Какво прави човек истински щастлив? Дали е материалното благополучие, личните постижения или може би нещо по-дълбоко и трайно?
В търсене на отговорите на подобни въпроси възниква една от най-ранните, но и една от най-популярните и до днес концепции за щастието. Тя предлага уникален поглед към щастието, като го разделя на четири нива.
Да видим кои са тези четири нива на щастието.
Кои са четирите нива на щастие?
Концепцията за четирите нива на щастието е дело на Аристотел – изключително влиятелен философ от Класическия период на философията, който разкрива идеята си в трактата “Никомахова етика” през IV век пр.н.е.
Аристотел изследва специално въпроса “Каква е висшата цел на човешкото съществуване?” Той стига до извода, че крайната цел и най-висше добро за всеки човек е щастието, което нарича с думата “евдемония”.
Аристотел пише:
“Щастието е смисълът и целта на живота, върховната цел на човешкото съществуване.”
Аристотел предлага революционната идея, че щастието не е просто цел, а процес на самореализация. Щастието не е просто моментна радост, а дълготрайно чувство на смисъл и удовлетворение, постигнато чрез живот в добродетел.
Според Аристотел, хората често се объркват, преследвайки временни удоволствия или външни признания. За да разкрие истинското естество на щастието, той го разделя на четири нива, всяко от които разкрива различна степен на вътрешна осъзнатост и удовлетворение.
Четирите нива на щастието са:
- Laetus – Щастие от материални предмети.
- Felix – Щастие от задоволяване на егото и сравнение.
- Beatitudo – Щастие да правиш добро за другите.
- Sublime Beatitudo – Върховно, съвършено щастие.
Четирите нива на щастието са представени на диаграмата по-долу:
Фактът, че четирите нива на щастието се обозначават с латински термини, се дължи не на самия Аристотел, а на последващото развитие на неговите идеи в европейската философска и теологична традиция. Оригиналните идеи за щастието на Аристотел са формулирани на старогръцки език.
Латинските термини – Laetus, Felix, Beatitudo и Sublime Beatitudo – са резултат от адаптацията на Аристотеловата философия в контекста на римската култура и по-късно в християнската теология. По време на Средновековието и Ренесанса произведенията на Аристотел са били преведени и изучавани на латински език, който е бил основният език на учените и църковните мислители в Западна Европа.
Особено голямо влияние върху интерпретацията на Аристотел оказва католическата философска традиция, в частност трудовете на Тома Аквински. Аквински използва латински език, за да обясни и интегрира концепциите на Аристотел в християнската доктрина. Терминът Beatitudo, например, е свързан с християнското разбиране за блаженство и вечен живот.
Използването на латински вместо гръцки отразява културния контекст на времето, в което тези идеи са били систематизирани и разпространени в Западния свят.
Нека разгледаме малко по-подробно четирите нива на щастие на Аристотел.
1. Laetus – Щастие от материални предмети
Laetus, или щастието от материални предмети, е най-базовата форма на щастие, която идва от сетивните удоволствия и притежанието на материални блага. Например, удоволствието от вкусна храна, нова кола или красив дом.
Laetus е временно и преходно щастие. Радостта от материалните неща е силна, но често краткотрайна. Щом новото бързо се превърне в обичайно и рутинно, се появява желание за следващото “по-добро” материално нещо, което да запълни празнотата.
Пример: Да си представим, че си купуваме нов смартфон. Радваме му се за кратко, но скоро започваме да забелязваме малките му недостатъци или да копнеем за по-новия модел.
Аристотел предупреждава, че щастието, основано само на материални блага, е повърхностно и неустойчиво.
Материалните неща могат да осигурят комфорт, но не гарантират дългосрочно удовлетворение. Прекомерната зависимост от материални удоволствия често води до празнота.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.2. Felix – Задоволяване на егото и сравнение
Второто ниво на щастие, Felix, идва от постиженията и съревнованието. То е свързано със сравнение с другите и успехите в различни сфери на живота, които доказват собствената стойност.
Това е щастието, което изпитваме, когато сме признати за по-добри или успешни от останалите. Това подхранва егото ни и носи чувство на гордост, но е нестабилно, защото зависи от външни обстоятелства и одобрение.
Пример: Спортист, който печели състезание, се чувства изпълнен с гордост. Но ако на следващото състезание бъде победен, радостта му бързо ще се замени с разочарование.
Felix носи повече удовлетворение от Laetus, но остава уязвимо.
Според Аристотел, това щастие също е несъвършено, защото зависи от външни фактори и стандарти за сравнение, които често са извън наш контрол. Сравнението с другите често води до чувство на неудовлетвореност, когато не успеем да надминем техните успехи.
3. Beatitudo – Щастие да правиш добро за другите
Третото ниво, Beatitudo, се основава на алтруизма и желанието да помагаме на другите. Това е дълбоко и трайно щастие, което идва от състрадание и правене на добро за света.
Аристотел отбелязва:
“Човекът е социално същество и намира най-голямото си щастие в общото благо.”
Beatitudo не е свързано с материални придобивки или сравнения, а с удовлетворението от това, че допринасяме за благото на другите. Това е алтруистично щастие, което произтича от състрадание, любов и желание да помогнеш на другите да се развиват и процъфтяват.
Пример: Доброволец, който помага в приют за бездомни, изпитва дълбока радост, знаейки, че неговите действия променят живота на хората.
Аристотел смята, че този вид щастие е свързан с добродетелта и истинското призвание на човека като социално същество.
4. Sublime Beatitudo – Върховно, съвършено щастие
Най-висшата форма на щастие, Sublime Beatitudo, се основава на духовно и философско осъзнаване. Това е щастие, което надхвърля личното и се свързва с по-висши идеали.
Sublime Beatitudo е труднодостижимо и изисква пълна хармония между ума, духа и действията. То е щастие, което се постига чрез живот в хармония с универсалните принципи и осъзнаване на дълбоката истина на живота.
Пример: Философ или мъдрец, който посвещава живота си на търсенето на смисъл и намира вътрешен мир чрез дълбоко осъзнаване.
Sublime Beatitudo е нивото на щастие, което е най-близко до идеята за евдемония и изисква високо ниво на осъзнатост и духовност.
Постижимо ли е съвършеното щастие?
Sublime Beatitudo, върховното и съвършено щастие, е концепция, която на пръв поглед изглежда постижима само за изключителни личности като светци, духовни учители или фигури като Буда.
Това е така, защото това ниво на щастие изисква дълбока духовна осъзнатост, отричане от егоистичните стремежи и свързаност с универсални принципи, които надхвърлят ежедневните грижи.
Въпреки това, Аристотел предполага, че подобна осъзнатост не е запазена само за избрани, а може да бъде постигната и от обикновени хора, стига те да развият необходимите добродетели, като мъдрост, смирение и съзерцание.
Sublime Beatitudo не е резултат от материален успех или моментно щастие, а по-скоро от дълбоко вътрешно разбиране за смисъла на живота и хармонията със света.
Съвременният човек, макар и често разкъсван между стреса и забързаното ежедневие, може да се стреми към това ниво чрез практики като медитация, философско размишление и култивиране на състрадание. Това не изисква непременно оттегляне от обществото, а способност да намираме мир и смисъл в самите себе си, независимо от външните обстоятелства.
В този смисъл Sublime Beatitudo може да бъде постижимо за съвременния човек, който е готов да поеме по пътя на самопознанието и духовното израстване.
Това не е нещо, което идва лесно или бързо, но е възможно за тези, които се стремят към него с искрено сърце и постоянство.
Приложение
Концепцията за четирите нива на щастие на Аристотел има широко приложение в различни сфери на съвременния живот.
Например:
- В бизнеса. Мениджърите на организации, които се фокусират само върху материалните успехи (Laetus), често губят лоялността на своите служители. Доброто лидерство изисква баланс между личните успехи (Felix) и приноса за екипа (Beatitudo).
- В работата. Работата, която дава смисъл (Beatitudo), е много по-удовлетворяваща от длъжност, която предлага само висока заплата (Laetus).
- В личния живот. Устойчивото щастие се намира в духовното израстване и хармонията (Sublime Beatitudo), а не в мимолетните удоволствия (Laetus).
В резюме
Четирите нива на щастието на Аристотел са:
- Laetus – Щастие от материални предмети.
- Felix – Щастие от задоволяване на егото и сравнение.
- Beatitudo – Щастие да правиш добро за другите.
- Sublime Beatitudo – Върховно, съвършено щастие.
Четирите нива на щастие на Аристотел ни показват, че истинското щастие изисква баланс между външното и вътрешното, между егоизма и алтруизма.
Прочети повече: Аристотел. Биография и идеи.
