Преди време останах очарован от страхотен документален филм за Странджа и Малко Търново, с водещ Джон Лоутън от “Юрая Хийп”. Гледах филма по телевизия СКАТ и ми направи силно впечатление колко интересно се представят темите, свързани със странджанския край – с природата, с културата, с възможностите за туризъм или трайно установяване за живеене.
Това, което ми хареса бе непринуденият начин, по който Джон Лоутън разказваше за този край в България. Филмът бе направен като един най-обикновен човешки разказ, през очите на Джон, примесен с малко история, с малко интервюта с местни жители или градски ръководители…
Конкретно в тази серия, която гледах Джон Лоутън разговаря с кмета на Малко Търново, но и показа прането в дворовете на къщите, улиците, коментира предимствата на чистия въздух, спокойствието и ниската престъпност.
Проблеми с продажбите?
С очите на чужденец
Представих си, че съм чужденец, който гледа филма на Джон Лоутън (не съм сигурен дали ще се изпъчва в чужбина, но в неговия сайт JohnLawtonMusic.com например има видео клипове от други негови филми за България, така че няма да се учудя и да се гледа в чужбина).
Представих си, че гледам и слушам историята за един или друг български край/град/местност от устата на известна световна звезда. Щях ли да бъда заинтригуван? Възможно е.
Ако ми предстоеше да планирам ваканцията си или търсех къща в чужбина, за да живея в подобна среда, щях ли да проявя допълнителен интерес? Твърде вероятно.
Това всъщност не е първият филм на Джон Лоутън за България. Той е заснемал и филми за Бургас, за Смолян и други градове. Филмите му не са високо бюджетни, даже обратното. В тях акцентът е върху човешката страна на нещата, не върху специалните ефекти.
Някак неусетно в главата ми навлезе мисълта за рекламни кампании на България по света, които струват милиони. Например, кампанията за 2010г. струваше 7,5 милиона лева. Там в един кратък видео клип от 30 секунди се показват за по няколко секунди няколко характерни български места и… това е.
Имаме нужда от повече посланици
Същата онази вечер, когато гледах филма на Джон Лоутън, се замислих колко добре би било за нашата страна да имаме повече такива посланици на марката “България”.
Тези посланици, чрез свои авторски филми, чрез своите собствени сайтове или блогове, чрез собствените си думи и чрез медийното влияние, което имат, биха могли да популяризират хубавите неща в България – хубавите места, хубавите продукти, хубавите изживявания…
Разбира се, ще са прави онези, които се замислят дали ние имаме нещо хубаво за популяризиране, след като съсипахме успешно много неща. Но, след като даваме 7,5 милиона за реклами по Evrosport и Euronews, значи очакваме някакви резултати от това вложение. Така че, защо да нямаме повече посланици като Джон?
Лично за мен ще е далеч по-интересно и полезно да изгледам 1-2 кратки филма за една държава, град или край, отколкото да гледам направени в офиса на някоя рекламна агенция 30 секундни спотове. И аз, като много други хора, обичам историите, разказите, личните впечатления, автентичността. Това според мен е много по-въздействащо от която и да е ТВ рекламна кампания.
Говоря за истински посланици на марката “България”. Не говоря за рекламни лица, на които е платено щедро, за да кажат две добри думи за България. Има разлика, от маркетингова гледна точка.
Мениджър на фирма ли си?
Филми на Джон Лоутън за България
В YouTube не успях да открия видео филма на Джон Лоутън за Странджа, но пък открих предаванията му за Варна, Созопол, Смолян, Велинград, Царево.
Прочети повече: 5 въпроса, които убиват вашата марка.
