Чарлс Пърс е американски философ и учен от XIX век и създател на течението “прагматизъм” във философията.
Чарлс Пърс обосновава тезата, че значението на дадена концепция е сетивният ефект на нейния обект и тази максима става основен принцип на прагматизма – вярата, че “истина” е това описание за реалността, което ни върши най-добра работа.
Как преминава животът на Чарлс Пърс? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?
Биография на Пърс
Чарлс Пърс е роден през 1839 г. в гр. Кеймбридж, Масачузетс, САЩ. Баща му е известен професор по астрономия и математика в Харвардския университет, а майка му е дъщеря на сенатор.
Като дете Пърс е считан за вундеркинд и е възпитаван лично от баща си. Още на 12-годишна възраст чете трудове по логика, а скоро след това започва да изучава философия, като чете по няколко страници всеки ден от “Критика на чистия разум” на Имануел Кант в оригинал на немски език.
Като младеж Чарлс Пърс получава с лекота бакалавърска и магистърска степен от Харвардския университет, като там започва няколко приятелства за цял живот, едно от които е с бъдещия философ и “баща на американската психология” Уилям Джеймс. През 1863 г. получава докторска степен по химия.
През 1872 г. Пърс и Джеймс основават т.нар. “Метафизичен клуб” – общност от философи и учени. По време на дискусиите в клуба се зараждат първите идеи на течението “прагматизъм”, което заляга в основата на философската система на Пърс.
Чарлс Пърс развива дълга кариера като учен и заема различни научни длъжности. Работи в Службата за изследване на крайбрежието на САЩ, занимава се с геодезия и гравиметрия, работи в астрономическата обсерватория на Харвард, където отговаря за определянето на яркостта на звездите и формата на Млечния път. Прави собствени научни открития, изобретява научни методи и през 1876 г. е избран за член на Американската национална академия на науките.
За определен период от време след 1879 г. Чарлс Пърс е назначен като лектор по логика в новооткрития университет “Джон Хопкинс” и това е единствената академична длъжност, която Пърс заема някога. През целия си живот той така и не успява да получи друга работа като университетски преподавател, а философските му идеи са силно подценявани.
Чарлс Пърс страда от млад от лицева невралгия – болезнено лицево-нервно състояние, което често го прави депресиран и обект на бурни изблици на гняв. В напреднала възраст той се оттегля да живее в къща на село, където се посвещава на писане на философски трудове и научни трудове.
Чарлс Пърс умира от рак през 1914 г. Въпреки, че такива светила на философията на XX век като Бъртранд Ръсел и Карл Попър го признават за един от най-оригиналните умове от края на XIX век, признанието го спохожда дълги години след смъртта му.
Например, единствените книги, които Пърс публикува през живота си, са “Фотометрични изследвания” (1878) – монография за приложенията на спектрографските методи в астрономията, и едно кратко есе по логика през 1870 г. Въпреки това, след смъртта си той оставя приблизително 1650 непубликувани ръкописа с общ обем от над 100 000 страници, които са придобити от Харвардския университет, но не са каталогизирани до 1967 г. и повечето от тях остават непубликувани и до днес.
📧 Безплатен бюлетин
Пърс и прагматизмът
Като учен, Чарлс Пърс мрази абстрактните теории и ги смята за глупост. Това свое виждане той пренася в полето на философията.
Пърс счита, че за да бъде едно твърдение вярно, трябва да е налице някакъв експеримент или наблюдение, които да го подкрепят.
Например, ако кажем “Стъклото е чупливо”, ние можем да проверим това твърдение, като ударим един стъклен прозорец с чук, в резултат на което той ще се строши на множество парченца. Тоест твърдението “Стъклото е чупливо” е истина поради практическите последици, които поражда удара с чук върху него.
Чарлс Пърс изпитва дълбок скептицизъм към метафизичните идеи, например към идеята, че има “реален” свят отвъд света, който преживяваме чрез сетивата си – класическа идея във философията, известна още от времето на Платон. Пърс става пионер на философското течение “прагматизъм” според което истината е това, до което бихме достигнали, ако можем да проведем всички експерименти и проучвания, които в идеалния случай бихме искали да извършим.
За Пърс значението на дадена концепция се изразява в сетивния ефект на нейния обект. Това разбиране става известно като “прагматически принцип” и става основен принцип на прагматизма във философията, а именно, че истина е онова описание на света, което ни върши най-добра работа.
За Пърс прагматическия принцип е метод за изясняване на всяка концепция с възможните практически последствия от каквото и да е, което концепцията изобразява. Казано по друг начин, за да бъде някаква концепция смислена, нейното приложение в реалността трябва да е видимо.
Пърс се опитва да докаже, че прекаленото философстване не върши работа във философията и че по-скоро с него се водят дебати за значението на думите, отколкото за реалността, защото при тях не може да бъде конкретизиран нито един ефект върху сетивата.
Чарлс Пърс застъпва също и схващане, изестно като “фалибилизъм”, а именно, че всяко познание е опровержимо и че една теория, колкото и добра да е за обяснение на нещата в света, трябва да е готова да отстъпи на друга, по-добра теория.
Моят поглед
Думи като “доверие”, “отговорност” и “добро лидерство” звучат ясно, докато не се опитаме да обясним какво означават в конкретна ситуация. Ако един ръководител твърди, че има доверие на екипа си, как това личи в решенията му? Каква самостоятелност дава на хората? В подхода на Чарлс Пърс ценя стремежа да изясняваме идеите чрез последствията, които бихме очаквали от тях на практика.
За мен този подход изисква внимание и към начина, по който оценяваме резултатите. Едно решение може да ни устройва, но това само по себе си е недостатъчно основание да приемем обяснението зад него за вярно. Например, повишените продажби след обучение заслужават анализ: какво се е променило в поведението на търговците, имало ли е промяна в цените, търсенето или рекламата? Практическата проверка има стойност, когато сме готови да разгледаме и други възможни обяснения.
Особено близка ми е идеята на Пърс, че познанието ни подлежи на преразглеждане. Когато сме вложили много труд в дадена теория или модел, лесно започваме да го защитаваме дори пред факти, които го поставят под съмнение. Като автор на модели смятам тази готовност за корекция за съществена част от работата. Важно е да разбираме при какви условия един модел помага и къде обяснителните му възможности се изчерпват.
Бих приложил този поглед и към собствените си убеждения. Ако смятам, че определен начин на работа е по-добър, трябва да мога да обясня каква промяна очаквам от него и как ще я разпозная. След това идва наблюдението, включително на неудобните резултати. Това ми се струва полезен навик: да формулирам идеите си достатъчно ясно, за да могат опитът и фактите да ги поправят.
Прочети повече: Кратка история на философията.
