Точността на говорене и писане е много важна. Тя е един от начините, хората на които говорим или пишем, да разберат нашето послание. Понякога това се получава, понякога – не.
Като човек с опит в четене, писане, слушане и говорене мога да кажа, че един от начините да не сме особено точни е употребата на понятията и особено определенията на понятията. Зная, че някои много се дразнят от подобни спорове, понеже считат, че това са спорове за самите думи.
Защо считам подобна позиция за погрешна?
Понятията са нашите форми на възприемане и мислене
Знаем, че познанието на даден предмет или явление не е възможно без понятията. А какво е “понятие”?
Според логическата и философската литература, понятието е “форма на мисленето, и е отражение на предметите и явленията за техни съществени признаци” (Вж Войшвило, Е. Понятия как форма мышления. Логико-гносеологический анализ. Москва, изд. “Московского университета”, 1989, 87).
Ние възприемаме предметите и явленията и мислим за тях именно чрез понятията. И можем само да гадаем каква е практическата работа на хората, които не се отнасят с дължимото внимание към познанието, вкл. и към понятията. Ако не сме точни в използването на понятията, то това означава, че не сме точни и в мисленото си, умозаключенията и решенията, които вземаме.
Определенията на понятията са нужни най-малко като:
- средство за разкриване на същността и съдържанието на предмети и явления;
- начин за установяване и уточняване на значението на термините, които използваме в езика, с който комуникираме, защото без уточняване на понятията, не можем да усвояваме знания и да водим дискусии.
Кога се появява понятието в нашето съзнание?
Това става, когато се опитваме да го определим по някакъв начин. В този свой стремеж имаме предвид предмета или явлението, което искаме да определим. Затова е възможно да приемем, че определението на даден предмет и определението на понятието, се сливат в единен процес на познанието и придобиват едни и същи форми – това са определения на предметите и понятията.
Ето какво казва Аристотел по този въпрос:
“В определянето на каквото и да е трябва да се съдържа определение за същността.”
(Аристотел. Метафизика, Соч.: в 4-х т. Москва, “Мысль”, 1976, т. І, 188)
Когато избираме едно определение за предмет или явление, пред друго определение, ние всъщност приемаме и един набор от признаци за дадения предмет и считаме, че той е по-съществен, в сравнение с друг. И какво от това, ще кажеш?
Следствията, които извличаме от едно или друго определение, зависят от това на кой набор от признаци се поставя ударението. Така че
Съответно, има три различни форми на определения на понятията.
1. Дефиниция
Дефинитивните определения ни дават най-важните, основните признаци, които определят същността на предмета, или явлението. Само че не ни дават това, което е опосредствано. В дефинитивните определения признаците на предмета или явлението се дават като факти, но не се показат механизмите и връзките между тях. Трябва да сме наясно, че механизмите и връзките имат много важна роля в разкриването на същността и съдържанието на предмета.
Ето пример как изглежда едно от възможните дефинитивни определения на структурата на организационната система за управление на организацията:
“Организационната структура за управление е качествената и количествена определеност във времето и пространството на съвкупността от елементите, на съвкупността на връзките между тях и на подредеността на връзките между елементите на организационната система за управление.”
В това определение се акцентира на три основни признака, но от него не става ясно кои са елементите на организационната система за управление. Не става ясно и че от трите съществени признака на структурата на организационната система за управление, зависи формирането на едно или друго поведение на системата.
Ще кажеш, какво от това?
Ако не можем да определим едно нещо как следва да изглежда, то как е възможно да го направим на практика? Та нали мениджърите са тези, които създават организационната система? И нали правят това съзнателно, защото очакват от тази система определено поведение на хората във фирмата и определени резултати? Ако дефинитивното определение не е достатъчно, редно е да се обърнат за помощ към следващата форма на определение.
2. Концепция
Другата форма на определение е концепцията. За разлика от дефинитивното определение концепцията е система от понятия, в която една част от понятията, се осмислят чрез друга част.
Концепцията може да бъде осмислена пряко от опита и обективната действителност, но само в тези случаи, когато няма разработена теория и определеността на понятието става чрез следната последователност: дефиниция – концепция – теория.
3. Теория
Теорията е най-развитата форма на съществуване на понятието. Тя е определение в строга система от понятия на различните страни на предметите или явленията. Представлява обобщение на познавателната дейност и на резултатите от практиката. И именно практиката е тази, която стимулира и определя съзнанието ни, а заедно с тях и теоретичното усвояване на действителността.
Когато разполагаме с разработена теория, вследствие на развитието на определенията на понятията, дефинициите и концепцията се осмислят в съвсем друга последователност, а именно: теория – концепция – дефиния.
В заключение
Искаме ли да бъдем точни, за да бъдем разбрани от другите? Отговорът би следвало да бъде “да”, особено ако ръководим хора, събития, важни процеси. Точността на говорене и писане зависи от това какви определения на понятията ползваме.
Определенията на понятията не е игра на думи, а познание за същността и съдържанието на това, което е предмет на твоята дейност, на твоята работа.
Доколкото знанията на всеки човек се отразяват в понятията, то тяхното научаване започва от определенията. Спомни си учебните пособия, които си използвал в университета. Там би следвало да има определения на понятията.
Снимка: object…
