“Брейнсторминг” е метод за ефективно използване на ума с цел да се реши определен проблем. Другото популярно наименование на този метод е “мозъчна атака” или “мозъчна буря” (brain + storm).
Целта на брейнсторминга е да се генерират колкото е възможно повече интересни идеи за решаване на проблема, при това за възможно най-кратко време.
Счита се, че изобретател на брейнсторминга е Алекс Осбърн, рекламен експерт и основател на известната рекламна агенция BBDO. Той пръв описва метода за мозъчна атака в книгата си “Applied Imagination” през 1953 г. След това множество изследователи усъвършенстват метода по един или друг начин.
Защо да се използва брейнсторминг?
Когато е необходимо да се подходи творчески към определена задача или проблем, повечето конвенционални техники за вземане на решение в една група или организация често не носят резултат.
Това е така, тъй като работните срещи, в които доминира определен авторитарен лидер или в които се използва прекалено структуриран и аналитичен подход са с ограничена ефективност по отношение на раждането на креативни идеи.
Брейнстормингът помага именно в ситуации, в които е наложително да се откриват креативни идеи. По време на брейнсторминг сесиите комуникацията тече свободно и бързо, което окуражава всички да участват в търсенето на изобретателни решения.
Освен това, брейнстормингът е полезен и по още един начин. Тъй като всички в групата или екипа са ангажирани в процеса на търсене на креативни идеи, след това е по-лесно за ръководителя да получи от хората по-осезаема подкрепа относно финалното решение.
И не на последно място, брейнстормингът е относително нетипична дейност, която разнообразява рутинната работа и внася елементи на игра и забавление в работната среда. Атмосферата по време на добре проведената мозъчна атака е позитивна, без критика и предразсъдъци, което винаги е плюс.
Брейнстормингът може да е както индивидуален, така и групов. Индивидуалният брейнсторминг е подходящ за по-прости проблеми, а груповият – за по-комплексни задачи и предизвикателства.
Основни правила за брейнсторминг
За да протече брейнстормингът ефективно, е необходимо участниците в него да се придържат към определени правила:
- Критиката е забранена. Всички идеи са добре дошли, всички идеи се приемат и записват. Критиката на чужди идеи се отлага за по-късен етап.
- Фокус върху количеството. Главната идея на брейнсторминга е да се генерират възможно повече идеи. Поради отсъствието на критика, качеството на идеите отстъпва на втори план на този етап.
- Свободна комуникация. Всеки може да каже идеята си на глас, както и да допълни или надгради чужда идея.
Моментът с въздържането от критика е най-значим. Целта на брейнсторминга не е да се дават оценки на различните идеи или да се избира най-добрата идея. Еднакво добре следва да се приемат всички предложения и хрумвания, дори най-нестандартните и абсурдните. В момента, в който в дискусията се намесят критиката и анализът, спонтанното креативно мислене може да бъде унищожено.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Процесът на брейнсторминг
Брейнстормингът преминава през няколко етапа:
- Подготовка
- Генериране на идеи
- Дискусия
- Оценка
Нека разгледаме по-задълбочено тези етапи.
1. Подготовка
Брейнсторминг започва с добра подготовка. Срещата следва да се организира в комфортно помещение, изолирано от околния свят и оборудвано с нужните материали.
Груповият брейнсторминг е оптимално да се провежда в състав от 5-15 души. Най-добре е да има балансиран микс от знания и умения на участниците, за да е по-пълноценна срещата. Група с твърде подобни един на друг хора може да не успее да роди най-креативните идеи.
Хората в стаята следва да е информирана предварително какъв е проблемът, който ще се обсъжда и колко време се очаква да продължи срещата. Оптималното времетраене на интензивни срещи тип “мозъчна атака” е 90 минути. Твърде краткото време може да попречи за генерирането на достатъчно свежи идеи, а прекалено продължителната среща може да изтощи или отегчи някои от участниците.
Брейнсторминг срещата задължително следва да има водещ. Това може да е мениджър или служител. Негова е грижата да подготви залата и материалите – хартия, химикали/моливи, флипарт, лепящи листчета и т.н., както и да води срещата.
Важно е предварително да се определи и човек, който да води бележки по идеите, предложени по време на брейнсторминг сесията.
2. Генериране на идеи
Следва етапът на генериране на идеи. Водещият на брейнсторминг срещата трябва да изложи проблема, който се нуждае от решение, както и да изложи най-главните критерии или ограничения, които съществуват.
Полезно е водещият на срещата още в началото да разясни каква е главната цел – да се генерират възможно повече креативни идеи. Водещият следва да запознае участниците и с правилата за брейнсторминг – забраната за критика и т.н.
Сега вече е време да се даде думата на участниците. Първоначално брейнсторминг сесиите са се провеждали, като всеки е бил свободен да казва на глас своите идеи пред останалите. Идеите са се записвали на хартия или флипчарт от отговорника по воденето на бележки. При този подход обаче има риск да доминират идеите на най-активните участници, а останалите да се съгласяват с тях без да предлагат собствени идеи.
Една по-съвременна версия на мозъчната атака е участниците самостоятелно да обмислят и запишат възможно повече идеи. Записването може да става на листи хартия или на лепящи листчета, например. Добра практика е всяка една идея да се записва на отделно лепящо листче или парче хартия.
След това водещият трябва да даде възможност на всеки да представи своите идеи пред останалите. Водещият следва да следи атмосферата да е позитивна и продуктивна, без да позволява анализ или критика на чуждите идеи на този етап.
3. Дискусия
Следва етапът на дискусия. Но най-напред, ако хората са записвали идеите си на лепящи листчета, те могат да се подредят в различни групи според сходността им и да се залепят на стената. Ако идеите са записвани на хартия, могат да се обобщят на флипчарт. Това е полезен визуален ориентир относно тематичната насоченост на генерираните идеи.
Водещият на брейнсторминг сесията следва да насърчи хората да разговарят за своите и чуждите идеи – да ги допълват, променят или надграждат. Нужно е в обсъждането да се включат дори и най-тихите хора в стаята. Този момент от мозъчната атака може да доведе до безценна синергия между хората.
В този етап на брейнсторминг критиката продължава да е забранена. Разговорът следва да се води фокусирано около една креативна идея, след което да се превключва към друга креативна идея в удобен момент, под ръководството на водещия.
Така, лека-полека, ще изкристализират няколко централни теми – съществени творчески идеи, които да бъдат проверени по-задълбочено в последната фаза на брейнсторминга. Тези централни идеи могат да се номерират с числа – Идея 1, Идея 2 и т.н.
4. Оценка
Последният етап от брейнсторминга е свързан с оценка на идеите. В този етап започва изместването на фокуса на мозъчната атака от количеството към качеството на идеите.
Някои специалисти не разглеждат този етап като органична част от брейнсторминг сесията (на принципа “Критиката е забранена”), но за какво да се генерират множество креативни идеи, ако в крайна сметка не се изберат най-добрите?
Полезно би било всеки участник в разговора да даде своята персонална оценка на най-добрите (според него) идеи. Всеки може да изтъкне силните и слабите страни на определени идеи, както и да сравнява идеи. На практика, тук за първи път се появява елемент на критика, конструктивна разбира се.
След като се обсъдят и оценят различните идеи е нужно те да бъдат приоритизирани по значимост съобразно проблема, който се решава.
За целта е полезно всеки участник самостоятелно (за да се избегне групово единомислие) да избере своя Топ 5 от най-добрите идеи. Така всеки на практика номинира малък брой идеи. След като се отчетат номинациите на всички участници, може да се проведе гласуване за всяка от номинираните идеи.
Подобна оценка ще селектира малка група от топ-идеи, по които да продължи работата. Тези топ-идеи следва да бъдат анализирани внимателно и оценени обективно.
Следните въпроси могат да помогнат за оценката на топ-идеите:
- Колко бързо можем да внедрим тази идея?
- Каква ще е ползата от тази идея?
- Колко ще ни струва тази идея?
- Колко рискована е тази идея?
- Какво казва вътрешното ми чувство относно тази идея?
На база на направения анализ и на проведеното обсъждане може да се избере най-добрата идея, която да се приложи в практиката.
В резюме
Когато се проведе по подходящ начин, брейнстормингът може да помогне чувствително една група или организация в откриването на креативни решения на важни проблеми.
Също така, брейнстормингът ангажира служителите в прилагане на идеите в практиката, тъй като те участват в тяхното измисляне. Груповата дискусия на свой ред приобщава хората един към друг и ги обогатява, тъй като всеки научава нещо полезно от гледните точки на останалите.
За засилване на ефекта от мозъчната атака и за генерирането на повече и по-качествени творчески идеи могат да се използват различни методи, като например “Шест мислещи шапки”, метод “Дисни” и др.