Даниел Шактер. Биография и идеи

Даниел Шактер е американски психолог, преподавател и автор със значими за съвременното разбиране за човешката памет.

Шактер разкрива защо забравяме, защо невинаги си спомняме съвсем точно и как мозъкът използва миналото, за да си представя бъдещето. Благодарение на своята способност да представя сложните научни идеи ясно и достъпно, Шактер се утвърждава не само като водещ учен в областта на човешката памет, но и като изключителен популяризатор на науката психология.

Как преминава животът на Даниел Шактер? Какви са неговите открития? И какво е значението на неговите идеи в наши дни?

Биография на Шактер

Даниел Шактер е роден през 1959 г. в Ню Йорк, САЩ. Като гимназист той участва в курс по психология, което поражда неговия интерес към тази област на човешкото познание.

Шактер завършва бакалавърска степен по психология през 1977 г. в университет в Калифорния. След това работи две години в научно-изследователска лаборатория към една болница за ветерани от армията.

Като участник в следдипломна квалификация в университета в Торонто, Канада, Шактер работи под ръководството на Ендел Тулвинг. Шактер е силно заинтригуван от идеите на Тулвинг за епизодичната и семантична памет. По това време тези теми са обект на силна научна дискусия и Шактер участва участва заедно с Тулвинг в редица изследвания. През 1981 г. Шактер основава звено за изследване на паметта на хора с психически разстройства, продължавайки съвместната работа с Тулвинг.

През 1991 г. Шактер постъпва на работа в Харвардския университет като преподавател. Създава научно-изследователска лаборатория и разработва една от водещите изследователски програми в областта на когнитивната невронаука. Ръководи факултета по психология.

Творчеството на Шактер е посветено на начина, по който работи паметта. Изводите му са, че паметта не е перфектно възпроизвеждане на миналото, а активен процес на реконструкция. В този смисъл Шактер счита, че паметта е податлива на грешки. Той е автор на популярната концепция за седемте гряха на паметта. Има и редица други иновативни идеи по темата защо и как паметта става инструмент на бъдещето с участието на конкретни мозъчни структури и др.

Шактер е автор и съавтор на стотици научни статии, публикувани в престижни списания. Неговите книги се считат за класика в когнитивната психология. Сред тях са: “Непознатият зад енграмата” (1982), “Търсене на спомен” (1986)“, “Седемте гряха на паметта”(2001), “Спомняне на миналото, представяне на бъдещето” (2012).

Даниел Шактер е награден с отличия за значими приноси към психологията и невронауката. Член е на Американската академия на изкуствата и науките.

Шактер и паметта

Основното направление, по което работи Даниел Шактер е паметта.

Според него паметта не е пасивен склад на информация, който възпроизвежда нашето миналото. В резултат на упорита изследователска работа той стига до заключението, че паметта е активен и динамичен процес на реконструкция и притежава адаптивна способност към настоящето и бъдещето. Същевременно паметта е податлива на грешки и изкривявания, но според него те не са дефекти на паметта, а странични ефекти на полезни когнитивни механизми.

Паметта, според Шактер, не е архив на миналото, а инструмент за живот в един постоянно променящ се свят. Неговите открития променят възгледите за паметта, типични по това време в научния свят.

Шактер и седемте гряха на паметта

Седемте гряха на паметта е концепцията, която носи безспорно най-голяма популярност на Шактер в научни среди и в практиката.

Седемте гряха са най-често срещаните прояви на паметта, в които тя ни подвежда. Шактер уточнява, че греховете на паметта не са в морален аспект, а в контекста на функциите на паметта. Той счита, че те са неизбежни и странични ефекти от работата на паметта. Греховете на паметта могат да ни причинят грешки, но същевременно и да ни адаптират към дадена ситуация. Стига да разбираме тяхната природа.

Седемте гряха на паметта според Шактер са:

1. Преходност;
2. Разсеяност;
3. Блокиране;
4. Погрешно приписване;
5. Податливост на внушения;
6. Пристрастност;
7. Натрапчивост.

Полезното знание, което Шактер ни дава е за три основни аспекта на нашата памет – защо забравяме, защо объркваме спомените си и защо си спомняме неща, които бихме искали да забравим.

Шактер и невронауката

Шактер разширява своите изследвания в посока на невронните основи на паметта. Той участва в проучвания, които показват кои мозъчни структури са активни при припомняне на минали събития и как тези структури участват и в представянето на бъдещи сценарии.

Особено значими са идеите му за връзката между паметта и въображението. Шактер показва, че мозъчните мрежи, използвани за припомняне на миналото, се активират дори, когато си представяме бъдещето. Това води до ново разбиране за еволюционната функция на паметта.

Паметта не само съхранява миналото, но и подпомага планирането и адаптацията ни към нови условия и бъдещи ситуации. Според Шактер мозъкът използва елементи от минали преживявания, или казано с други думи използва своята памет за миналото, за да конструира възможни бъдещи сценарии.

Тази перспектива има важно значение за разбирането на психични разстройства като депресията и посттравматичното стресово разстройство, при които способността за позитивна проекция в бъдещето често е нарушена.

Цитати от Шактер

Даниел Шактер е известен с мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Спомените не се извличат като файлове от компютър – те се реконструират всеки път, когато ги припомняме.“
• „Това, което наричаме дефекти на паметта, всъщност са странични ефекти на адаптивна система.“
• „Същите механизми, които ни позволяват да помним гъвкаво, ни правят уязвими към изкривявания и фалшиви спомени.“
• “Когато си представяме бъдещето, ние използваме същите мозъчни системи, които използваме, за да си спомняме миналото.“
• „Паметта е не само прозорец към миналото, но и инструмент за симулиране на възможни бъдещи светове.“

В резюме

Идеите на Даниел Шактер променят начина, по който разбираме паметта. Неговото творческо наследство е посветено на въпросите защо забравяме, защо имаме объркани спомени за минали събития и преживявания и защо не можем да забравим неща, които бихме искали да забравим.

Особено ценни са идеите на Шактер, че паметта не е само огледало на миналото, а и инструмент за ориентация в света. Както той казва, да помниш означава да интерпретираш, а не просто да възпроизвеждаш.

Прочети повече: Концепция за психическото време на Тулвинг.