанието и очакването си за чифтосване и напълно забравили за рисковете, се завтичат в мрежите на ловците.”
Намекът тук е повече от ясен. Сравнението с тичащ пъдпъдък е, за да покаже, че животът на хедониста неизбежно ще го впримчи в различни бъркотии.
Аристип учи при Сократ, но така също пътува и до Сиракуза, където усвоява тънкостите на реториката. Там той привлича вниманието на Цар Дионисий – брутален тиран, известен с нечовешката си жестокост, и става член на неговия двор.
Легендата твърди, че един ден Аристип предизвиква раздразнение в Дионисий, който се изплюва право в лицето му. Аристип проявява типичния си хумор и избърсвайки плюнката, отвръща, че рибарят не се оплаква, ако се намокри, докато изважда улова.
По-късно, Аристип се връща в родния си град Кирена, където основава собствена философска школа, която става известна като “Киренска школа”. В нея той преподава на учениците си своята характерна философия, свързана с живот заради удоволствията.
Аристип има дъщеря, която става негов пламенен последовател и наследник. Подробности за съпругата на Аристип или други негови деца не са известни. Знае се обаче, че има връзка с прочутата по това време куртизанка Лаис (Лайда) от Коринт.
В Кирена Аристип остава няколко години, но към края на живота си се завръща обратно в Атина, където умира през 356 г. пр.н.е.
📧 Безплатен бюлетин
Аристип и хедонизмът
Въпреки, че по-рано Демокрит издига сходни идеи, счита се, че именно Аристип е основател на философската школа на хедонизма, която издига удоволствието в единствена съществена ценност на човека и го прегръща истински и фундаментално като начало и край на съществуването
Аристип счита, че:
- Удоволствието е върховното благо за човека, особено физическите удоволствия, които според него са по-интензивни от интелектуалните удоволствия.
- Физическите удоволствия носят незабавен резултат и не бива да се отлагат в името на някакво по-дългосрочно благо.
Всъщност, точно тези две схващания отличават хедонизма от учението на Епикур. Епикурейството е сходна, но много по-умерена философска школа, чиято централна идея е да се наслаждаваш на по-простите удоволствия в живота.
Аристип иска всичко и го иска на мига. Той търси лесен живот и желае да живее в настоящето.
Каква полза да си хедонист, разсъждава Аристип, ако постоянно копнееш по разни неща в бъдещето или скърбиш за нещо, което не се е случило в миналото? Повечето хора живеят в миналото или бъдещето и затова трупат богатства или се тревожат за късмета си. Аристип се опитва да покаже, че чрез хедонизъм тези тревоги могат да се преодолеят.
Един ден Аристип бил гладен и отишъл да си купи кокошка. Той дал на продавача всичко, което имал в джобовете си. Оказало се, че джобовете му са така пълни, че платил много повече от необходимото. Околните го попитали защо. Аристип отвърнал:
“За мен парите са нищо. Знам единствено, че съм гладен.”
Това означава да цениш важността на настоящия момент!
При друг случай, на Аристип му довели като подарък три куртизанки и му казали да си избере една. Той взел и трите, като отбелязал остроумно, че е важно да уловиш мига.
Животът на Аристип бил свободен, както е освободена и философията му. Но в крайна сметка още в онези години това повече се подлага на критика, отколкото на хвалби. Защо?
Самият Сократ критикува Аристип, като отбелязва, че когато човек живее само заради удоволствието, той попада в капана на похотливостта. Преследването на удоволствието те впримчва и прави роб, така както в наши дни наркоманът е роб на зависимостта си.
Или, проблемът с прекомерния хедонизъм е, че човек попада лесно в порочна низходяща спирала, търсейки все по-силни удоволствия, докато накрая тялото не може да издържи повече. При това положение добродетелта вече няма нищо общо с правилния възглед и не е нищо повече от способността да се отдаваш на чувствени удоволствия. В какво всъщност е истински добродетелен такъв човек?
Разбира се, не всички хедонисти се ограничават само до телесните удоволствия. Например, един от учениците на Аристип – Теодор, изоставя посветеността на своя учител на удоволствието в настоящия момент в полза на ведрата мисловна нагласа. Аникерид, друг ученик, изтъква, че духовните удоволствия, като приятелството, са по-висши от плътските наслади, като секса.
Ученикът на Аристип Хезегий поема още по-нататък, като заключава, че има само един начин да си осигуриш живот без болка и той е да се посветиш на пълно бездействие. В най-чист вид, да се отдадеш на бездействие значи да се самоубиеш и Хезегий дори пише труд със заглавие “Смърт чрез гладуване”, който става задължително четиво за учениците в Александрия, където е издаден, но след няколко смъртни случая е забранен от фараона.
Критиката към хедонизма на Аристип може да се изрази по следния начин – грешка е да превърнеш удоволствието в единствена цел на живота. Ако наистина възприемеш тази философия за живота, удоволствието рано или късно ще те погуби.
Цитати от Аристип
Аристип е известен с крилати цитати, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:
- “По-добре е да си просяк, отколкото необразован; едните имат нужда от пари, другите от очовечаване.”
- “Мъдър е не този, който много чете, а който извлича полза от четенето.”
- “Важно е не да се въздържаме от наслаждения, а да властваме над тях.”
- “Твое право е да ме ругаеш, мое право е да не те слушам.”
- “Децата трябва да се учат на това, което ще им бъде от полза, когато пораснат.”
- “Отвсякъде е еднакво далече до Хадес.”
- “Философията ми е дала способността да говоря смело с всекиго.”
Моят поглед
За мен най-интересната идея при Аристип е не просто възхвалата на удоволствието, а настояването да живеем в настоящето. Тревогата за бъдещето и непрекъснатото връщане към миналото лесно ни отдалечават от живота, който реално се случва сега. В този смисъл Аристип напомня за нещо важно – удоволствието, радостта и удовлетворението не бива постоянно да се отлагат за някакъв по-добър момент.
Проблемът започва, когато удоволствието се превърне в единствен критерий за добър живот. Ако непрекъснато търсим следващото по-силно преживяване, лесно можем да се окажем зависими именно от онова, което уж трябва да ни прави свободни. Затова ми се струва особено ценна мисълта на Аристип, че важното не е да се отказваме от наслажденията, а да властваме над тях. Тук хедонизмът придобива далеч по-зрял смисъл.
Бих взел от философията на Аристип именно тази идея за мярката – да умеем да се наслаждаваме на живота, без удоволствието да започне да управлява нас. Приятният живот има стойност, но едва ли е достатъчен сам по себе си за пълноценен живот. Към него според мен трябва да се добавят смисъл, развитие, отношения, отговорност и способност понякога да избираме трудното днес заради нещо по-ценно утре.
Прочети повече: Кратка история на философията.
