Блез Паскал е френски философ, математик и учен от периода на Просвещението, който оставя следа с идеите си в областта на теологията и философията на съзнанието.
Паскал отхвърля опитите да се докаже чрез рационални аргументи, че Бог съществува и предлага метод, станал известен като “Облог на Паскал”. Той счита, че човешкото въображение е могъща сила, която може да ни води до истини, но и до заблуди, т.е. при хората въображението решава всичко.
Как преминава животът на Блез Паскал? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?
Биография на Паскал
Блез Паскал е роден през 1623 г. в Клермон-Феран, Франция, в семейството на заможен и ерудиран юрист – съветник в кралския двор.
Паскал е болнаво дете и не се отличава с физическа сила. В замяна на това, той притежава забележителни интелектуални способности, които бързо изявява.
Възпитаван лично от баща си в духа на педагогическите идеи на Мишел дьо Монтен, Паскал от малък изучава граматика, латински, испански, математика и философия и съумява да напредне толкова бързо в точните науки, че си печели славата на дете-чудо.
Само на 11-12 години, Блез Паскал създава собствени оригинални доказателства на различни математически теореми. Малко по-късно изучава Евклидова геометрия и дори е допуснат да участва (само като слушател) в срещите, организирани в монашеската килия на Марен Мерсен – френски математик и учен, при когото се събират някои от най-големите научни умове на Европа по това време, като например Жил дьо Робервал, Жерар Дезарг, Клод Мидорж, Пиер Гасенди, Рене Декарт и др.
В резултат на това, младият Паскал прогресира в математиката до такава степен, че когато е на 16 години, представя на групата от математици своето “Есе за коничните сечения”. По-късно идеята, развита от него, е наречена “Теорема на Паскал”.
През 1642 г., 18-годишният Блез Паскал изобретява механична изчислителна машина, която може да събира и изважда чрез стрелка за завъртане на циферблати, прикрепени към сложни механизми. Паскал прави тази машина, за да помогне на баща си в търговските изчисления. С големината приблизително на кутия за обувки, тя става известна като “Паскалина” и се счита за първия цифров калкулатор.
Паскал също така води кореспонденция с прочутия математик Пиер Ферма и заедно с него полага основите на теорията на вероятностите.
Интересът на Блез Паскал към теологията започва през 1647 г., когато получава паралитичен пристъп и се премества в Париж заедно с една от сестрите си, за да търси по-добро лечение. Здравето му леко се стабилизира, но нервната му система е трайно увредена и той започва да страда от хипохондрия и пристъпи на гняв и депресия.
Някъде в този период, Паскал се посвещава във вярата на противоречиво религиозно течение на християнството, известно като “янсенизъм”, което по-късно е обявено за еретично. Янсенистите вярват в предопределението – в идеята, че нямаме свободна воля и че само малцина са вече предварително избрани от Бог да отидат в рая. Освен това, вярват в много строг и суров начин на живот.
През 1654 г. Паскал претърпява инцидент с теглена от коне карета, при който едва не намира смъртта си. Това събитие отключва мистично преживяване на контакт с Бога, след което той претърпява духовен обрат и окончателно се посвещава на Иисус Христос. Своето преживяване Паскал записва на парче пергамент, което зашива в дрехата си и носи със себе си цял живот. Намерено е след смъртта му, а текстът става известен като “Амулетът на Паскал” или “Memento” (“Помни!”).
Паскал изоставя математическата и научната си работа и прекарва последните години на живота си, водейки аскетичен монашески живот. Тежко болен от голям брой болести, сред които мигрена, хронично болни зъби, бъбречна недостатъчност и др., в края на живота си Паскал се покръства за втори път – този път в същинското християнство. В този период той пише “Писма до провинциалиста” (1657 г.) и своя най-известен труд “Мисли”, издаден посмъртно през 1670 г.
Блез Паскал умира през 1662 г., само на 39-годишна възраст.
Паскал и природата на човека
Блез Паскал има изключително песимистичен възглед към човечеството. Навсякъде той вижда свидетелства за падение и несъвършенства, които според него се дължат на факта, че Адам и Ева предали доверието на Бог, като изяли ябълката от Дървото на познанието.
Подобно на Августин Блажени, Паскал счита, че човешките същества са тласкани от сексуално желание и са покварени и ненадеждни. Всички хора се разкъсват между безпокойствието и отчаянието. Намират се някъде по средата между зверовете и ангелите, но в повечето случаи и през повечето време вероятно сме доста по-близо до зверовете.
Паскал смята, че ние хората трябва да осъзнаем колко сме незначителни и че сме на този свят за изключително кратко време, в сравнение с вечността преди и след живота ни. Всеки от нас заема миниатюрно кътче в безкрайния простор на вселената.
Според Паскал, в нас има известен потенциал, но само ако не забравим за Бог и вярваме в него.
Паскал и Бог
Рене Декарт, подобно на Паскал, е също ревностен християнин, учен и математик. Той се опитва да докаже съществуването на Бог чрез разум и логика. Паскал обаче е на друго мнение и счита, че вярването в Бог трябва да идва от сърцето и вярата.
В своята книга “Мисли”, Блез Паскал предлага изкусен аргумент, за да убеди онези, които не са сигурни дали Бог съществува или не, че трябва да вярват в Бог. Този аргумент става известен като “Облогът на Паскал” и се основава на теорията на вероятностите, с която Паскал се опитва да убеди т.нар. “либертинци” – бивши католици, отказали се от религията, че трябва да се вярва в Бог.
Идеята на Облога на Паскал е, че така, както комарджиите изчисляват вероятностите и залагат в съответствие с тях, така и ние можем да се обзаложим за вероятността на Божието съществуване.
Паскал смята, че обзалагащият се в несъществуването на Бог рискува да загуби страшно много (безкрайно щастие в Рая), печелейки съвсем малко (свободомислие и усещане за независимост в този свят). В същото време, обзалагащият се, че Бог съществува, рискува да загуби малко, печелейки безкрайно много.
С други думи, според теорията на вероятностите, която използва Паскал, рискът да не вярваме в Бог е прекалено висок. Ако сме живели краткия си живот, все едно Бог не съществува, но се окаже Бог наистина съществува, не просто няма да попаднем в Рая, но може да се озовем в Ада, където ще бъдем измъчвани цяла вечност. Това е най-лошият въобразим изход за когото и да е.
За Паскал е очевидно, че ако залагаме разумно и хладнокръвно, би трябвало да заложим на съществуването на Бог. Потенциалната награда е огромна, а потенциалната загуба – неголяма. При тази вероятност никой разумен човек не би постъпил другояче, освен да заложи на съществуването на Бог. Очевидно, че съществува риск да заложим на Бог и да загубим – да се окаже, че той не съществува. Но това е риск, който е добре да поемем.
Ето как, Блез Паскал прави извода, че много по-рационално е да вярваме в Бог, отколкото да не вярваме в него. Освен това той демонстрира философски подход, станал известен като “волунтаризъм”, според който вярата е въпрос на решение. Със своя Облог, Паскал предлага добра рационална почва за желанието ни да имаме такава вяра.
Паскал и въображението
В един от по-дългите фрагменти на “Мисли”, Паскал обсъжда въпроса за въображението.
Според Паскал, въображението е най-могъщата сила на човешкото същество, но така също и един от главните източници на нашите грешки. Той утвърждава, че въображението може да надделее над разума.
Например, ние често вярваме на думите на хора, облечени в специални дрехи, като например лекари или юристи, въпреки, че те могат да ни мамят. И обратното, не сме склонни да вярваме на хора, които имат бедняшки или странен вид, дори ако говорят разумно.
Нещата се усложняват още повече от факта, че въображението не винаги ни подвежда. Понякога, то може да ни отведе до истината. Ако ни мамеше винаги, можехме да използваме това, за да разберем кое е вярно и кое не, просто като приемаме неговото отрицание.
След като аргументира недостатъците на въображението, Паскал завършва така:
“Въображението решава всичко: то създава красота, справедливост и щастие, които са най-великото нещо на света.”
Това означава, че тъй като въображението обикновено води до грешки, произведените от него красота, справедливост и щастие, към които хората най-силно се стремят, не съществуват в действителност и най-често са фалшиви. Въображението решава всичко, като ни заблуждава.
Това е важен акцент във философията на Паскал. С него той посочва грешките на хората, отказали се от Бог и насочили се към плътските удоволствия, защото смятат, че са избрали пътя на разума пред пътя на вярата, но всъщност са били заблудени от своето въображение.
Цитати от Паскал
Паскал е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:
- “В какви ли невероятности трябва невярващите да вярват, за да си останат невярващи!”
- “Сърцето има доводи, които разумът не познава.”
- “Човекът е само една тръстика, най-слабата тръстика, но пък е мислеща тръстика.”
- “Величието на човека е в мисълта.”
- “Бих доказал, че всички човешки действия са подтикнати от въображението. Умът е принуден да отстъпи и ако е благоразумен, възприема принципите, които въображението своеволно е въвело във всички области.”
- “Всички нещастия на човека се дължат на неспособността му да стои тихо в своята стая, усамотен.”
- “Гордостта компенсира цялото наше несъвършенство. Или го крие, или ако го открие, се хвали с проницателността си.”
- “Има две крайности: да не слушаш разума и да слушаш само него.”
- “Колкото е по-умен и по-добър човек, толкова повече забелязва доброто у другите хора.”
- “Любознателността е само суета. Най-често искаме да знаем, само за да можем да го покажем.”
- “Обичта или омразата изменят коренно понятието за справедливост.”
- “Първо — или Бог съществува, или не. Второ — аз мога да вярвам или не. Губя единствено в случай, че той наистина съществува, а аз отричам това. Така че по-добре да вярвам, защото рискът е минимален.”
- “Силата управлява света, а не мисълта, но мисълта управлява силата.”
- “Защо хората вървят след мнозинството? Защото правото е на негова страна ли? Не, защото е силно!”
- “Писмото ми стана толкова дълго, просто защото нямаше кога да го направя по-късо.”
В резюме
Със своето творчество, насочено към философията на религията и съзнанието, Блез Паскал оставя следа на философския небосклон в епохата на Просвещението.
Прочети повече: Кратка история на философията.
