Джеръм Брунър е един от най-влиятелните психолози на XX век и една от водещите фигури в развитието на когнитивната психология. Неговите изследвания променят разбирането за начина, по който хората възприемат света, мислят и учат.
Особено силно е влиянието му върху образованието. Брунър разглежда ученето като активен процес, в който учащият не просто получава информация, а я открива, осмисля и свързва с вече натрупаното знание.
Идеите му за ученето чрез откриване, спираловидната учебна програма и ролята на учителя като насочващ и подкрепящ участник остават актуални и днес.
Биография на Брунър
Джеръм Брунър е роден през 1915 г. в Ню Йорк, САЩ, в семейство на еврейски имигранти от Полша. Роден е с тежко увредено зрение поради катаракта, но след операция в ранното му детство зрението му е възстановено.
Брунър израства като любознателно дете с интерес към света около себе си. Когато е на 12 години, баща му умира и семейството преминава през труден период.
След завършване на средното си образование Брунър постъпва в Университета „Дюк“, където изучава психология и се дипломира през 1937 г. Продължава образованието си в Харвардския университет и през 1941 г. получава докторска степен по психология. Негов научен ръководител е известният психолог Гордън Олпорт.
По време на Втората световна война Брунър работи за американската армия в областта на психологическите изследвания. След войната се завръща в Харвард, където преподава психология и започва активни изследвания върху възприятието, мисленето и процеса на учене.
През 50-те години Брунър се утвърждава като една от водещите фигури на т.нар. когнитивна революция. Тя насочва вниманието на психологията към вътрешните психични процеси – мислене, памет, възприятие и език – в противовес на доминиращия дотогава бихевиоризъм.
През 1960 г. Брунър и Джордж Милър основават Центъра за когнитивни изследвания в Харвардския университет. Центърът привлича учени от различни области и се превръща във важно средище за развитието на когнитивната психология.
Постепенно научните интереси на Брунър се насочват все по-силно към ученето, когнитивното развитие и образованието. В по-късните години той изследва и ролята на езика, културата и социалната среда за начина, по който хората изграждат своите представи за света.
През 1972 г. Брунър напуска Харвард и започва работа в Оксфордския университет. По-късно се завръща в САЩ, а от началото на 90-те години преподава в Нюйоркския университет.
Сред най-известните му книги са „Изследване на мисленето“ (1956), „Образователният процес“ (1960), „Към теория на обучението“ (1966), „Речта на детето“ (1983), „Реални умове, възможни светове“ (1986), „Актове на смисъл“ (1990), „Културата на образованието“ (1996) и „Създаване на истории“ (2002).
Брунър продължава да работи и преподава и в напреднала възраст. Умира през 2016 г. на 100 години.
Брунър за когнитивните процеси
Едни от най-важните приноси на Брунър към когнитивната психология са свързани с начина, по който хората мислят, възприемат, запомнят и осмислят света около себе си. В това отношение неговите идеи се различават съществено от доминиращия по онова време бихевиоризъм, който поставя основния акцент върху наблюдаемото поведение.
Според Брунър мисленето е активен и динамичен процес. Човек не просто обработва постъпващата информация, а я организира, категоризира и интерпретира чрез своите предишни знания и опит. В по-късните си трудове Брунър обръща все по-голямо внимание и на влиянието на езика, културата и социалната среда върху начина, по който мислим.
По подобен начин той разглежда и паметта – не като склад, в който миналото се съхранява непроменено, а като активен процес на реконструкция. Когато си припомняме дадено събитие, ние го възстановяваме и осмисляме през призмата на настоящите си знания, очаквания и контекст.
Особено важни са и изследванията на Брунър върху възприятието. Той показва, че това, което виждаме и разпознаваме, не зависи само от външната реалност, а и от нашите очаквания, потребности, ценности и предишен опит. Така възприятието също се оказва активен процес на интерпретация, а не просто пасивно отражение на света.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Трите начина за представяне на знанието
Важна идея на Брунър е, че хората представят и организират знанието по три основни начина – действен, образен и символен.
- Действеното представяне е свързано с действията. Човек знае как да направи нещо чрез самото му извършване. Малкото дете например може да знае как да използва определен предмет, без да е способно да обясни с думи как го прави.
- Образното представяне използва образи и представи. Човек може мислено да си представи предмет или действие, без непосредствено да взаимодейства с него.
- Символното представяне използва език, числа, формули и други абстрактни символи. То позволява да мислим за неща, които не присъстват непосредствено пред нас, и да работим със сложни понятия и зависимости.
Трите начина не са просто отделни възрастови етапи. Те могат да се използват едновременно и имат важно значение за обучението. Една сложна идея често може да бъде разбрана по-лесно, ако първо бъде представена чрез действие или конкретен образ и едва след това чрез абстрактни понятия и символи.
Брунър за ученето чрез откриване
Една от най-известните идеи на Брунър е, че ученето е активен процес на изграждане на знание.
Да обучиш някого не означава просто да му предадеш готова информация. Учащият трябва да участва – да задава въпроси, да сравнява, да търси зависимости, да формулира предположения и да достига до изводи.
Оттук произлиза идеята на Брунър за учене чрез преживяване.
При него ученикът не е пасивен слушател, а активен участник в учебния процес. Учителят от своя страна не е само източник на информация. Неговата задача е да подбира подходящи проблеми, да задава въпроси, да насочва вниманието и да създава условия учениците сами да достигат до определени зависимости и решения.
По този начин ученето се превръща не просто в запаметяване на информация, а в процес на разбиране и осмисляне.
Спираловидната учебна програма
Друг голям принос на Брунър към образованието е идеята за спираловидна учебна програма.
Според нея основните понятия и идеи в дадена учебна област не трябва да се преподават веднъж и след това да бъдат изоставяни. Учениците следва многократно да се връщат към тях, като всеки следващ път ги изучават на по-високо равнище на сложност.
Принципът е следният:
- Първо, основната идея се представя по прост и достъпен начин.
- След време ученикът отново се връща към нея.
- Към вече познатото се добавят нови знания и зависимости.
- Постепенно се достига до все по-задълбочено разбиране.
Така новото знание не остава изолирано, а се свързва с вече наученото и постепенно го надгражда.
С тази идея е свързана и известната теза на Брунър, че практически всеки учебен предмет може да бъде представен в подходяща форма на всяко дете и на всеки етап от неговото развитие.
Това не означава, че малкото дете може да овладее сложна научна теория така, както би я разбрал възрастният специалист. Означава, че основната идея може да бъде представена в подходяща за неговото развитие форма и впоследствие да бъде надграждана.
Брунър за ролята на учителя
В разбиранията на Брунър учителят има важна, но различна от традиционната роля. Той не просто предава знания, а подпомага ученика постепенно да достигне до самостоятелно разбиране и действие.
С тази идея е свързано понятието scaffolding – временно подпомагане, което учителят или друг по-компетентен човек предоставя, когато ученикът все още не може да се справи сам с дадена задача. Понятието е въведено в научна статия на Дейвид Ууд, Джеръм Брунър и Гейл Рос през 1976 г.
Подкрепата може да бъде под формата на въпрос, подсказване, демонстрация, опростяване на задачата или насочване на вниманието към важен елемент. С развитието на знанията и уменията на ученика тази помощ постепенно намалява.
Така доброто преподаване според Брунър не означава нито учителят да върши работата вместо ученика, нито ученикът да бъде оставен изцяло сам. Крайната цел е подкрепата постепенно да доведе до самостоятелност.
Култура, език и разказ
В по-късните си трудове Брунър обръща все по-голямо внимание на влиянието на културата и езика върху човешкото мислене.
Според него начинът, по който разбираме света, не може да бъде отделен от културната и социалната среда, в която живеем. Хората усвояват понятия, значения и начини на мислене чрез взаимодействието си с другите.
Особено място в късното творчество на Брунър заема разказът. Хората не просто събират факти за своя живот, а ги свързват в истории. Чрез тях търсят причини, приписват намерения, обясняват действията на другите и изграждат собствената си представа за себе си.
Така Брунър постепенно разширява когнитивния си подход. За него човешкото познание не е единствено индивидуален процес, който протича в ума, а е свързано с езика, отношенията между хората и културата, в която те живеят.
Моят поглед
За мен най-ценната страна на идеите на Брунър е, че те не противопоставят учителя и ученика, а показват различната им роля в един общ процес. Учителят не е просто човек, който предава готово знание, но ученикът също не е оставен сам да открива всичко.
Доброто обучение изисква подходяща подкрепа, но и достатъчно пространство за самостоятелно мислене. Учителят обяснява, задава въпроси, насочва и помага, а ученикът постепенно поема все по-голяма част от работата. С времето помощта трябва да намалява, а способността му да се справя сам – да расте.
Именно затова идеите на Брунър остават актуални. Те ни напомнят, че истинското учене не приключва със запомнянето на информация. То се случва, когато човек започне да разбира, да свързва новото с вече познатото и да използва знанието самостоятелно.
Прочети повече: Концепция за научаване чрез прозрение на Кьолер.
