Защо едни хора вземат решения бързо и категорично, докато други изчакват, събират данни и обмислят внимателно всички възможности? Защо някои мениджъри предпочитат да се опират на факти и логика, а други се доверяват на интуицията или на емоциите на екипа?
Тези въпроси не са случайни – те засягат дълбоко различията в подхода към вземането на решения.
В тази връзка е известен модел с четири стила за вземане на решения, който обяснява как точно се вземат решения в управлението. Да го разгледаме.
Кои са четирите стила за вземане на решения?
Моделът с четири стила за вземане на решения е дело на Алън Роу и Ричард Мейсън – експерти по организационно поведение от САЩ, които го представят за пръв път в книгата си “Managing with Style: A Guide to Understanding, Assessing, and Improving Decision Making” през 1987 г.
Роу и Мейсън обясняват, че различията в начина, по който хората вземат решения, се определят от две ключови измерения:
- Как се възприема информацията: Рационално – чрез логика, анализ, данни и доказателства, или Интуитивно – чрез усещане, въображение, интуиция и опит.
- Каква е толерантността към неяснота: Ниска – предпочита се сигурност, яснота и конкретни процеси, или Висока – приема се несигурност, гъвкавост и множество алтернативи.
Чрез пресичането на тези две измерения възникват четири стила за вземане на решение:
- Директивен стил – вземат се бързи решения, основани на проверени процедури.
- Поведенчески стил – решенията се вземат с ориентация към хората и с нужда от яснота и съгласие.
- Аналитичен стил – решенията се вземат чрез събиране на много информация и търсене на сложни варианти.
- Концептуален стил – решенията са основани на визионерство и иновативност.
Разпознаването на тези стилове за вземане на решения помага да се общува по-ефективно, да се подбират по-подходящи подходи и да се намаляват конфликтите при работа в екип.
Четирите стила за вземане на решения на Роу и Мейсън са представени на диаграмата по-долу:
Нека разгледаме малко по-подробно четирите стила за вземане на решения на Роу и Мейсън.
1. Директивен стил
Директивният стил за вземане на решения се характеризира с рационално мислене и ниска толерантност към неяснотата.
Хората с този подход се стремят към бързи и конкретни резултати. Те разчитат на проверени методи и ясни процедури, избягват усложнения и предпочитат да имат контрол върху ситуацията. Обикновено използват ограничено количество информация – достатъчна, за да действат уверено, без да се колебаят.
Пример: Производствен мениджър разчита основно на стандартни отчети и в рамките на часове взема решения за разпределяне на ресурси.
Директивният стил е особено ефективен в кризисни или рутинни ситуации, когато времето за реакция е ограничено. Рискът обаче е, че твърдото придържане към познатото може да доведе до пропускане на нови и по-добри решения.
Практически насоки:
- Поддържай актуални процедури и ясни стандарти за действие.
- Използвай кратки и конкретни доклади при представяне на информация.
- Уточнявай срокове и очаквания, за да намалиш неяснотата.
2. Поведенчески стил
Поведенческият стил за вземане на решения съчетава интуитивно възприемане с ниска толерантност към неяснота.
Хората с този стил поставят в центъра човешките взаимоотношения, ценят мнението на околните и се стремят да постигнат съгласие. За тях е важно да се вземе решение, което е разбираемо и приемливо за всички.
Пример: Ръководител на проектен екип организира срещи, изслушва гледните точки на колегите и се старае да намери вариант, който съчетава интересите на различните страни.
Силата на поведенческия стил е в способността да мотивира и обединява хората, но прекаленото търсене на съгласие може да доведе до забавяне и компромиси, които не винаги са в интерес на организацията.
Практически насоки:
- Планирай време за събиране на мнения и идеи от участниците.
- Изяснявай защо решението е важно и как ще се отрази на всички.
- Прилагай техники за постигане на съгласие и намаляване на съпротивата.
3. Аналитичен стил
Аналитичният стил за вземане на решения комбинира рационален подход с висока толерантност към неяснотата.
Представителите на този стил са склонни да събират и анализират големи обеми информация, да сравняват множество алтернативи и да търсят най-обоснованото решение. Те се чувстват комфортно в сложни ситуации и нямат притеснение да отложат избора, ако смятат, че са нужни още данни.
Пример: Финансов директор проучва задълбочено различни сценарии за инвестиции, като се консултира с външни експерти и анализира прогнози.
Аналитичният стил осигурява висока прецизност, но понякога забавя изпълнението и затруднява бързите реакции.
Практически насоки:
- Събирай достатъчно данни, но и определи краен срок за анализ.
- Използвай матрици и таблици за сравнение на алтернативи.
- Приоритизирай информацията, за да избегнеш претоварване.
4. Концептуален стил
Концептуалният стил за вземане на решения е интуитивен и съчетава висока толерантност към неяснота с въображение и стратегическо мислене.
Хората с такъв стил обичат да гледат “голямата картина” и се вдъхновяват от нови идеи и възможности. Те често генерират алтернативни концепции и се стремят да открият иновативни решения, които надхвърлят рутината.
Пример: Предприемач решава да инвестира в нов пазарен сегмент, тъй като усеща, че тенденциите в текущия му бизнес се променят.
Основните предимства на хората, които вземат решения чрез концептуален стил са тяхното визионерство и способността да вдъхновяват своя екип, но те понякога страдат от липса на внимание към детайлите и трудност при конкретното реализиране на идеите.
Практически насоки:
- Създавай пространство за обсъждане на нови идеи и концепции.
- Определяй етапи за проверка на реалистичността на визията.
- Балансирай креативността с план за изпълнение.
Приложение
Моделът с четирите стила за вземане на решения на Роу и Мейсън има множество приложения.
Например:
- Подбор и развитие на мениджъри. При интервюта и оценяване на потенциала е полезно да се разпознае кой стил преобладава у кандидата. Това улеснява прогнозата как ще се впише в културата на организацията.
- Лидерски обучения. Чрез специални диагностични инструменти мениджърите осъзнават силните и слабите си страни, което улеснява развитието на по-балансиран стил за вземане на решения.
- Формиране на екипи. Разнообразието от стилове в екипа води до по-пълноценни решения. Например, концептуалният съекипник може да предложи визия, аналитичният – да провери риска, директивният – да приложи бързо, а поведенческият – да осигури подкрепа.
- Разрешаване на конфликти. Когато е ясно защо хората имат различен подход, става по-лесно да се намери обща основа.
- Личностно развитие. Всеки може да идентифицира своя оновен стил и да развие допълнителни умения – например, повече аналитичност или повече ориентация към хората.
В резюме
Моделът на Роу и Мейсън показва, че стилът за вземане на решения зависи от начина, по който възприемаме информацията, както и от толерантността ни към неяснотата.
В зависимост от това има четири стила за вземане на решения:
- Директивен стил;
- Поведенчески стил;
- Аналитичен стил;
- Концептуален стил.
Независимо дали си ръководител или служител, осъзнаването на тези различия помага да се вземат по-добри и балансирани решения, да се работи по-успешно с колеги и да се развиват личните лидерски умения.
Прочети повече: Квадрат на Декарт.
