Джереми Бентъм. Биография и идеи

Джереми Бентъм е английски философ от епохата на Просвещението, считан за баща на утилитаризма.

Джереми Бентъм смята, че всички обществени и политически решения би трябвало да целят най-голямото щастие за най-голям брой хора. Идеалният вариант е всички хора да могат да бъдат ощастливени, но ако се налага да се избира, винаги е по-добре да се предпочете мнозинството пред малцинството.

Как преминава животът на Джереми Бентъм? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Бентъм

Джереми Бентъм е роден през 1748 г. в семейство на богат адвокат в Лондон, Великобритания.

Като малък, Бентъм е считан за вундеркинд – научава се да чете и започва да изучава латински език още на тригодишна възраст.

През 1760 г., когато е само на дванадесет, баща му го изпраща в Queen’s College в Оксфорд, където получава бакалавърска степен през 1763 г. и магистърска степен през 1766 г. След това завършва престижното училище за адвокати Lincoln’s Inn.

Скоро след това Бентъм се разочарова от твърде сложната законодателна система на Англия, както и се отказва от ранните си консервативни възгледи, след като изучава идеите на британския теолог и естествен философ Джоузеф Пристли. Започва да прави опити за създаване на собствена философска и морална система.

Джереми Бентъм печели вниманието на обществеността след като публикува първия си голям труд “Фрагмент за правителството” (1776), в който подлага на критика водещия авторитет и теоретик на правото в Англия от 18-ти век, сър Уилям Блекстоун.

След тази книга той става приятел с влиятелния лорд Шелбърн, което му позволява да отделя време за пътуване и писане. Сред първите му последователи са икономистът Дейвид Рикардо и Робърт Оуен – уелският социален реформатор и един от основателите на социализма и кооперативното движение.

През 1789 г. излиза книгата на Бентъм “Въведение в принципите на морала и законодателството”. В нея той обосновава тезата, че всички обществени и политически решения би следвало да целят най-голямото щастие за най-голям брой хора – подход във философията, който става известен като “утилитаризъм”.

Джереми Бентъм поддържа творческа кореспонденция с известни за времето си личности, като например френския граф дьо Мирабо – критик на идеята за естествените права, революционерът и борец за независимост на Латинска Америка Франсиско де Миранда, както и пионерът в политическата икономия Адам Смит.

През 1808 г. Джереми Бентъм се запознава с Джеймс Мил – шотландски икономист-рикардианец и представител на класическата школа в икономиката. През 1823 г. двамата съосновават “Westminster Review” – списание за група по-млади ученици, станали известни като “философските радикали”. Мил и неговият син – Джон Стюарт Мил, се превръщат в най-отдадените ученици на Джереми Бентъм и допринасят силно за популяризирането на неговата теория за утилитаризма.

Джереми Бентъм умира през 1832 г. в родния си град Лондон и, както е поискано в завещанието му, тялото му е запазено и се съхранява в стъклена кутия, а главата му е мумифицирана и се пази в дървен шкаф, който и до днес се съхранява в Университетски колеж – Лондон. Причината за това е, че Бентъм смята, че от истинското му тяло, което нарича “автоикона”, ще излезе по-добър паметник, отколкото от статуя.

Бентъм и утилитаризмът

Основната идея на утилитаризма е, че правилно и морално е да вършим онова, което ще породи най-голямо щастие.

Джереми Бентъм не е първият, който предлага тази идея – Франсис Хътчисън, например, вече го е сторил – но Бентъм е първият, който обяснява подробно как точно този подход може да бъде приложен на практика. Той иска да реформира законите на Англия така, че те да породят по-голямо щастие.

Но какво е щастие? Различните хора влагат различен смисъл в това понятие. За Бентъм, щастието е в начина, по който се чувстваме, и по-специално изпитването на удоволствие и отсъствие на болка.

Джереми Бентъм е убеден, че човешката дейност се мотивира именно от тези две движещи сили – избягване на болката и преследване на удоволствието. Ако количеството удоволствие е по-голямо от количеството болка, човек би следвало да е щастлив. Удоволствието е единственото нещо, което е добро само по себе си.

Джереми Бентъм изобретява алгоритъм за изчисляване на щастието, наречен “Felicific calculus”. Той смята, че с помощта на този точен метод се осигурява обективна платформа за разрешаване на етични диспути, така че решенията да се вземат в полза на възгледа, който според изчисленията носи най-голямо удоволствие.

Как работи индексът на щастието на Бентъм? Взема се определено действие, след което се определя колко удоволствие ще донесе то – колко дълго ще продължи, колко е силно, каква е вероятността да породи други удоволствия и т.н. След това се изваждат всички единици на страдание, които могат да бъдат породени от действието.

Това, което остава, е стойността на щастие от действието. Джереми Бентъм нарича тази стойност “утилитарност”, т.е. полезност, защото колкото повече удоволствие поражда действието, толкова по-полезно е за обществото. Затова и теорията на Бентъм за начина, по който трябва да живеем, е известна като утилитаризъм.

Бентъм счита, че всички обществени и политически решения би трябвало да целят най-голямото щастие за най-голям брой хора. Когато обществото се управлява от подобен “утилитарен” подход, конфликтите между индивидите могат да бъдат уреждани от законодателите, водени единствено от принципа за пораждане на възможно най-масово удовлетворение. Идеалният вариант е всички да могат да бъдат ощастливени, но ако се налага да се избира, винаги е по-добре да се предпочете мнозинството пред малцинството.

Според Джереми Бентъм няма значение какви са източниците на удоволствието – всички те са еднакво важни и това, което е от значение, е количеството удоволствие. Ако удоволствието е същото, стойността от действието е същата – от утилитарна гледна точка яденето на сладолед може да е също толкова добро в морално отношение, колкото четенето на поезия или играта на шах.

В края на XVIII век утилитаризмът се възприема като радикална теория, защото според нея щастието на всички хора е еднакво и удоволствието на аристократа е равно, а не по-важно от удоволствието на бедняка. Не е изненадващо, че мнозина били смутени от подобна идея за равенство, изтъквана от Бентъм, че пълното щастие е достъпно за всички, независимо от класовата принадлежност или способностите.

През годините, утилитаризмът на Джереми Бентъм се сблъсква с критика, насочена най-вече към идеята, че трябва да се отнасяме еднакво към всички възможни причини за удоволствие.

Например, през XX век философът и професор от Харвард Робърт Нозик предлага следния мисловен експеримент: да си представим машина за виртуална реалност, която ни създава илюзията, че живеем живота си, но премахва всякакъв риск от болка и страдание.

Известно време, след като сме включени към тази машина, ние напълно ще се потопим във виртуалната реалност, ще забравим, че вече не изживяваме пряко реалността и ще сме завладени от илюзията. Тази машина ще генерира за нас всякакви удоволствия – например, може да ни накара да си представим, че отбелязваме победния гол на финала на Световното първенство по футбол или че получаваме мечтаната от нас награда в нашата професионална област или че печелим милиони и тънем в лукс.

Машината може да стимулира всичко, което ще ни достави най-голямо удоволствие. Следователно, според анализа на Бентъм, следва да се включим към нея за цял живот – това би било най-добрият начин да увеличим в максимална степен удоволствието, както и да сведем до минимум страданието.

Въпреки това, мнозина биха отказали да се включат в машината за цял живот, защото има други неща, които ценят по-високо, отколкото поредица от блажени, но илюзорни умствени състояния.

Това е въпрос на ценностна система, но и доказателство, че Бентъм греши в твърдението си, че всички начини за пораждане на удоволствие са еднакво важни и че всички хора се ръководят от стремеж да получат максимално количество удоволствие, без значение как точно се случва това.

Цитати от Бентъм

Джереми Бентъм е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Най-голямото щастие за най-голям брой хора е в основата на морала и законодателството.”
• “Човек увеличава своето щастие в такава степен, в която той го доставя на другите.”
• “Често пъти, протягайки ръце към звездите, забравяме за цветята в краката ни!”
• “Силата на адвоката е в несигурността на закона.”
• “Напразно е да се говори за интереса на обществото, без да се разбира какъв е интересът на отделния човек.”
• “Война – това е нещастие в увеличен мащаб.”
• “Най-рядкото от всички човешки качества е постоянството.”
• “Ревността е порокът на ограничения ум.”
• “Репутацията е пътят към властта.”
• “Духът на догматичната теология отравя всичко, до което се докосне.”
• “Ще дойде време, когато човечеството ще бъде хуманно към всяко създание, което диша.”

В резюме

Джереми Бентъм е влиятелен философ, който създава школата на утилитаризма – подход във философията, според който най-правилно и морално е, когато се постигне възможно най-голямото щастие за възможно най-голям брой хора.

Подобен подход не е лишен от критика, но е израз на изгарящия стремеж на Бентъм да намери разрешение на обществените проблеми по онова време и създава благоприятна почва за важни прозрения от други философи.

Прочети повече: Кратка история на философията.